Направо към съдържанието

Катар

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катар
Девиз: „Бог, нация, емир“
(на арабски: الله الوطن الأمير)
Химн: السلام الأميري
Местоположение на Катар
Местоположение на Катар
Административни данни
Официално имеДържава Катар
Местно имеدولة قطر
Официален езикарабски
Столица
Най-голям градДоха
География и население
Площна 158-о място
0 • Общо11 437 km²
0 • Водинезначителен%
Религия65,5% ислям
15,1% индуизъм
14,2% християнство
3,3% будизъм
1,9% други религии
Демонимкатарец
Населениена 134-то място
0 • Общо (2020)3 214 609[1]
0 • Оценка (2020)2 846 118[2]
0 • Гъстота231 души/km² (52-ро)
0 • Градско99,2% (6-о)
Управление
Формаунитарна абсолютна монархия
ЕмирТамим бин Хамад ал-Тани
Министър-председателХалид бин Халифа
Законодателна властКонсултативно събрание
История
Независимост
– обявена
– призната
от Великобритания
1 септември 1971 г.
3 септември 1971 г.
Национален ден18 декември 1878 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2025
0 • Общо378,080 млрд. щ.д.[3] (60-о)
0 • На човек121 610 щ.д.[3] (4-то)
БВП (ном.)оценка, 2025
0 • Общо222,780 млрд. щ.д.[3] (54-то)
0 • На човек71 650 щ.д.[3] (9-о)
ИЧР (2023)0,886[4] (много висок) (43-то)
Джини (2017)35,1[5] (среден)
ВалутаРиал (QAR)
Допълнителна информация
Часова зонаAST (UTC+3)
Активна лентадясно
Код по ISOQA
Интернет домейн.qa
Телефонен код+974
ITU префиксQAT
Официален сайтwww.diwan.gov.qa
Катар в Общомедия

Катар (на арабски: قطر, Dawlat Qaṭar), с официално наименование Държавата Катар[6], е държава в Западна Азия. В стандартния арабски името се произнася qɑtˤɑr, докато в местния диалект е ɡitˤar.

В началото на 2017 г. общото население на Катар е 2,6 милиона души, като 313 000 от тях са катарски граждани, а 2,3 милиона – чужденци.[7] Официална религия в държавата е ислямът.[8] Столица ѝ е град Доха, където живеят над 80% от жителите на държавата[6], а земната ѝ площ е заета предимно от равнинна, ниско разположена пустиня. Намира се на малкия Катарски полуостров на североизточния бряг на Арабския полуостров в Близкия Изток; споделя единствената си сухоземна граница със Саудитска Арабия на юг, а останалата част от територията ѝ е заобиколена от Персийския залив. Бахрейнският залив, тесен провлак в Персийския залив, разделя Катар от близкия Бахрейн.

Катар се управлява като наследствена монархия от рода Тани, откакто Мохамед бин Тани подписва договор с британците през 1868 г. за признаване на самостоятелния му статут. След края на управлението на Османската империя в началото на XX век Катар става британски протекторат и остава такъв до обявяването на независимостта си през 1971 г. Емирът на Катар, понастоящем Тамим бин Хамад ал-Тани, притежава почти цялата изпълнителна и законодателна власт съгласно Конституцията на Катар и контролира съдебната система.[9] Той назначава премиера, (до 2020 г. – Н.Пр. шейх Халид бин Халифа бин Абдул Азиз Ал-Тани, заменен от Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим бин Джабер Ал Тани) и кабинета на Катар. Частично избраната Консултативна асамблея може да блокира законодателството и има ограничени правомощия да освобождава министри.

В страната се разработват богати залежи на нефт (запаси около 778 млн. т) и природен газ. Катар развива икономика с високи доходи, подкрепена от третите по големина в света запаси от природен газ и от нефт[10] и е един от най-големите износители на втечнен природен газ,[11] но и най-големият замърсител с въглероден диоксид на глава от населението в света.[12] Заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението,[13] и е единадесети по брутен национален доход, преизчислен в щатски долари с помощта на метода Атлас.[14] Местната валута – катарски риал (QAR) – е с фиксиран към щатския долар по курс (3.65 QAR = 1 USD).[6]

Страната е и част от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. През XXI век се тя превръща в средна сила в арабския свят благодарение на богатството си от ресурси,[15][16] както и на разрастващата се в глобален план медийна група Al Jazeera Media Network. Нарежда се на 42-ро място в Индекса на човешкото развитие, което е третото най-високо класиране на държава в Арабския свят.[17] Същевременно състоянието на правата на човека в Катар се оценява от учени и неправителствени организации като лошо поради ограничения на гражданските свободи, като например свободата на сдружаване, свободата на изразяване и медийната свобода, както и третирането на хиляди работници мигранти по начин, който се равнява на принудителен труд за проекти в страната.[18][19] Има сведения, че по време на Арабската пролет Катар подкрепя финансово няколко бунтовнически групи.[20][21][22] Домакинството на Световната купа по футбол през 2022 година е присъдено на Катар при спорни обстоятелства, с което Катар става първата в историята Арабска държава и първата в Близкия изток, която домакинства събитието.[23] През 2006 г. е домакин на Азиатските игри, чието организиране и провеждане ще повтори през 2030 г.[24]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

На римския писател Плиний Стари принадлежи най-ранния летопис, отнасящ се до жителите на полуостров Катар около средата на I век, като ги нарича с името катаррей – наименование, което може да е произлязло от името на видно местно селище.[25][26] Един век по-късно Клавдий Птолемей създава първата позната географска карта, която изобразява Катарския полуостров (Catara).[26][27] Картата споменава и град Cadara на изток от полуострова.[28] Терминът Catara (съответно Cataraei – за жителите)[29] е използван до XVIII век, след което Katara се очертава като най-често признавания правопис.[28] В края на краищата, модерното производно Катар е прието за име на страната.[30]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Страната заема малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Арабски полуостров, като се простира между 24°28′ и 26°11′ с.ш. и 50°45′ и 51°39′ и.д. На юг има сухоземна със Саудитска Арабия 53 km и ОАЕ 37 km, а от запад, север и изток е обградена от водите на Персийския залив с дължина на брегавата линия 430 km. Бреговете му са предимно ниски, заравнени, на места силно изрязани с малки заливи, обкръжени с коралови рифове.

Повърхността на Катар е изградена основно от варовици и представлява низинна, камениста, на места заблатена равнина. На запад има малки хълмове, а най-високата точка е на юг – връх Курейн Абу ал-Баул (височина 103 m).

Климатът на страната е пустинен, а валежите са много оскъдни – под 100 mm годишно и падат предимно през зимата, когато има силни бури. Средната януарска темперятура е около 16°С, средната юлска около 32°С, а максималната около 45°С. В страната няма постоянно течащи реки, а има само сухи долини (уади), по които вода протича само при епизодични интензивни валежи. Прясна вода се добива от и подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене. Растителността е пустинна и само в оазисите се отглеждат земеделски култури.[31]

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Катар

Емирство Катар е разделено на 10 общини (на арабски: баладияхи), които понякога се превеждат и като губернатории или провинции:

  1. Ад-Доха
  2. Ал-Джувария
  3. Ал-Джумалия
  4. Ал-Кор
  5. Ал-Вакра
  6. Ар-Раян
  7. Джариян-ал-Батна
  8. Аш-Шамал
  9. Умм-Салал
  10. Месаид

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност

[редактиране | редактиране на кода]
Резби в Джебел Ясасия, датирани към 4000 г. пр.н.е.

Първите свидетелства за човешка дейност на територията на днешен Катар датират от IX – VIII хилядолетие пр.н.е. На полуострова са открити селища и инструменти, датиращи от Каменната епоха. Месопотамски артефакти, произхождащи от културата Убаид (6500 – 3800 г. пр.н.е.), са открити в изоставени крайбрежни селища. Ал Дааса е селище, разположено на западното крайбрежие на Катар, което е най-важният район от Убаид в страната и се смята, че някога е настанявало малък сезонен лагер.

Археологически материал, свързан с връзки между Вавилон и каситите и датиращ от второто хилядолетие пр.н.е. е открит на островите Ал Хор. Той свидетелства за търговски отношения между жителите на Катарския полуостров и каситите в съвременния Бахрейн. Сред артефактите са били 3 млн. счукани черупки от охлюви. Предполага се, че Катар е най-ранният известен район за производство на багрила от черупкови организми, благодарение на промишлеността, съществувала на брега.

През 224 г. пр.н.е. Сасанидската империя придобива контрол над териториите около Персийския залив. Катар играе роля в търговската дейност на империята, като допринася за набавянето на поне две стоки: скъпоценни перли и лилаво багрило (пурпур). При управлението на Сасанидите много от жителите на Източна Арабия приемат християнството след разпространението му на Изток от месопотамските християни. Изградени са манастири, а в тази епоха са основани и някои оцелели и по-нататък селища. По време на последната част от християнската епоха Катар представлява район, известен като „Бет Катрайе“ (на сирийски „къща на катарците“). Районът не се ограничава с Катар; той включва също Бахрейн, остров Тарут, Ал-Хат и Ал-Хаса.

Ранна история

[редактиране | редактиране на кода]
Абасидският халифат при най-голямото си териториално разширение през 850 година.

Ислямът се разпространява в целия арабски регион до края на VII век в резултат на ислямизацията на местните арабски езичници. С разпространението на исляма в Катар ислямският пророк Мохамед изпраща през 628 г. първия си пратеник (Ал Ала Ал – Хадрами) до владетеля на Бахрейн (който се е простирал от съвременните брегове на Кувейт на юг от Катар, включително Ал-Хаса и Бахрейнските острови) и го подканва да приеме исляма, както вече е поканил и водачите на други тогавашни държави, като Византия и Персия. Mundhir, в отговор на Мохамед, съобщава, че приема исляма и жителите на Катар стават мюсюлмани, възвестявайки началото на ислямската ера в Катар.

По времето на управлението на Умаядите и Абасидите (в Дамаск и Багдад) е имало разрастване на търговията с района на Катар. Якут ал-Хамави, арабски историк и биограф (починал през 1229 г.) познава Катар като населено място, известно с развъждането на камили и коне, по времето на Умаядите. По време на възхода на Абасидите в Багдад се разраства перлената индустрия в богатите води около Катар. Търсенето на катарската перла се увеличава в земите на Ориента, като достигна чак до Китай. С разширяването на търговските дейности по бреговете на Катар населените територии започват да се разширяват и на север от Катар – особено в Мурваб с повече от 100 малки каменни къщи.

Карта на Източна Арабия от 1794 година.

В началото на XVI век Португалската империя засилва своята власт и влияние над Персийския залив след като завзема Ормузкия проток. Тя създава търговски отношения с много пристанища от Персийския залив, включително Катар, където се търгуват злато, сребро, копринени тъкани, карамфил, всички видове перли, кехлибар и коне. Португалската хегемония е прекратена от флота на Османската империя, като португалците са изгонени от Катар и Оман през 1522 г.

През XVIII век мигранти създават още селища за добив и търговия по крайбрежието на днешен Катар. В началото на века хората на Бани Халид разширяват властта си в Източна Арабия – в земите между Катар и Кувейт. Морското пристанище Зубарах, което вече се е било очертало като едно от ключовите в Персийския залив, с намерения за разширяване на търговията с перли до много части на света, става щаб на администрацията на Бани Халид в Катар и главно пристанище за техния регион и страните от централните арабски територии. Продуктите, внос от индийския град Сурат през пристанището на Зубарах включват: син памук, камбейски памучни дрехи, чадри (наметала, подобни на фередже), шалове, бамбук, кафе, захар, черен пипер, подправки, желязо, калай, масло, топено масло и ориз. Някои от внесените стоки остават в Зубарах за ползване на място, а останалите са транспортирани с камили.

Управлението на Бахрейн (1783 – 1868 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1783 г. Катар е завладян от рода Ал-Халифа от Бахрейн и придобива правен статут на зависимост. През 1821 г., като наказание за пиратство, кораб на Източно-индийската компания бомбардира Доха, унищожавайки града и принуждавайки стотици негови жители да избягат, макар и да нямат представа защо са нападнати. В резултат, катарски бунтовнически групи започват да се появяват за да се борят с Ал-Халифа и да търсят независимост от Бахрейн. През 1825 година е създадена Камарата на Тани с шейх Мохамед бин Тани, като първи ръководител. Ал-Халифа се опитват да потушат недоволството по протежението на източното крайбрежие на Катарския полуостров със сила, изпращайки през 1867 г. масивни военноморски сили към Ал-Уакра. Това довежда до морската Катаро-бахрейнска война от 1867 – 1868, в която бахрейнските сили разрушават и разграбват Доха и Ал-Уакра.

Агресията на Бахрейн се случва в нарушение на англо-бахрейнскя договор от 1820 г. Дипломатическият отговор на британците за това нарушение задейства политическите сили, впоследствие допринесли за основаването на Държавата Катар (на 18 декември 1878 г., която дата се чества всяка година в Катар като национален празник). Проведените бахрейнска атака и катарска контраатака подтикват британския политически агент полковник Луис Пели да наложи споразумение (1868 г.) В допълнение към порицанието на Бахрейн за нарушаване на договора Британският протекторат (на полковник Луис Пели) изисква участие в преговорите и на представител на Катар. За такъв катарците избират предприемача и дългогодишен жител на Доха Мохамед бин Тани. Дотогава родът Ал-Тани е взел сравнително малко участие в политиката в Персийския залив, но дипломатическият набег гарантира тяхното участие в движението за независимост и тяхната хегемония, като бъдеща управляващата фамилия и династия, включително към началото на XXI век. Мисията на Пели за Бахрейн и Катар и мирният договор са постижение в историята на Катар, защото той мълчаливо признава независимостта на Катар от Бахрейн, а изрично – позицията на шейх Мохамед бин Тани, като важен представител на племената на Катарския полуостров.

Османско владичество (1871 – 1916 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Стария град Доха през 1904 г.

Под военен и политически натиск от страна на Мидхат паша, османски губернатор (вилаетски управител) на Багдад, през 1871 г. Камарата на Тани в Катар преминава под османско върховенство, а към края на същата година османското владичество е утвърдено въобще в района от Кувейт до Катар. Османското правителство налага реформистки мерки (Танзимат), относно данъчното облагане и регистрирането на земята, за да се интегрират тези области напълно към Османската империя. От своя страна британците първоначално се отказват от Катар и Персийския залив въпреки важността им за колониални интереси на Великобритания в Индия, докато откриването на петрол и други въглеводороди в началото на XX в. не дават нов тласък на интереса им.

През март 1893 г. в Битката при Вабах (10 мили западно от Доха) шейх Ясим бин Мохамед ал Тани побеждава османците. Въпреки че Катар не получава пълна независимост от Османската империя, резултатът от битката е мирен договор, който по-късно ще бъде послужи за основа на очертаването на Катар, като отделна автономна държава в нейните рамки.

Британското владичество (1916 – 1971 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта Зубара, построена през 1938 година

Османската империя изпада в безпорядък, след като губи битки на различни фронтове в Близкия изток по време на Първата световна война. Катарците участват в успешния арабския бунт срещу османците. Османското владичество в Катар се срива и османците се отказват от правата си в Катар (1915 година). Про-британски настроеният шейх Абдула бин Ясим ал Тани се споразумява с Обединеното кралство и Османската империя династията му да управлява целия Катарски полуостров. Същевременно Катар става британски протекторат (на 3 ноември 1916 г.), посредством договор с шейха, с който той се задължава да не влиза в никакви отношения с всяка друга власт без предварително съгласие от страна на британското правителство. От името последното договора подписва Пърси Закария Кокс, политически агент в Персийския залив, гарантирайки защита на Катар „от всяка агресия по море“. На 5 май 1935 г. шейх Абдула подписва друг договор, позволяващ да получи съгласието на Великобритания за защита на Катар отвътре, както и откъм всякакви атаки от външни сили.

Петролни залежи за първи път са открити през 1939 г., но експлоатацията им е забавена заради Втората световна война. Обсегът на Британската империя намалява след войната, особено след обявяването на независимостта на Индия през 1947 г. През 1950 г. нефтът започва да заменя добива на перли и риболова като основен източник на приходи за Катар, способствайки финансирането на разширяването и модернизацията на инфраструктурата му. Натискът за британско оттегляне от арабски емирства в Персийския залив се увеличава през 1950 г. и британците признават независимостта на Кувейт през 1961 г. Когато Великобритания официално обявява през 1968 г., че ще се откаже от политическите (но не и икономическите) си насоки в Персийския залив след три години, Катар се присъединява към Бахрейн и седем други членки във федерация. Регионални спорове обаче бързо принуждават Катар да се оттегли и да обяви независимост от коалицията, която скоро се превръща в държавата Обединени арабски емирства.

Независимост

[редактиране | редактиране на кода]
Служители на катарската полиция в столицата Доха

На 3 септември 1971 г. Катар официално получава своята независимост от Великобритания и става независима суверенна държава. През 1972 г. халифът бин Хамад ал Тани завзема властта в двореца с преврат от управляващата фамилия. През 1991 г. Катар изиграва значителна роля във Войната в Персийския залив, особено по време на Битката при Хафиджи, в която катарски танкове навлизат по улиците на града и подкрепят Националната гвардия на Саудитска Арабия, воюваща срещу иракската армия. Катар също е разрешил коалиционните войски на Канада да използват страната като авиобаза за боен въздушен патрул (CAP), както и на военовъздушни сили на САЩ и Франция – да ползват катарската територия.

През 1995 г. емир Хамад бин Халифа ал Тани завзема контрола на страната от баща си Халифа бин Хамад ал Тани с подкрепата на въоръжените сили и на кабинета, както и на съседни държави. При управлението на емир Хамад в Катар е проведена умерена либерализация, включително стартирането на телевизионната агенция „Ал Джазира“ (1996 г.), резолюцията на избирателно право на жените или правото да гласуват в общинските избори (1999 г.), изготвянето на първата писана конституция (2005 г.), както и откриването на римокатолическа църква (2008). През 2010 г. Катар е избран за домакин от ФИФА за Световната купа по футбол през 2022 г. и е първата страна в Близкия Изток домакин на турнира.

Територия на Катар (военновъздушната база Ал-Удейд в околностите на град Доха) служи и като централно седалище за командването силите на САЩ и една от основните нови площадки на американската инвазия в Ирак през 2003 г. През март 2005 г. самоубийствен атентат убива британски учител в театър в Доха, шокиращо за страната, в която не е имало терористични актове. Атентатът е извършен от Омар Али Ахмед Абдулах, египтянин, пребиваващи в Катар, който е подозиран за връзки с Ал Кайда в Арабския полуостров. През 2011 г. Катар се присъединява в операциите на НАТО в Либия. Също така е основен източник на финансиране на въоръжаването на бунтовническите групи в Сирия за гражданската война там. Катар иска да подпише мирно споразумение с Афганистан и през януари 2012 г. афганистанските талибани заявяват, че създават политически офис в Катар за улесняване на преговорите. На 25 юни 2013 г., Шейх Тамим бин Хамад ал-Тани става емир на Катар, след като баща му му предава властта в телевизионно обръщение. Към тази година се очакват (по силата на заявление на емира) и първите национални законодателни избори в Катар.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]
Емир Тамим бин Хамад Ал Тани с президента на САЩ Доналд Тръмп през май 2017 г.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Катар е абсолютна монархия под ръководството на семейство Ал-Тани, чиито корени могат да бъдат проследени назад във времето до племето Бану Тамим. Династията Ал-Тани управлява Катар, откакто шейх Мохамед бин Тани, поставя началото на ѝ през 1825 г.[32] Осмият емир на Катар е Тамим бин Халифа Ал-Тани, чийто баща Хамад бин Халифа ал-Тани му предава управлението на 25 юни 2013 г. Върховният канцлер има изключителното право да назначава и освобождава министър-председателя и министри от кабинета, които заедно с Министерския съвет на страната са най-висшият ѝ изпълнителен орган.

Консултативното събрание (Меджлис Ал Шура) е ограничен законодателния орган, чиято задача е да изготвя и одобрява законите, но емирът има последната дума по всички въпроси. Изборите за него са обявявани, а после отлагани на няколко пъти. Парламентарни избори не са провеждани до 1970 г., когато има частични избори. Не е имало и независима законодателна власт, а политическите партии са забранени. През 2003 г. Катар приема нова конституция, която предвижда преки избори на 30 от 45-те членове на Консултативния съвет. От 2012 г. Съветът е съставен изцяло от членове, назначени от емира. Парламентарните избори, които първоначално са обещани за 2005 г., са отложени за неопределено време. През 2011 г. седмият емир обявява, че изборите за Съвета ще се проведат през втората половина на 2013 г. Съветът на министрите също инициира законодателство. Закони и постановления, предложени от Министерския съвет, се предават на Консултативния съвет за обсъждане, след което те се представят на емира за ратификация.

Избираемият 29-членен Централен общински съвет (ЦОС) има ограничен консултативен орган, насочен към подобряване на общинските услуги. ЦОС отправя препоръки към Министерството на общинските работи и селското стопанство. Несъгласие между ЦОС и Министерството може да бъде доведено до Министерския съвет за резолюция. Общинските избори се насрочват на всеки 4 години. Преди 1999 г., членовете на ЦОС са били назначавани от правителството. Такива избори са се провели през май 2011 г.

Законодателство

[редактиране | редактиране на кода]
Катар е държава с ислямска конституция. На тази карта са изобразени държавите в световен мащаб, които също имат такъв вид конституция.

Шериатът (ислямският закон) е основният източник на катарското законодателство и се прилага за аспектите на семейното право, наследството и за случаите на престъпни деяния. Кодифицирано семейно право е въведено през 2006 г. Шериатските съдилища са премахнати през 2003 г., но шериатските принципи все още се прилагат по въпросите, свързани с личния статус (като брак, развод и попечителство над дете). В някои случаи свидетелството на 1 жена е на стойност 1/2 човек, а в други – жени свидетели не се приемат въобще. Считано от 2005 г. някои от разпоредбите на Катарския наказателен кодекс позволяват наказания като бичуване и замерване с камъни да бъдат налагани като наказателни санкции. Комитетът на ООН срещу изтезанията намира тези практики за нарушение на задълженията, наложени от Конвенцията на ООН против изтезанията. Катар запазва смъртното наказание, най-вече за заплахи срещу националната сигурност.

Много случаи на малтретиране на имигрантския труд са наблюдавани. Катар не поддържа стандарти за заплатите за имигрантите. Съгласно разпоредбите относно спонсорство на Катар, спонсорите имат едностранното право да спрат разрешителните за работа на чуждестранните работници, да забраняват възможността за промяна на работодателите, да докладват даден работник, укрил се от полицейските органи и да откажат разрешение да напусне страната. В резултат на това спонсорите могат да ограничат движението на работниците и те се страхуват да докладват злоупотреби или да търсят правата си.

Консумацията на алкохол е разрешена в Катар. Луксозните хотели имат право да продават алкохол само на възрастни клиенти. Чуждестранни граждани могат да получат разрешение за закупуване на алкохол за лична консумация. Дистрибуторската компания (дъщерно дружество на Катар Еърлайнс) има разрешение да внася алкохол и свинско месо, като притежава единственият магазин за алкохол и свинско месо в страната, които продава само на хора с лиценз. През декември 2011 г. на ресторантите на Пърл-Катар (изкуственият остров в близост до Доха) е забранена продажбата на алкохол. Не е дадено обяснение за забраната. Предположенията за причината включват желанието на правителството да проектира по-набожен образ преди първите избори в страната за царския консултативен орган и слуховете за финансови спорове между правителството и собствениците на курорта.

Външна политика

[редактиране | редактиране на кода]
Посещение на министър Николай Младенов в Катар (2 – 4 октомври 2011)

Историята на сключваните съюзи на Катар дава представа за основите на неговата политика. Между 1760 г. и 1971 г. Катар иска помощ от османците, британските сили и Ал-Халифа срещу Бахрейн, персите и уахабитите от Саудитска Арабия. Катар има двустранни отношения с различни други чужди сили. Страната е домакин на военовъздушната база Ал Юдеид, която действа като център за всички американски въздушни операции в Персийския залив, чиито доставки до Ирак и Афганистан са улеснявани от катарските дипломатически успехи. Същевременно, според изтеклите документи, публикувани от вестник „Ню Йорк Таймс“, въпреки гостопиемството ѝ спрямо американските военни, антитерористичните усилия на Катар са най-лошите в региона. Отношенията на Катар с Бахрейн и Обединените арабски емирства са обтегнати, поради впечатленията им за близост между катарското правителство и Мюсюлманското братство.

Катар е член на Арабската лига, сред първите членове на ОПЕК и един от основателите на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Подписал е споразумение за сътрудничество в отбраната със Саудитска Арабия, с която споделя най-голямото газово находище в света. Държавата е втората в света (след Франция), която е обявила публично признаването на Преходния национален съвет на либийската опозиция като законното правителство на Либия, сред Либийската гражданска война през 2011 г.

Катар е домакин и на академични, религиозни, политически и икономически конференции. 11-ият ежегоден Форум в Доха включва ключови мислители, професионалисти от различни области, както и политически фигури от цял свят, заети с обсъждането на демокрацията, медиите и информационните технологии, свободната търговия и въпросите за водната сигурност. Тази година е първата година на форума, който включва конференция за бъдещето на икономиката на Близкия изток.

Военна дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Катарски Dassault Mirage 2000 лети в либийското въздушно пространство.
Центъра за комбинирани въздушни операции на САЩ във въздушната база „Ал Удеид“ в Катар

Катар поддържа скромна военна сила от около 11 800 души, включително армия (8500), флота (1800) и военовъздушни сили (1500). Наличието на голямата въздушна база „Ал Удеид“, управлявана от Съединените щати и няколко други държави членки на ООН, осигурява гарантиран източник на защита и национална сигурност. Катарските специални части са обучавани от френски и други западни страни и се смята, че притежават значителни умения.

През 2008 г. Катар похарчил $ 2,355 милиарда за военни разходи, 2,3%, приблизително на 4,2% от брутния национален продукт през 1993 г. и 1,5% от брутния вътрешен продукт през 2010 г., последната година в статистическата база данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Катар подписва договори за отбрана със Съединените щати и Обединеното кралство, както и с Франция по-рано през 1994 г. Катар играе активна роля в усилията за колективна отбрана на Съвета за сътрудничество в Персийския залив; останалите пет членове са Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ и Оман.

SIPRI установява, че през 2010 – 14 г. Катар е 46-ият по големина вносител на оръжие в света. Въпреки това SIPRI пише, че плановете на Катар за трансформиране и значително разширяване на въоръжените сили се ускоряват. През 2014 г. поръчките за 62 танка и 24 самоходни оръдия от Германия са последвани от редица други договори, включително за 24 хеликоптера, 3 самолета за ранно предупреждение и контрол от САЩ и 2 танкера от Испания. През 2015 г. Катар е 16-ият по големина вносител на оръжие в света, а през 2016 г. той е 11-ият по големина според SIPRI.

Катарските военни участват в ръководената от Саудитска Арабия операция в Йемен срещу Шиа Хутис. Те също така помагат на либийските бунтовници по време на Битката при Триполи през 2011 г. През 2015 г. „Ал Джазира Америка“ съобщава: „Многобройни доклади показват, че водената от Саудитска Арабия коалиция срещу опозиционните групи в Йемен, неоткрито атакува цивилни граждани и използва касетъчни бомби в цивилни населени места, в нарушение на международното право“.

Арабите са най-многобройната етническа група в Катар.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
Графично изображение на износа на продуктите от Катар в цветно кодирани категории (2019 г.).
Самолет Airbus A380, притежаван от Qatar Airways. Qatar Airways е една от най-големите авиокомпании в света. Тя свързва над 150 международни дестинации от седалището си в Доха.
 Основна статия: Стопанство на Катар

Катар е една от най-бедните на водни ресурси страна в света и същевременно една от най-богатите страни по доход на глава от населението. Основа на местната икономика представлява добивът и преработката на нефт и природен газ, но традиционно развити нейни отрасли са риболовът и търговията с перли. Катар инвестира милиарди риали в строителството и развитието на инфраструктурата. Проведените в началото на декември 2006 г. Азиатски олимпийски игри стават повод да се ускори завършването на повечето нови инфраструктурни проекти.

През 1949 г. започва добивът на нефт в Катар, което променя коренно стандарта на живот в дотогава бедната арабска страна. Тя става член на ОПЕК. Страната си поставя за цел да се превърне във водеща държава в енергийния сектор сред останалите членки на Съвета за сътрудничество в Залива. Тя е една от най-бързо развиващите се икономики в света, като доходът на глава от населението също е един от най-високите (29 400 щ.д. за 2006 г.). Нефтените запаси се оценяват на около 16 млрд. барела, с дневен добив на петрол около 790 500 барела. Годишният му добив осигурява над 60% от БВП и 70% от държавните приходи, а около 85% от него е предназначен за износ. Около момента на установяването на последните цифри се е очаквало – при запазване на текущия темп на производство – запасите от нефт в Катар да стигнат за идните тогава 23 години.

Особено перспективен е и газодобивът. Катар е разположен върху едно от най-големите находища на природен газ в света. След Русия това е втората страна в света по запаси на природен газ (или е трета – след Русия и Иран) – според местни данни страната разполага с около 900 трилиона куб. м природен газ. Тя е крупен износител на природен газ, трети в света след Русия и Иран. Износът на втечнен газ започна през 1997 г. и след десетилетие на значителен приток на чуждестранни инвестиции за развитие на добива му (т.е. към 2007 г.) се е очаквало страната да се превърне в най-големия износител на втечнен природен газ в света. Запасите от тази суровина вероятно са надхвърляли по онова време 25,5 трилиона куб. м. – повече от 5% от световните запаси. За експлоатацията на най-голямото находище „Норт фийлд“ (Северно поле) са създадени акционерните компании „Катаргаз“, „Расгаз“ и „Расгаз-2“ с участието на японски, американски, френски и южнокорейски капитали. Основни вносители на катарския газ са Япония и Южна Корея, с чиито компании са сключени перспективни сделки за 25 години напред. Вследствие на високите приходи от продажбата на петрол и засиления износ на природен газ Катар години наред поддържа положителен търговски баланс. За 2006 г. износът от страната е на обща стойност 33.25 млрд. щ.д., а вносът – 12.36 млрд.щ.д. (f.o.b.). В доклад на Световната търговска организация за 2006 г. Катар е признат за най-перспективния пазар в Персийския залив. По данни от 2005 г. основни партньори в износа са: Япония (36,9%), Южна Корея (19,4%), Сингапур (8,2%). Катар внася предимно от Франция (11,5%), Япония (10,5%), САЩ (10,4%), Германия (8,4%), Саудитска Арабия (7,3%), Обединеното кралство (7%), Италия (6,5%), Южна Корея (5,5%) и ОАЕ (4,8%), като структурата на вноса се състои най-вече от машини, транспортни съоръжения, храни и химикали. Отношенията между ЕС и Катар не са на желаното от Брюксел равнище. Външният дълг на Катар през 2006 г. е достигнал 25.7 млрд.щ.д. Същевременно според някои източници финансовите ресурси на Катар, Бахрейн и Кувейт, които трите държави са готови да инвестират в отрасли на световната икономика, надхвърлят 300 млрд. щ.д. Тези данни привличат вниманието на европейските делови среди.

Катар е важен финансов център, в който функционират 14 банки, в т.ч. 10 чуждестранни. Според годишно изследване на Световната банка за 2006 г. 5 катарски банки се нареждат сред стоте най-големи финансови институции в Близкия изток. Финансовите операции се регулират от Държавната валутна агенция, включваща 16 търговски банки.

Търговски район в Доха.


Основен проблем пред развитието на местната икономика представлява недостигът на работна сила, от която само около 20% е от коренното население. От друга страна, в столицата има голямо международно летище. Летището Doha International се намира в близост до Доха и е едно от най-натоварените в Катар. Кодът DOH се използва за съкращаване името му. То има два терминала и се използва както от най-големите превозвачи, така и от нискотарифните авиокомпании за вътрешни, международни и трансконтинентални полети. Националният превозвач Qatar Airways е една от малкото 5-звездни авиокомпании и е сред най-бързо развиващите се в областта.[33][34] Пристанища – Доха и Ум Саид. От 2000 г. Катар развива и конгресния туризъм. Столицата Доха е домакин на 2 – 3 световни и регионални форума годишно.

Население и култура

[редактиране | редактиране на кода]

Брой и състав

[редактиране | редактиране на кода]

По време на първото преброяване на населението, проведено в Катар (1970 г.) то е изчислено на 111 133 души.

Преброяването на населението през 2010 г. е отчело общо население от 1 699 435 души. Населението на страната се е утроило през десетилетието до 2011 г., в сравнение с малко над 600 000 души през 2001 г., но от него катарските граждани са по-малко от 15% от общия му брой. Притокът на мъже работници е нарушил и равновесието между половете, като жените са само 1/4 от населението.

В стратегията на Катар за 2011 – 16 е изчислено, че населението на страната ще достигне 1,78 милиона през 2013 г., 1,81 милиона през 2014 г., 1,84 милиона през 2015 г. и 1,86 милиона през 2016 г. – годишния темп на растеж е само 2,1%. Но населението на страната се увеличило с 1,83 милиона до края на 2012 г., което показва 7,5% ръст спрямо предходната година. През януари 2013 г. статистическият орган на Катар отчита увеличаване на населението на страната до 1 903 447, от които 1 405 164 са мъже и 498 283 жени. Други прогнози, публикувани от Катар, показват, че общия брой на населението на Катар може да достигне 2,8 милиона до 2020 г.

Разпределението на етническите групи е както следва: катарци (от арабски произход) 15%, други араби 13%; индийци 24%; непалци 16%; филипинци 11%; шриланкийци 5%; бангладешци: 5%; пакистанци 4%, други: 7%. През 2010 г. имало 250 000 филипинци в Катар, което ги е правило третите по големина сред имигрантите.

Храна, продавана на улицата в Доха
Джамия в Катар

Религия и традиции

[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващата религия в Катар е сунитският ислям.[35] Според преброяването през 2004 г. 71,5% от населението са мюсюлмани – сунити и шиити около 10%, 8,5% са християни, а 10% са „други“.[36] Повечето граждани практикуват уахабизма. Чуждите граждани са свободни да изповядват религии, различни от исляма, например християнството, индуизма, сикхизма, будизма, джайнизма и бахайската.

Християнското население се състои почти изцяло от чужденци,[37][38] но правителството позволява църквите да провеждат богослужения. От 2008 г. е позволено на християните да строят църкви на земя, дарена от правителството. В Доха има действащ източноправославен храм.[6] През март 2008 г. там е осветена римокатолическа църква. Мисионери не са допускани в общността или по-скоро чуждестранни мисионерски групи не извършват открито дейност в страната. Избягва се афиширането на външни християнски символи, като кръстове, камбани или камбанарии.

Местната култура на Катар е подобна на тази на другите арабски държави от Персийския залив и е силно повлияна от исляма. Тя е пренесена от арабските племена от Саудитска Арабия, мигрирали в Катар и на други места в Персийския залив. Арабският език е официалният език на Катар. Английският е широко разпространен.[39] На фона на мултикултурната разновидност в страната много други езици са също говорими, включително френски, хинди, урду, тамилски и тагалог.[40]

Официални празници на Катар са 18 декември – Национален празник на Държавата Катар; 3 септември – Ден на независимостта; и всички мюсюлмански празници, съобразно религиозния ислямски календар.[6]

Традиционната храна е типично близкоизточна. Диетата не включва свинско месо. Богата е на подправки и е с пикантен вкус.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Statistical Key Indicators // Посетен на 15 януари 2026.
  2. ↑ Total Population by Sex in Census (1986 , 1997 , 2004 , 2010 , 2020 ) // Посетен на 26 юли 2025.
  3. 1 2 3 4 World Economic Outlook Database, April 2025
  4. ↑ Human Development Report 2025 // Програма на ООН за развитие, 6 май 2025. Архивиран от оригинала на 6 май 2025. Посетен на 6 май 2025.
  5. ↑ GINI index // World Bank. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2025. Посетен на 26 юли 2025.
  6. 1 2 3 4 5 Страница на Катар в официалния сайт на МВнР // Министерство на външните работи на Република България. Посетен на 24 ноември 2022.
  7. ↑ Population of Qatar by nationality – 2017 report // Архивиран от оригинала на 25 декември 2018. Посетен на 24 ноември 2022.
  8. ↑ The Constitution // Архивиран от оригинала на 24 октомври 2004. Посетен на 24 ноември 2022.
  9. ↑ Qatar: Freedom in the World 2020 Country Report // Посетен на 6 април 2021.
  10. ↑ Indices & Data | Human Development Reports // United Nations Development Programme, 14 март 2013. Архивиран от оригинала на 12 януари 2013. Посетен на 27 юни 2013.
  11. ↑ 2022 World LNG Report Press Release // International Gas Union (IGU). 6 юли 2022. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2022. Посетен на 7 октомври 2022.
  12. ↑ Where in the world do people emit the most CO2? // Посетен на 17 юли 2021.
  13. ↑ GDP per capita, PPP (current international $) | Data // Посетен на 20 ноември 2022.
  14. ↑ GNI per capita, Atlas method (current US$) | Data // Посетен на 20 ноември 2022.
  15. ↑ Cooper, Andrew F. Middle Powers: Squeezed out or Adaptive? // Public Diplomacy Magazine. Архивиран от оригинала на 17 март 2015. Посетен на 24 ноември 2022.
  16. ↑ Kamrava, Mehran. Mediation and Qatari Foreign Policy // Архивиран от оригинала на 7 октомври 2013. Посетен на 24 ноември 2022.
  17. ↑ Nations, United. Human Development Report 2021-22 // {{{journal}}}. 8 септември 2022.
  18. ↑ Qatar // Посетен на 19 юни 2022.
  19. ↑ Qatar // 13 януари 2022. Посетен на 19 юни 2022.
  20. ↑ Dagher, Sam. Tiny Kingdom's Huge Role in Libya Draws Concern // Online.wsj.com, 17 октомври 2011. Посетен на 30 декември 2013.
  21. ↑ Qatar: Rise of an Underdog // Politicsandpolicy.org. Архивиран от оригинала на 10 юни 2017. Посетен на 24 ноември 2022.
  22. ↑ Black, Ian. Qatar admits sending hundreds of troops to support Libya rebels // 26 октомври 2011. Посетен на 30 декември 2013.
  23. ↑ Amir: 2022 World Cup Qatar a tournament for all Arabs // Gulf Times. 15 юли 2018. Посетен на 7 септември 2018.
  24. ↑ Doha to host 2030 Asian Games as Riyadh gets 2034 edition // sportspromedia.com. 17 декември 2020. Посетен на 4 февруари 2021.
  25. ↑ Casey, Paula, Vine, Peter. The heritage of Qatar. Immel Publishing, 1992. ISBN 9780907151500. с. 17.
  26. 1 2 History of Qatar // Qatar Statistics Authority. Архивиран от оригинала на 6 юни 2017. Посетен на 11 май 2015.
  27. ↑ Maps // Qatar National Library. Архивиран от оригинала на 6 юни 2017. Посетен на 28 декември 2022.
  28. 1 2 About us // Katara. Архивиран от оригинала на 22 юли 2015. Посетен на 28 декември 2022.
  29. ↑ Hazlitt, William. The Classical Gazetteer: A Dictionary of Ancient Geography, Sacred and Profane. Whittaker & co., 1851.
  30. ↑ Rahman, Habibur. The Emergence of Qatar: The Turbulent Years 1627–1916. London, Routledge, 2010. ISBN 9780710312136. с. 1.
  31. ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Катар (государство), раздел (Природа) т. 11, стр. 523
  32. ↑ Qatar // Teachmideast.org. Посетен на 27 юни 2013.
  33. ↑ About Qatar Airways // Посетен на 17 ноември 2019.
  34. ↑ Qatar Airways Business Class Review: Food, Seats, Fare and More // 9 октомври 2019. Посетен на 17 ноември 2019.
  35. ↑ Report on International Religious Freedom – Qatar // US Department of State. Архивиран от оригинала на 21 август 2014. The official state religion follows the conservative Wahhabi tradition of the Hanbali school of Islam
  36. ↑ Religious Composition by Country // Global Religious Landscape. Pew Forum. Архивиран от оригинала на 9 септември 2013. Посетен на 28 декември 2022.
  37. ↑ Christians to Welcome Qatar's First Christian Church // Christianpost.com, 24 февруари 2008. Посетен на 22 януари 2013.
  38. ↑ CIA The World Fact Book // State.gov, 29 юни 2006. Посетен на 28 март 2010.
  39. ↑ Baker, Colin, Jones, Sylvia Prys. Encyclopedia of Bilingualism and Bilingual Education. Multilingual Matters, 1998. ISBN 978-1853593628. с. 429.
  40. ↑ Qatar Facts // First Qatar Orthodontic Conference. Архивиран от оригинала на 12 юли 2014. Посетен на 28 декември 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Катар&oldid=12990701“.