Природен газ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добив на природен газ по света (страните в кафяво имат най-голям добив)

Природният газ е смес от газове, образували се в недрата на Земята при анаеробното разлагане на органични вещества.

Природният газ се отнася към полезните изкопаеми. В пластовете на земните недра той се намира в газообразно състояние – във вид на отделни натрупвания (газови залежи) или във вид на газова „шапка“ над нефтогазовите местонаходища, а също и в разтворено състояние в нефт или вода. При нормални условия (101,325 kPa и 0 °C) природният газ се намира само в газообразно състояние. Природният газ може да се намира и в кристално състояние под формата на естествени газохидрати.

Природният газ е важен енергиен ресурс.

Сър Хъмфри Дейви още през 1813 г. прави ред анализи и заключава, че рудничният газ е смес от метан с малко количество азот и въглероден диоксид — т.е. той е качествено тъждествен по състав с газа, отделящ се от блатата (т.е с природния газ).

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Природният газ е смес от въглеводороди от метановия хомоложен ред CnH2n+2: метан (СН4) – от 92 до 98%, етан2Н6), пропан3Н8), и незначителни количества по-тежки въглеводороди като пентан5Н12), хексан6Н14) и други. В почти всички видове природен газ се съдържат азот (N2) и въглероден диоксид (СО2), а по–рядко – сероводород2S) и инертни газове. В природния газ, освен изброените елементи, се съдържат прах и водни пари, разтворени в него при контакта му с пластовата вода в земните недра.

Природният газ се втечнява при –161 °С и е по-лек от въздуха. При концентрация на природен газ от 5 до 15% във въздуха сместа е взривоопасна. Температурата на самозапалване на природния газ е 537 °С. Основните продукти при изгарянето му са въглероден диоксид и водни пари.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]