Сероводород
| Сероводород | |
|---|---|
 | |
| Имена | |
| По IUPAC | водороден сулфид |
| Свойства | |
| Формула | H2S |
| Моларна маса | 34,08 g·mol−1 |
| Външен вид | безцветен газ |
| Плътност | 1,363 g dm−3 |
| Точка на топене | −82 °C |
| Точка на кипене | −60 °C |
| Парно налягане | 1740 kPa |
| Разтворимост във вода | 4 g dm−3 |
| pKa | 7,04 |
| Магнитна възприемчивост | −25,5·10−6 cm3/mol |
| Показател на пречупване | 1,000644 |
| Дипол | 0,97 D |
| Термохимия | |
| Стандартна моларна ентропия | 206 J mol−1 K−1 |
| Специфичен топлинен капацитет | 1,003 J K−1 g−1 |
| Опасности | |
| ЕС класификация |  F+  T+  N |
| Основни опасности | запалим, токсичен |
| NFPA 704 |  4
4
0
|
| Точка на запалване | −82,4 °C |
| LD50 | 713 ppm (плъх, 1 ч.) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 7783-06-4 |
| PubChem | 402 |
| ChemSpider | 391 |
| Номер на ЕК | 231-977-3 |
| Номер на ООН | 1053 |
| KEGG | C00283 |
| MeSH | Hydrogen+sulfide |
| ChEBI | 16136 |
| ChEMBL | 1200739 |
| RTECS | MX1225000 |
| SMILES | [H]S[H] |
| InChI | 1S/H2S/h1H2 1/H2S/h1H2 |
| InChI ключ | RWSOTUBLDIXVET-UHFFFAOYSA-N RWSOTUBLDIXVET-UHFFFAOYAJ |
| Beilstein | 3535004 |
| UNII | YY9FVM7NSN |
| Gmelin | 303 |
| 3DMet | B01206 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Сероводород в Общомедия | |
Сероводородът е токсичен, безцветен газ със задушлива миризма на развалени яйца. Той е много отровен, защото се свързва с хемоглобина на кръвта и парализира дихателните пътища.[1] Формулата на сероводорода е H2S. Има молекулен строеж.
Открит е през 1777 г. от шведския химик Карл Вилхелм Шееле.
В природата[редактиране | редактиране на кода]
В природата, сероводород се среща в състава на природния газ, вулканичния газ, а в разтворен вид и в естествени водоеми, като например в Черно море [2][3] на дълбочина под 200 m. Образува се при гниенето на протеини, съдържащи аминокиселините метионин и/или цистеин.[4] Малко количество сероводород се съдържа и в чревните газове при животните и хората.[5]
Получаване[редактиране | редактиране на кода]
FeS + 2HCl → FeCl2 + H2S
Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Сероводородът се разтваря във вода, като се получава слабата сероводородна киселина
- H2S + H2O → H3O+ + HS-
в силно алкална среда протича и следващата дисоциация
- HS- + H2O → H3O+ + S2-
Взаимодействие с кислород: При обикновена температура сероводородът се окислява. Получават се сяра и вода.
- 2H2S + O2 → 2S + 2H2O
Запален H2S гори със синкав пламък. Усеща се остра задушлива миризма, която се дължи на отделящия се при процеса серен диоксид.
- 2H2S + 3O2 → 2SO2 + 2H2O
Този процес се използва за получаване на серен диоксид в промишлени количества.
При висока температура сероводородът се разлага.
- H2S → S + H2
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan (1997). Chemistry of the Elements (2nd ed.). Butterworth-Heinemann. ISBN 978-0-08-037941-8.
- ↑ Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство „Онгъл“, Варна. ISBN 978-954-8279-25-3. 269 с.
- ↑ Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.
- ↑ Hydrogen Sulphide In Well Water. // Посетен на 4 септември 2018.
- ↑ Hydrogen sulfide: Physiological properties and therapeutic potential in ischaemia. // British Journal of Pharmacology 172 (6). 2015. DOI:10.1111/bph.12869. с. 1479 – 1493.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- англ. Hydrogen sulfide fact sheet Архив на оригинала от 2006-03-09 в Wayback Machine.
- Отравяне със сероводород, arsmedica.bg
