Сероводород

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сероводородът е токсичен, безцветен газ със задушлива миризма на развалени яйца. Той е много отровен, защото се свързва с хемоглобина на кръвта и парализира дихателните пътища.[1] Формулата на сероводорода е H2S. Има молекулен строеж.

Открит е през 1777 г. от шведския химик Карл Вилхелм Шееле.

В природата[редактиране | редактиране на кода]

В природата, сероводород се среща в състава на природния газ, вулканичния газ, а в разтворен вид и в естествени водоеми, като например в Черно море [2][3] на дълбочина под 200 m. Образува се при гниенето на протеини, съдържащи аминокиселините метионин и/или цистеин.[4] Малко количество сероводород се съдържа и в чревните газове при животните и хората.[5]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

FeS + 2HCl → FeCl2 + H2S

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Сероводородът се разтваря във вода, като се получава слабата сероводородна киселина

H2S + H2O → H3O+ + HS-

в силно алкална среда протича и следващата дисоциация

HS- + H2O → H3O+ + S2-

Взаимодействие с кислород: При обикновена температура сероводородът се окислява. Получават се сяра и вода.

2H2S + O2 → 2S + 2H2O

Запален H2S гори със синкав пламък. Усеща се остра задушлива миризма, която се дължи на отделящия се при процеса серен диоксид.

2H2S + 3O2 → 2SO2 + 2H2O

Този процес се използва за получаване на серен диоксид в промишлени количества.

При висока температура сероводородът се разлага.

H2S → S + H2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan (1997). Chemistry of the Elements (2nd ed.). Butterworth-Heinemann. ISBN 978-0-08-037941-8.
  2. Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство „Онгъл“, Варна. ISBN 978-954-8279-25-3. 269 с.
  3. Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.
  4. Hydrogen Sulphide In Well Water. // Посетен на 4 септември 2018.
  5. Hydrogen sulfide: Physiological properties and therapeutic potential in ischaemia. // British Journal of Pharmacology 172 (6). 2015. DOI:10.1111/bph.12869. с. 1479 – 1493.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]