Дебай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за мерната единица. За учения вижте Петер Дебай.

Дебай (D) е CGS мерна единица[1] за електричен диполен момент. Наречена е в чест на физика Петер Дебай и се определя като 1 × 10−18 статкулон-сантиметра. В исторически план, единицата е дефинирана като диполния момент, създаден от два заряда с противоположни знаци, но с еднаква големина от 10−10 статкулона, на разстояние от 1 Å един от друг. Това дава удобна мерна единица за молекулен диполен момент.

1 D  = 10−18 statC·cm
= 10−10 esu·Å
= 1299 792 458×10−21 C·m
≈ 3.33564×10−30 C·m
≈ 1.10048498×1023 qPlP
≈ 0.393430307 ea0[2]
≈ 0.20819434 eÅ
≈ 0.020819434 e·nm
≈ 3.1623×10−25 (J·m3)(1/2)

Обичайните диполни моменти за прости двуатомни молекули са от порядъка на 0 – 11 D. Симетричните хомоатомни образци (например Cl2) имат нулев диполен момент, а силно йонните молекулни образци имат много голям диполен момент (например калиев бромид в газова фаза – 10,5 D[3]).

Единицата дебай все още се използва в атомната физика и химията, тъй като единиците на SI могат да са неудобно големи. Най-малката единица от SI за електричен диполен момент е йоктокулон-метър, което се равнява грубо на 300 000 D.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CGS units R. Rowlett (University of North Carolina at Chapel Hill).
  2. Atomic unit of electric dipole moment, NIST.
  3. Physical chemistry 2d Edition (1966) G. M. Barrow. McGraw-Hill.