Карл Вилхелм Шееле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Вилхелм Шееле
Carl Wilhelm Scheele
шведски химик

Роден
Починал
21 май 1786 г. (43 г.)
Националност Флаг на Швеция Швеция
Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Химия
Известен с откриването на кислорода и азота
Карл Вилхелм Шееле в Общомедия
Паметник на Карл Вилхелм Шееле в Шьопинг

Карл Вилхелм Шееле (на немски: Carl Wilhelm Scheele) е шведски химик (немец по произход), който открива много химични вещества, най-значимото от които е кислородът (преди Джоузеф Пристли).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 декември 1742 година в Щралзунд, Померания (тогава в състава на Швеция), в семейството на уважаван немски търговец. Още като ученик се мести в Гьотеборг. Тъй като родителите му нямат средства за висшето му образование (Карл бил седмият син в семейството), той става ученик на аптекар в Гьотеборг и активно се самообразова. Работейки в аптеката, Шееле добива уменията на отличен експериментатор. След осемгодишна работа в Гьотеборг, Шееле се мести в аптека в Малмьо, където успява вечерно време да се занимава с научни изследвания в лабораторията на аптекаря. По-късно Шееле работи в аптеки в Стокхолм (1768 – 1769), Упсала (1770 – 1774) и накрая, през 1775 г., става собственик на аптека в Шьопинг, където се занимава с изследвания до края на живота си.

Умира на 21 май 1786 година в Шьопинг на 43-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговите проучвания го довеждат до откриването на кислорода и азота през 1772 – 1773 г., за което съобщава в единствената си книга – „Chemische Abhandlung von der Luft und dem Feuer“ (Химически трактат за въздуха и огъня) през 1777 г., като губи част от славата си в полза на Джоузеф Пристли, който независимо от него открива кислорода през 1774 г.

Шееле също така открива химичните елементи барий (1774), хлор (1774), манган (1774), молибден (1778) и волфрам (1781), както и много химични съединения като винената и лимонена киселина, глицерола, циановодород (познат още като циановодородна киселина), флуороводород, сероводород и много други.

Славата на Шееле като отличен експериментатор се разпространява далеч извън границите на Швеция. Пруският крал Фридрих II го кани да оглави катедрата по химия в Берлинския университет, но Шееле отклонява поканата. През 1775 г. за изключителни постижения в областта на химията той е избран за действителен член на Шведската кралска академия на науките, ставайки единственият учен, удостоен с тази чест, който няма висше образование.

Куриозна е страстта на Шееле да пробва на вкус всички вещества, с които работи и това му коства живота. В деня на сватбата си го намират мъртъв на работното му място, заобиколен от различни отровни реактиви (така и не успява да се ожени); някои източници отдават смъртта му на синилна киселина.