Джоузеф Пристли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джоузеф Пристли
Joseph Priestley
английски химик и философ

Роден
Починал
6 февруари 1804 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Химия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Интереси Теология, натурфилософия
Джоузеф Пристли в Общомедия

Джоузеф Пристли (на английски: Joseph Priestley) е английски химик, теолог и философ, член на Лондонското кралско дружество (1767).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пристли е роден на 13 март 1733 г. в енория Бърстол, на 6 мили от Лийдс.

В периода 17721774 година открива амоняка, хлороводорода и др. През 1774 година изолира кислорода, като го нарича „жизнен въздух“. През 1774 г. английският учен Дж. Пристли насипал в стъкленица червен прах и го загрял с голяма лупа, която „улавяла“ слънчевите лъчи. На дъното на стъкленицата се появили капчици живак. Към отвора ѝ ученият поднесъл тлееща треска и видял, че тя се разпалва. Така той направил извода, че получения газ не гори, а поддържа горенето. По – късно френският учен А. Л. Лавоазие дал на „жизнения въздух“ името кислород. При опита на Пристли сложното вещество живачен оксид се разлага на две прости вещества-живак и кислород.

Дж. Пристли установява също, че зелените растения прочистват въздуха.

Джоузеф Пристли умира на 6 февруари 1804 г. в град Нортъмбърланд, Пенсилвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ческис Л. Джозеф Пристли — английский материалист XVIII в. // Под знаменем марксизма. 1933, № 5.
  • Ческис Л. Философия Пристли // «Вестник Ком. академии». 1935, № 5.
  • Яффе В. Джозеф Пристли (1733—1804) // Успехи химии. 1938, т. 7, вып.9. С. 1419—1429.
  • Будылина М. В. Неопубликованное письмо Джозефа Пристли // Успехи химии. 1939, т.8, вып.11. С. 1742—1744.
  • Панкратов К. П. Материализм Джозефа Пристли // Учёные записки Ленинградского государственного университета. Серия философских наук, 1947, вып. 1, № 100. С. 202—236.
  • История философии, т. 1, М., 1957. с. 615—619;
  • Михайловская Т. А. Джозеф Пристли и естествознание XVIII века // Научные работы аспирантов и клинических ординаторов. Вып.6. М., 1960. С. 309—334.
  • Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX в., М., 1969, с. 304—310.
  • Дёмин Р. Н. Один из так называемых парадоксов древнекитайской школы имен и учение о материи Джозефа Пристли // Философия и будущее цивилизации. Тезисы докладов и выступлений IV Российского философского конгресса (Москва 24-28 мая 2005 года): В 5 т. Т.2. М., 2005. С. 159—160.
  • Priestley’s writings on philosophy, science and politics, ed., with an introduction by J. A. Passmore, N. Y. — L., 1965.
  • Crook, R. E. A Bibliography of Joseph Priestley. London: Library Association, 1966.
  • McEvoy, John G. «Joseph Priestley, 'Aerial Philosopher': Metaphysics and Methodology in Priestley’s Chemical Thought, from 1762 to 1781». Ambix 25 (1978): 1—55, 93—116, 153—75; 26 (1979): 16—30.
  • Crossland, Maurice. «The Image of Science as a Threat: Burke versus Priestley and the 'Philosophic Revolution'». British Journal for the History of Science 20 (1987): 277—307.