Ян Амос Коменски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Амос Коменски
чешки педагог

Роден
Починал
15 ноември 1670 г. (78 г.)
Погребан Северна Холандия

Образование Хайделбергски университет
Научна дейност
Област Педагогика
Известен с родоначалник на съвременната педагогика
Ян Амос Коменски в Общомедия

Ян Амос Коменски (на чешки: Jan Amos Komenský; на латински: Comenius) е чешки религиозен деец, мислител, общественик, родоначалник на съвременната педагогика.

Къщата в гр. Ухерски Брод, в която вероятно е протекло детството на Коменски

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 март 1592 г. в Моравия, най-вероятно в село Нивнице (други 2 селища се споменават в разни източници като негово родно място: Комна – поради връзката с фамилията Коменски, и градчето Ухерски Брод, където протича детството на Коменски).

Ян Коменски произхожда от религиозно семейство, принадлежащо към протестантската общност Чешки братя. Започва образованието си в училище на Чешките братя. От 1608 до 1610 г. Коменски учи в латинско училище.

По-нататък Коменски се образова в академията на Херборн (Хесе, дн. Германия) и в университета на Хайделберг.

През 1614 г. Коменски става директор на училището на протестанстката общност в Пршеров, което е начало на неговата изследователска и публикационна дейност. На 24-годишна възраст той става пастор и заминава да живее във Фулнек, където също е директор на протестантското училище. Във Фулнек Коменски се запознава с първата си съпруга Магдалена.

След потушаването на Чешкото въстание през 1621 г. Коменски е принуден да се укрива в разни селища на Чехия и Моравия. През 1622 г. от чума умират жена му и двете му деца. През 1624 г. Коменски заживява в Брандис на Орлици, където се жени за втори път, за Мария Дорота.

Преследван от католиците, Коменски емигрира в Лешно (Полша), който става център на общността Чешки братя. Там работи в гимназията, отдава се на педагогическа изследователска дейност, добива известност. Канен е като лектор в университети из Европа.

Барелеф на Коменски в Херборн
Портрет на Коменски от Рембранд, 1661 г.)

През 1641 г. заминава за Англия, където е поканен да приеме поста първи президент на Харвардския университет. На следващата година се премества да живее в Швеция, а след това пребивава в Ухер (Германия). През 1648 г. Коменски се връща в Лешно, където умира втората му жена, а година по-късно се жени за трети път.

През 1650 г. Коменски е поканен да помогне за организирането на масови училища в Унгария. Там издава Пансофистко училище. Също в Унгария Коменски приключва работата си върху първия в човешката история илюстрован учебник, наречен Светът в картини, издаден на латински език през 1658 г.

През 1656 г. Коменски отново е в Лешно, където при пожар изгарят ценни негови ръкописи, в т.ч. и на чешко-немския речник, върху който Коменски работи почти през целия си съзнателен живот. Той безуспешно се опитва да възстанови своите трудове и изпада в депресия.

Краят на живота на Ян Коменски настъпва в Амстердам (Нидерландия) на 15 ноември 1670 г.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Via Lucis, 1668

Дейността на Ян Коменски се определя в съвременността като изключително плодотворна, а личността му – като всестранно развита. Неговите идеи в областта на мисленето и най-вече на педагогиката имат революционен характер. Ето защо Коменски се определя за родоначалник на съвременната педагогика.

Делото му надхвърля европейските граници и има световно значение, а трудовете му имат мащабен и енциклопедичен характер.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Велика дидактика“ (Didactica magna, Great Didactic), 1633 – 1638
  • Informatorium Maternum Eller Moder-Schola
  • Amphiheatrum universitatis rerum
  • Janua linguarum reserata
  • Orbis sensualium pictus
  • Fundamenta Grammaticae
  • Grammatica Latina
  • Linguarum methodus novissima
  • Geometria. 1: Geometria theoretica. 2: Geometria practica neboli Geodesia
  • Schola Pansophica
  • Spicilegium Didacticum, 1680
  • Unum necessarium („The One Thing Needful“), 1668

„Велика дидактика“[редактиране | редактиране на кода]

„Велика дидактика“ е основното педагогическо съчинение на Ян Амос Коменски. С него той изпъква като създател на първата цялостна система на педагогиката в историята на педагогическата мисъл. Ян Амос Коменски работи над това класическо съчинение повече от десет години. Замисля го през време на гонението му като член и Пастор на Протестантското движение „Чешки братя“. В замъка Вилчец, където има библиотека, той попада на наскоро издадената на немски език „Дидактика“ на Елиа Боден. Беглото запознаване с тази дидактика го подтиква да се залови да напише друга, своя дидактика. В селцето Слупне, където се крие, той нахвърля плана на своята дидактика и написва много глави от нея (1625 – 1627). Принуден да напусне родината си, той се вижда заставен да прекъсне писането. В първоначалната редакция на чешки език съчинението бива завършено в Лешно през 1632 г. Този текст разглежда редица въпроси с оглед на конкретни чешки условия.

Със съчинението си Коменски се надява да помогне за културното възраждане на своята разорена родина. През 1635 г., когато е ректор на гимназията в Лешно, започва да превежда „Дидактиката“ на латински език, който по това време е международният език на учените. При превеждането той изоставя пасажи и мисли, които засягат пряко чешкия народ и чешките условия, разширява други части, формулира по-точно и по-пълно редица основни положения, подобрява композицията на цялото съчинение. Написаната на латински език „Дидактика“ цели вече подобряването на учебното дело във всички страни. Дидактичните проблеми се преплитат с пансовските стремежи на автора, с желанието да се работи за разбирателството между хората от всички нации и за установяване на мир на земята.

Университет „Коменски“ в Братислава

Световно признание[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за