Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Konungariket Sverige
Кралство Швеция
Знаме на Швеция
Герб на Швеция
(знаме) (герб)
Девиз: För Sverige i tiden
За Швеция във времето
Местоположение на Швеция
География и население
Площ 449 964 km²
(на 54-то място)
Столица Стокхолм
Най-голям град Стокхолм
Официален език шведски
Население (пребр., 2012) 9 103 788
(на 92-ро място)
Гъстота на нас. 20 д./km²
Управление
крал Карл XVI Густав
министър-председател Фредрик Райнфелд
История
Независимост
-обявена
-призната
с Калмарска уния
1515
1523
Икономика
БВП (ППС, 2008) $ 348,6 млрд
(на 34-то място)
БВП на човек (ППС) $ 38 500
ИЧР Повишение 0,956 (висок)
(на 6-то място)
Валута Шведска крона (SEK)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .se
Телефонен код 46

Кра̀лство Швeция или просто Швѐция (шв. Sverige Sverige) е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. [1] По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез моста Йоресунд — най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г. и на Шенгенското пространство от 1996 г.

Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната.[2] Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество[1] и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англо-саксонските общества.[3] Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.[4][5]

Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизирания транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век, Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и каменни въглища.

По време на средновековието, Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век, и води дългогодишни войни със своите съседи — основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведския крал разширява границите на Швеция посредством война, създавайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските държави и области от днешна Германия. След смъртта на Карл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г., източната част от Швеция, Йостерланд и източната част на Норланд се обособяват в полу-автономна област - Велико княжество Финландия. До 1814 г., Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814, Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, която трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

История[редактиране | edit source]

Праистория[редактиране | edit source]

Скоро след последната ледникова епоха, териториите на днешна Швеция са били заселени от ловци и берачи на плодове. Това започва да става през каменната епоха (6 000 г.пр.Хр – 4 000 г.пр.Хр.) Регионът се развива добре през вековете,съществуват данни за по-стара цивилизация на тези земи /легендата за изчезналата цивилизация Туле/.

За първи път името Швеция е отбелязано през I-ви век сл.Хр. от римският историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алтернативно свеите), преживяващо от морето и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтюна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старо-шведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige“ (произнася се „Сверийе“), или на англо-саксонски „Svealand“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров, са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в йоталандските територии. Много малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите на Беовулф.

Средновековие[редактиране | edit source]

По време на Викингската епоха (9 - 10 в.), шведските викинги са пътували на изток и са оставили следи в балтийските държави, Русия, около Черно море, чак до Константинопол и южна Европа. Една от теориите за основаването на руската държава и произхода на първата руска династия на Рюриковичите е, че Рюрик, Синеус и Трувор са варяги (шведски викинги), поканени през 862 г. от племената чуди, веси, илменски словени и кривичи да въведат ред в раздираните от междуособни войни земи. Дълго след като се образуват Норвежкото и Датското кралства, Швеция е разделена на области, управлявани от местни ярлове и конунги. След като Дания превзема областта Скания (Skåne) в Южна Швеция, датска армия се отправя на изток за да подчини непокорните шведски племена. Но на 31 януари 1208 г. 12000 датски кръстоносци са разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, който е почитан от шведите като светец. През 1210 г. още по-голяма датска армия се отправя в Швеция, в подкрепа на прокудения шведски владетел Сверкер, но Сверкер е убит и шведската армия на Ерик Кнутсон отблъсква датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чийто пръв крал става Ерик Кнутсон.

Златен период[редактиране | edit source]

Разширение на Швеция, 1560-1660

На 6 юни 1523 г. Густав Васа е избран за крал на Швеция, като по този начин се разпада Калмарската уния и Швеция става независима държава. [1]

През 17 век Швеция се превръща в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното ѝ участие в трийсет годишната война, инициирано от крал Густав II Адолф. Но в своето могъщество тя рухнала през 18 век, когато Руската империя започнала завоеванията си в северна Европа през Северната война и окончателно през 1809, когато от източната ѝ половина било създадено полуавтономното Херцогство Финландия на Руската Империя. След като Дания и Норвегия са победени в Наполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявява за независима и това довежда до военни действия срещу нея през 1814. Те завършват с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция. Той продължава до 1905 г. С тази последна битка се отбелязва началото на 200 годишен мир, уникално постижение в света и до днес.

Съвременна история[редактиране | edit source]

През 19 век в Швеция се наблюдава значително увеличение на населението — за 100 години (1750-1850) то се удвоява. Значителният ръст се преписва на мира, ваксинациите и картофите. В резултат на прираста обаче се стига до безработица в селските области, където по това време живели повечето шведи. Бедността, алкохолизмът и емиграцията не закъсняват; счита се, че между 1850 и 1910 повече от един милион шведи са заминали за САЩ. В ранните десетилетия на 20век повече шведи живеели в Чикаго отколкото в Гьотеборг (вторият по големина град в Щвеция). С напредването на индустриалната революция, хората постепенно започват да се местят в градовете, за да работят във фабрики и стават членове на социалистически обединения. Заплашваща социалистическа революция е предотвратена през 1917, след което последва възстановяване на парламентаризма и държавата се завръща към демокрацията.

Най-нова история[редактиране | edit source]

Швеция запазва неутралитета си през Първата и Втората световна война [1], въпреки че неутралитетът ѝ през Втората често е поставян под въпрос. Тя е встъпва в концесии и с двете страни по време на войната. Швеция тайно разрешавала на шпиони от Алианса да работят на нейна територия, но също така снабдява нацистка Германия с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета ѝ. За съжаление приносът ѝ за Алианса и чисто хуманитарните ѝ жестове често остават в сянката на нейното сътрудничество с нацистите. Швеция е била част от плана Маршал, но и по време на Студената война остава непривлечена към някой лагер и все още не е член на никоя военна организация.

След Втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения и развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро заема мястото си на водеща по богатство в света държава. По време на следвоенния период страната била управлявана от шведската социална демократическа партия, която обезпечила социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички”.

През 1972 г. Швеция подписва споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. [6]

Политиката на „благоденствие за всички“ води до рецесия в началото на 1990-те и някои от социалните линии на поведение били изоставени.

През 1992 г. Швеция е основаващ член на Европейската икономическа зона. Въпреки официално неутралната си позиция, страната се присъединява към Европейския съюз през 1995 г., заявявайки, че неутралитетът вече не е от такова значение във времето след Студената война. Решението за присъединяването е взето посредством референдум, на който гласуват 83% от имащите право на глас, като 52,3% от тях гласуват за присъединяването. [6] Въпреки това през 2003 г. на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута. Швеция има висок стандарт на живот. [1]

През 1996 г. Швеция се присъединява към Шенгенското пространство[7] През 2003 г. с решение, взето посредством референдум, Швеция отказва да се присъедини към Еврозоната[1]

География[редактиране | edit source]

Долината Тарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия
Северно сияние край Телтлегрет, лен Норботен.

Швеция е разположена в северна Европа, на Скандинавския полуостров. Общата ѝ площ е 449 964 кв. км, което я прави най-голямата скандинавска държава. [7] Най-населени са южните и централните части, със столицата Стокхолм (1,3 млн. души), градовете Гьотеборг (520 000 души), Малмьо (260 000 души) и Упсала (130 000 души).

Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е нос Смюгехук (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от северна Швеция са разположени отвъд полярния кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположен Скандинавския планински масив. В северната му част, в Шведска Лапландия се намира най-високия за Швеция връх Кебнекайсе (2103 м). В историческата провинция Бухуслен има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток е Ботническия залив и двата големи острова Готланд и Йоланд.

Швеция граничи само с две страни — Норвегия на запад и север, с граница от 1 619 км, и Финландия на североизток, с граница от 614 км. Свързана е с Дания чрез мост. Бреговата линия е 3 218 км. [1]

Скандинавския полуостров е бил покрит от дебели ледове през ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите са Венерн, Ветерн и Меларен. На територията на Швеция има 95 700 езера, които заемат около 10% от общата ѝ площ. Горите пък покриват близо 78% от общата площ. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки, сред които е и най-дългата — Турне, с дължина 522 км.

Климатът е от умерен със студени, облачни зими и хладни, частично облачни лета в южните части до субарктичен в северните части. [1] Валежите са чести.

Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнината Сконе е използвана предимно за селскостопански култури. [7] Наличие на полезни изкопаеми има най-вече в северозападните части на страната. От индустриално значение са желязна руда, медна руда, цинк, олово, сребро, и в по-малки количества има наличие на уран, волфрам и злато[1]

В Швеция има 28 национални парка, от които най-известни са Готска-Сандьон, Фулуфелет и Сьодерьосен.

Шведската писателка Селма Лагерльоф е написала книгата Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и български).

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Шведският премиер Фредрик Райнфелдт и Джордж Уокър Буш, 2007 година.
Залата на Риксдоген

Швеция е конституционна монархия [1], но кралската институция има символични функции. Карл XVI Густав формално е държавен глава, но неговите функции са представителни. Напр. традиционно кралят раздава Нобеловите награди, с изключение на наградата за мир, която бива връчвана в Осло, Норвегия.

Основните конституционни закони на Швеция са:

Законът за работата на парламента (Riksdagsordningen) има специален статут, но не се счита за част от конституционното устройство. След промяна на Правилата за наследяване през 1980 г., така че и жени да могат да онаследяват короната, наследник на трона става кронпринцеса Виктория.

Парламент[редактиране | edit source]

Шведският парламент Риксдоген (пише се с членуване, Riksdagen) е еднокамарен от 1971 г. и се състои от 349 депутати. [7] Има и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите.

Председателят на парламента се избира като останалите депутати, но няма право на глас. Той трябва неутрално да координира работата на парламента. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. Уникалното в шведската политическа система е, че председателят на парламента ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. В следствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт и тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента. В резултат това е най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция.

Правителство[редактиране | edit source]

Правителството на Швеция се назначава като парламентът гласува министър-председател (по предложение на председателя).

От 6 октомври 2006 г. министър-председател е Фредрик Райнфелт. Сградата на правителството се нарича Риксдоген (шв. Riksdagen). [1] Министър-председателят назначава около 20 министри без допълнителни консултации.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административни области на Швеция
земи на Швеция

Административно Кралство Швеция се състои от 21 областни административни единици, наречени лени (län): [1]

Всеки лен се управлява от администрация, назначена от правителството и органи на местното самоуправление — ландстинг (landsting), избиран от населението. Областите са административно разделени на общини - комюн (kommun). Общо в Швеция има 290 общини (2004).

По поръчение на парламента Комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г.

Историческо деление[редактиране | edit source]

Въпреки че официално не се ползват от почти четири века, историческите земи и провинции продължават да се използват в ежедневието. Делението е на:

  • Йоталанд (Götaland), 10-те южни провинции
  • Свеаланд (Svealand), 6-те провинции на същинска Швеция (от там идва името Sverige — шведска държава)
  • Норланд (Norrland), 9-те северни провинции
  • Йостерланд (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономно Велико княжество Финландия след загубата им от Русия, и основа на днешна южна Финландия.

Стопанство[редактиране | edit source]

Концептуален автомобил Saab Aero-X

Шведската икономика е модерна, отворена и високоиндустриализирана пазарна икономика. Въпреки липсата на значителни запаси от полезни изкопаеми, Швеция има добре развит енергиен сектор, базиран най-вече на водноелектрически централи, разполага с перфектна транспортна и комуникационна инфраструктура, и голям брой добре обучени специалисти. Това се дължи на неутралитета ѝ по време на двете световни войни и Студената война. Швеция е и една от страните с най-високи данъци — около 48% от БВП се формира именно от данъците. Въпреки това икономическата система е сравнително по-социална от тези на западноевропейските страни като Франция и Великобритания, макар и заплащането да е на относително едно ниво.

Промишленият сектор е концентриран най-вече върху производството на високи технологии — оборудване за електроцентрали, фабрики, прецизни машини, автомобили, космическо оборудване, летателни апарати, лекарства и телекомуникационно оборудване, както и химикали и хартия. Автомобилите Волво (известни като най-безопасните автомобили и камиони) са емблематични за Швеция, както SAAB и SKF.

За разлика от индустрията, в която са заети над 20% от работещите, селското стопанство е по-ограничено, но за сметка на това е високопродуктивно. На малкото плодородни обработваеми земи (5,93% от общата площ [1]) се отглеждат зърнени и бобови култури (пшеница, ечемик, овес, грах за консервиране), фуражни култури, захарно цвекло, картофи, плодове и зеленчуци. По-широко е застъпено животновъдството — отглеждат се овце и елени (в далечния север). Силно развити са риболовът и рибоконсервната промишленост. Поради замръзването на Ботническия залив през зимата пристанището на град Люлео се затваря и износът на желязна руда се осъществява от незамръзващото пристанище Нарвик в Норвегия. Основни търговски партньори в износа и вноса са Германия, Норвегия, Дания и Великобритания.

Транспорт[редактиране | edit source]

Влак в Стокхолм

Швеция се отличава със силно развита и добре поддържана транспортна инфраструктура. Из цялата страна са разпръснати общо 250 летища, от които 152 с асфалтирани писти. Само Стокхолм разполага с четири основни аерогари — Арланда, Брома, Скавста и Вестерос. Големи летища има също в Гьотеборг и Малмьо. Дължината на железопътните линии, които са изцяло със стандартна широчина, възлиза на 11 528 км, от които 7 527 км са електрифицирани. Пътната мрежа е с дължина 425 300 км, от които 139 300 км са асфалтирани. Основният газопровод в страната има дължина 798 км. До 1967 година в Швеция автомобилите са с ляв волан. Гьотеборг е известен с широко застъпената трамвайна система. Преди много години в столицата също е имало много трамваи, но те са били изместени от автобусите и метрото. В последните години се забелязва възстановяване на някои трамвайни линии в Стокхолм. Морският и речен транспорт също е силно развит. Търговския флот възлиза на 195 кораба.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Швеция през 2012 г. наброява 9 103 788 души. [1]

Швеция като цяло е слабо населена и гъстотата в различните райони варира много. Средната гъстота е посочи 20 души/км². По-голямата част от населението живее в южната част на страната, по-специално в централните низини, равнината Скейн и крайбрежните райони. Около 83% от шведите живеят в градовете, особено гъсто населени са Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Населението се състои главно от скандинавци с немски произход. Имигрантите в страната и етническото разнообразие се увеличават през последните няколко десетилетия. Швеция се трансформира от нация на емигранти към края на първата световна война в нация на имигранти от началото на втората световна война и до днес.

В Швеция живеят 17 000 местни саами, препитаващи се основно с отглеждане на елени, както и малък брой етнически финландци. [7]

87% от населението изповядва лутеранство. Сред останалите 13% има римокатолици, православни, баптисти, мюсюлмани, евреи и будисти[1]

Култура[редактиране | edit source]

Къща в Скансен

Шведите са на второ място по консумация на кафе в световен мащаб след финландците. От края на XVII век насам кафето е неразделна част от шведската култура, като дори се е развила самостоятелна дума за „почивка за пиене на кафе“ – fika – която описва споделянето на кафе или нещо сладко с приятели. [8]

В Стокхолм се намира първият в света музей на открито Скансен, в който има къщи от различните краища на Швеция и зоологическа градина. [9]

Кино[редактиране | edit source]

Швеция има водеща роля в ранните години на киното. Мориц Щилер и Виктор Шьострьом са сред пионерите на киното. По-късно режисьорът Ингмар Бергман и актриси като Грета Гарбо, Ингрид Бергман и Анита Екберг правят международна кариера. [7]

Музика[редактиране | edit source]

Шведската рок група In Flames

Швеция често доминира на музикалната сцена, особено в жанра на популярната музика. Групи като АББА, Юръп и Роксет са легенди в световното музикално пространство. Други известни шведски групи в поп музиката са Ace of Base, Army of Lovers и The Cardigans. В миналото, със световна известност е изпълнителят д-р Албан, чернокож, потомък на емигранти от Африка.

По-малко известни, изместени към алтернативния стил са The Hives, Refused, Millencolin, The (International) Noise Conspiracy, Sahara Hotnights, The Hellacopters, The Soundtrack of Our Lives, Kent, Infinite Mass, Timbuktu и Looptroop.

Като част от скандинавската традиция в тежкия метъл, забележими шведски групи в стиловете на дет и блек метъла са Bathory, The Haunted, Opeth, Soilwork, Arch Enemy, Dark Tranquillity, Naglfar, In Flames и Vintersorg, и едни от основателите на симфоничния метъл - Therion.Както и хеви/пауър-метал групата /Hammerfall/ Sabaton.

В електронната музика и в частност техно музиката се срещат много шведски имена като Adam Beyer, Thomas Krome, Cari Lekebusch и др.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Двойка изтребители JAS 39 Gripen

Въпреки неутралитета си, Швеция винаги е поддържала тясно сътрудничество във военната област със Запада, и най-вече със САЩ. По време на Студената война, тренировките винаги са включвали противник, въоръжен и организиран като страна от Варшавския договор, а военните са казвали, че "врагът винаги идва от Изток". Шведската военна техника е съвместима с тази на НАТО, и ученията често включват сътрудничество с държави от Алианса. Заради политиката си на неутралитет обаче, Швеция формално не е член на НАТО. Общата численост на шведската армия е около 33 000 души. Страната не е участвала в бойни действия близо 200 години, и поради това способността на войските да водят адекватно сражения е съмнителна. Според Карл Юден, професор в Гьотеборгския университет, в армията има неадекватно голям брой офицери, мнозинството от които не участват във военно обучение или командване на подразделения, а получаването на военните звания не се базира на знания или умения, а просто на нуждата от попълване на даден пост.[10]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п CIA World Factbook: Economy - Sweden, посетен на 2 декември 2012 г.
  2. Статистика на Швеция Yearbook of Housing and Building Statistics 2007. Statistics Sweden, Energy, Rents and Real Estate Statistics Unit, 2007. ISBN 978-91-618-1361-2. Available online in pdf format.
  3. De Geer, Hans, Tommy Borglund and Magnus Frostenson (2003). An Anglo-Swedish affair — Changing relations in an international acquisition. The 17th Nordic Conference on Business Studies in Reykjavík, 14-16 August 2003. Working paper within the project "Scandinavian Heritage", p. 9. Available online in pdf-format through the University of Iceland.
  4. Swedish Environmental Protection Agency (Naturvårdsverket) (2006). Sweden's Environmental Objectives - Buying into a better future. A progress report from the Swedish Environmental Objectives Council. De Facto, 2006, p. 9: "Swedes in general feel that environmental issues and action to reduce impacts on the environment are important". See also Legislation & guidelines and Greenhouse gas emissions: "Swedish greenhouse gas emissions per head of population are among the lowest in the member states of the OECD."
  5. Kristrom, Bengt and Soren Wibe (1997). Environmental Policy in Sweden. Swedish University of Agricultural Sciences — Department of Forest Economics, Working paper 246, 27 August 1997.
  6. а б Sweden's road to EU membership. // government.se, официален сайт на шведското правителство. Правителство на Швеция. Посетен на 2 декември 2012.
  7. а б в г д е Швеция. // europa.eu, официален сайт на Европейския съюз. Европейски съюз. Посетен на 2 декември 2012.
  8. Stockholm’s enduring style, статия в BBC Travel от 30 май 2012 г.
  9. Сайт на Скансен, посетен на 31 май 2012 г.
  10. [1]