Публий Корнелий Тацит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тацит)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историка Тацит. За римския император вижте Марк Клавдий Тацит.

Тацит
римски историк

Роден
около 54 г.
?, дн. Галия
Починал
около 120 г. (66 г.)
Националност Флаг на Римска империя Римска империя
Професия историк, политик
Публий Корнелий Тацит в Общомедия

Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (на латински: Publius Cornelius Tacitus, Gaius; * 56; † ок. 117) е известен римски историк и политик. Оцелелите откъси от неговите произведения „Диалог“ и „Анали“ проследяват управлението на тримата римски императори Тиберий, Клавдий и Нерон, както и на императорите управлявали в годината на четиримата императори. Заедно с изгубените части, тези произведения описват историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 г. до смъртта на император Домициан през 96 г.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Тацит вероятно е роден в южна Галия в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при Веспасиан. След това е квестор, претор (през 88 г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през 97 г. е консул в Рим. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от 89 г. до 93 г., а в периода 112 – 113 г. е заемал по-отговорния пост на проконсул на провинция Азия. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи. Умира през 120 година в Рим, Италия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ (на латински: Dialogus de oratoribus) – драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на Веспасиан обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на Цицерон.

Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за Юлия Агрикола, дъщеря на Домиция Децидиана и римския генерал Гней Юлий Агрикола, който седем години управлява Британия, докато през 83 г. не е отзован от Домициан. През 98 г. Нерва и Траян слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола De vita et moribus Iulii Agricolae. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните.

През същата година Тацит публикува още един неголям трактат De origine moribus ac situ Germanorum, който съдържа описание на земите, народите и обичаите на Германия.

От 98 г. до 116 г. Тацит създава своите две основни произведения – „История“ (Historiae) и Анали (Annalium ab excessu divi Augusti). Първото обхваща събитията от смъртта на Нерон до възцаряването на Нерва., второто е за епохата от 68 г. до 96 г., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император Август до края на управлението на Нерон. Тя също е запазена само частично.

След три века Свети Йероним цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома – историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война 68 г. – 69 г. и началото на обсадата на Йерусалим от Тит. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на Тиберий, Клавдий и Нерон.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Време на написване[1] Название Оригинално название
края на I в. Диалог за ораторите Dialogus de oratoribus
98 Юлий Агрикола (За живота Юлий Агрикола) De vita Iulii Agricolae
98 Германия (За произхода и местоположението на Германия) De origine et situ Germanorum
около 110 История Historiae
след 117 Анали (След края на божествения Август[2]) Ab excessu divi Augusti

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приблизително
  2. Това название дал на „Аналите“ самия Тацит. Заглавието „Анали“ е дадено на труда му в по-ново време

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за