Луций Вергиний Руф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Вергиний.

Луций Вергиний Руф
Древноримски политик
Роден: 14 г.
при Комум, дн. Комо
Починал: 97 г. (83 г.)

Луций Вергиний Руф (на латински: Lucius Verginius Rufus; * 14 г. при Комум; † 97 г.) е политик и генерал на Римската империя и три пъти консул (63, 69 и 97 г.).

Той е син на италикийски конник и е първият от фамилията му, който e приет в Сената.

През 63 г. по времето на император Нерон от януари до юни той е консул заедно с Гай Мемий Регул. 65 г. Нерон го прави легат (управител) на провинция Горна Германия, където са стационирани три легиона. През 68 г. разбива бунта на Гай Юлий Виндекс в битка край Везонцио (дн. Безансон).[1]

През 69 г. e суфектконсул и откланя императорската власт, която му предлагат войниците.[2] Той се оттегля за почти тридесет години в Алсиум, където пише стихотворения и поддържа литературен салон. Той приема при себе си Плиний Млади след ранната смърт на баща му.

През 97 г. император Нерва успява да го върне обратно към политиката и става с него консул. Когато иска да държи въвеждащата си реч като консул, той пада и си счупва таза. Руф умира след няколко месеца и получава държавно погребение. Надгробната реч държи историкът Тацит. Къщата му в Алсиум получава Плиний Млади.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Engel, Verginius II. 1. Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike. Band 5, München 1975, Sp. 1205f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дион Касий, 63,23,1–63,24,4.
  2. Плутарх, Galba 10; Тацит, Historien 1,52,4.
  3. Плиний Млади, Писма 2,1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]