Тит Виний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Тит Виний (Titus Vinius; * 21/22 г.; † 15 януари 69 г. в Рим) е политик на Римската империя през 1 век сл.н.е. През 69 г. той е консул заедно с император Галба.

През 39 г. Виний e военен трибун в Панония и изневерява с Корнелия, съпругата на управителя Гай Калвизий Сабин.[1] Въпреки това той става квестор, претор и легионски командир. Стои под закрилата на император Клавдий и по времето на император Нерон Виний става проконсул на провинцията Нарбонска Галия. По-късно е легионски командир в Тараконска Испания при управителя Галба и го съветва да се обяви за император.[2] Виний тръгва с Галба през 68 г. към Рим, където упражнява върху Галба голямо влияние.[3] Виний успява да спаси от смърт преториански префект Тигелин.[4] Виний напразно съветва Галба да осинови Отон[5] и има успех при назначаването на Вителий за управител на Германия[6].

През 69 г. той е консул заедно с император Галба. Неочакваното осиновяване на Луций Калпурний Пизон Фруги Лициниан предизвиква изстудяване между Виний и Галба.[7] Когато Отон тръгва да се бие на 15 януари, Виний съветва да се остане на Палатин.[8] Галба обаче отива на Форума; където Галба и Виний са убити.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плутарх, Galba, 12; Дион Касий, Römische Geschichte, 59,18,5.
  2. Плутарх, Galba, 4,6.
  3. Плутарх, Galba, 12,3; 13,1.
  4. Плутарх, Galba, 17,3.
  5. Плутарх, Galba, 21.
  6. Светоний, Vitellius 8,1.
  7. Плутарх, Galba, 27,4.
  8. Плутарх, Galba, 26,1.
  9. Плутарх, Galba, 27,7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]