Тиберий Юлий Целс Полемеан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тиберий Юлий Целс Полемеан
римски политик
DSC04522 Istanbul - Museo archeol. - Il proconsole Polemeanus - 106-107 d.C. - da Efeso - Foto G. Dall'Orto 28-5-2006.jpg
Роден
Починал
120 г. (75 г.)
Погребан Библиотека на Целс, Турция
Семейство
Род Юлии
Деца Юлия Квинтилия Изаврика
Тиберий Юлий Аквила Полемеан
Тиберий Юлий Целс Полемеан в Общомедия

Тиберий Юлий Целс Полемеан (на латински: Tiberius Iulius Celsus Polemaeanus; * 45 г.; † 120 г.) e политик и сенатор на Римската империя през 1 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от конническа фамилия вероятно от Сарди в Мала Азия и прави бързо кариера. През 68/69 г. той е трибун в III Киренайски легион (Legio III Cyrenaica) и се присъединява в Александрия към новия император Веспасиан, който го према в сената и го прави adlectio inter aedilicios (с ранг като предишното едил). Веспасиан го извиква в Рим и го прави претор. През 80 г. император Тит го произвежда легат на IV Скитски легион в Сирия. След това през 84/85 г. Целс е проконсул на провинция Витиния и Понт, а от 89 – 91 г. легат на провинция Киликия.

През 92 г. Целс е суфектконсул заедно с Луций Стертиний Авит. След това той става куратор на обществените сгради (93 – 95) и 106/107 г. проконсул на провинция Азия. Целс е член на жреческата колегия квиндецимвири (sacris faciundis).

След неговата смърт синът му Тиберий Юлий Аквила Полемеиан (суфектконсул 110 г.) построява през 120 г. Целс-библиотеката в Ефес, в която погребват Целс. Дъщеря му Юлия Квинтилия Изаврика е омъжена за Тиберий Юлий Юлиан (суфектконсул 129 г.).[1]


Библиотеката на Целс в Ефес

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Werner Eck: Senatoren von Vespasian bis Hadrian. Prosopographische Untersuchungen mit Einschluss der Jahres- u. Provinzialfasten der Statthalter. Beck, München 1970, S. 135, 140f., 164. ISBN 3-406-03096-3 (Vestigia, Bd. 13).
  • Friedmund Hueber: Ephesos – gebaute Geschichte. Zabern, Mainz 1997, S 77f. ISBN 3-8053-1814-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John D. Grainger, Nerva and the crisis of roman succession in AD 96, London 2003, p. XVII, 81, 85, 138