Гней Юлий Агрикола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Агрикола.

Гней Юлий Агрикола
римски сенатор
Гней Юлий Агрикола 
Статуя на Гней Юлий Агрикола в гр. Бат, Англия
Роден: 13 юни 40 г.
Починал: 23 август 93 г. (53 г.)

Гней Юлий Агрикола (на латински: Gnaeus Iulius Agricola; * 13 юни 40 г. във Форум Юлии, днес Фрежус; † 23 август 93 г.) e сенатор и пълководец на Римската империя през 1 век сл.н.е.

Произлиза от провинцията Нарбонска Галия и е син на Юлий Грецин и съпругата му Процила.

Женен е за Домиция Децидиана, с която има дъщеря Юлия Агрикола (* 64 г.), която се омъжва през 77/78 г. за историка Публий Корнелий Тацит. Тацит пише биография на тъста си през 98 г.[1]

Агрикола започва кариерата си като военен трибун през 58 и 62 г. в Британия, 65 г. квестор в Мала Азия, 67 г. народен трибун и 68 г. претор. През 69/70 г. император Веспасиан го прави легат на XX Победоносен Валериев легион в Британия. След връщането му 73/74 г. Веспасиан го прави патриций и управител на провинцията Галия Аквитания.

През 77 г. Агрикола е суфектконсул с неизвестен днес колега след Домициан. През 78 г. става управител на Британия. През 85 г. е извикан обратно. Домициан го награждава с триумф.

Агрикола оставя завещание, с което определя за свои наследници съпругата си, дъщеря си и император Домициан.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Hanslik, Agricola. In: Der kleine Pauly Bd. 1, München 1979, S. 144.
  • Ronald Syme, Tacitus. Bd. 1 (von 2). Oxford 1958, S. 19ff; 121ff.
  • Anthony Birley (1996), „Iulius Agricola, Cn.“, in Hornblower, Simon, Oxford Classical Dictionary, Oxford: Oxford University Press
  • „Agricola's Campaigns“, special issue of Ancient Warfare, 1/1 (2007)
  • Wolfson, Stan. Tacitus, Thule and Caledonia: the achievements of Agricola's navy in their true perspective. Oxford, England: Archaeopress, 2008. 118 p. (BAR British series; 459).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Agricola 6; 29; 43, 4; 44, 4; 45f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]