Луций Нераций Марцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луций Нераций Марцел (на латински: Lucius Neratius Marcellus) e политик и сенатор на Римската империя през 1 век и 2 век.

Фамилията му произлиза от фамилията Нерации от Сепинум в Самниум. Той е вероятно син на Марк Хирий Фронто Нераций Панза (суфектконсул 74 г., управител на Кападокия-Галатия през 78 – 79) и на Ветия, вероятно дъщеря на Марк Ветий Марцел, имрераторски прокуратор.[1] Bрат му е юристът Луций Нераций Приск (суфектконсул 87 г.).

През 73/74 г. е приет в сената (praetorios adlectus), служи като военен трибун.[2][3]. През 95 г. става суфектконсул на мястото на император Домициан, заедно с консула Тит Флавий Клеменс. Приятел е на Плиний Млади.[4],

От 101 до 103 г. е управител, легат Augusti pro praetore на Британия. През 129 г. става редовен консул. Член е на колегията квиндецимвири (XVvir sacris faciundis) и през 111/112 г. е проконсул на Африка.

Вероятно е женен за Корелия Хиспула, дъщеря на Квинт Корелий Руф (вероятно консул 78 г.) и вероятно е баща на Луций Корелий Нераций Панза (консул 122 г.).

Фамилията Нерации (Neratii).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Neue Pauly, Band 4, Neratius Nr. 1, Sp. 66f.
  • Historia Augusta, Vita Hadriani 15,4.
  • Corpus Inscriptionum Latinarum VI, 527, XVI, 48.
  • Prosopographia Imperii Romani (PIR¹), N 43
  • CIL 09, 02456 (Saepinum)
  • Birley, A. R., „Vindolanda: Notes on Some New Writing Tablets“, Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, 88 (1991) pp. 87 – 102

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Birley, p. 100
  2. Annette Flobert, Lettres de Pline, Flammarion, 2002, p. 122 – 123, Lettre III, 8 – À Suétone.
  3. Плиний Млади, Lettres, III, 8.
  4. A. R. Birley, Vindolanda: Notes on Some New Writing Tablets in Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 88, 1991, pp. 95 – 96.