Галатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галатия
Galatia
—  Независима държава  —
 
280 пр.н.е. — 64 пр.н.е.  

Герб


Местоположение на Галатия

Разслеване на келтите
Континент Азия
Столица Анкира
История Античност
Днес част от Флаг на Турция Турция
редактиране

Галатия или Галация (на латински: Galatia) е населяваната от келти територия в Централна Анатолия с центрове Гордион и Анкира, днешна Анкара. Названието на историко-географската област се запазва през елинизма, римското и византийско време. Изворовата база за нея е оскъдна и се състои предимно от открити случайно материали[1].

Произход[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на I хил. пр.н.е., когато тракийската култура преживява своя най-голям разцвет и на фона на развиващата се елинистическа цивилизация, на Балканите се появява чужд в етническо и културно отношение народ — келтите. Водени от Леонарий и Лутарий около 20 000 войници мигрират от долината на Дунав и заемат по средното течение на Халис в Мала Азия площ от около 40 хиляди квадратни километра. появата им може би е следствие от гражданската война на Диадохите, приключила с битката на слоновте при Ипсос. В по-късната литература тези завоеватели са наричани галати, или галогърци. В новата си родина те запазват културата си и племенното си деление на три племена, но са политически единни. Западната част на Галатия заемат толистобоите — горното течение на Сангариос; централната, или земите по левия бряг на Халис — тектосагите, а източно, по десния бряг на реката — трокмите. През земите, заети от галатите, минават важни търговски пътища, свързващи Изтока с йонийските градове и Балканския полуостров. След като заемат земите по средното течение на Халис, галатите не изтласкват местното фригийско население от селищата му, а създават своя селищна мрежа сред тях. Такива случаи са известни и в европейската история (напр. германите в Галия в I в. пр.н.е.).

Бит[редактиране | редактиране на кода]

Галатите обитават селища с военен или полувоенен характер. Ливий говори за главния лагер на тектосагите, разположен на около 25 000 крачки от Анкира, може би специално построен с оглед нашествията на римските легиони. До завземането на тези земи от римляните галатите не живеят в съществуващите на тяхна територия градове, като Песинунт или Лагания. Според Страбон племенните вождове обитават укрепени селища, разположени високо в планините. Едновременно с това има данни, че селища като седалището на трокмите Тавиум (разположен в дн. вилает Йозгат) е оживен търговски и занаятчийски център [2].

В Галатия галатите представляват елитна военна аристокрация, подчинила местното население. Занимаващите се със земеделие и скотовъдство фриги са продоволствените доставчици на галатите. Богатство се извлича от данъците и откупите, изземвани от съседните градове и народности, както и от плячката от непрестанно водените войни. Галати се срещат често и като наемници в армиите на елинистическите владетели. Въпреки данните, че в Тавиум са почели с колосална статуя Юпитер се счита, че до римското завоевание през 64 пр.н.е. галатите запазват своите обществени и религиозни институции и обичаи, които са идентични с описаните за келтите от Централна и Западна Европа.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

На сегашния етап на изследване е известен един гроб с фибула латенски тип, паница и други фрагменти латенска керамика, намерени в елинистическите пластове на Гордион, с. Богазкьой, с. Алищар Хуюк (дн. Турция). Освен тези материали, отнасящи се към II–I в. пр.н.е., на територията на Мала Азия са открити предимно като случайни находки няколко фибули латенски тип, наколенник, бронзови и стъклени гривни. Значителна информация за вида на келтите и тяхната материална култура предоставят скулптурните изображения от елинистическата епоха от този район (напр. олтарът от Пергамон).

Келтите никога не преминават стадия на племенната организация и само в периферията на келтския свят се срещат държавни или парадържавни форми, каквато е Галатия.

Хрисиянският учен Йероним Блажени около 380 гсл.н.е. съобщава за свои наблюдения за сходтсва в езиците, говорени около Анкира и Трир, което може да бъде обяснено с келтската традиция и на двете така отдалечени места.

Римска провинция[редактиране | редактиране на кода]

Галатия по времето на Траян около 117 г. сл.н.е. заопазва подразделението си на териториите на трите големи племена, населяващи района.

Списък на царете на цяла Галация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).” 1984.
  2. Herbermann, Charles, ed. (1913). Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]