Писидия
Писидия Pisidia Πισιδία |
|
---|---|
— Римска императорска провинция — | |
297 – 395 | |
![]() |
|
Континент | Азия |
Столица | Антиохия Писидийска |
управител | Легат |
История | Античност |
|
|
Днес част от |
![]() |
Писидия Pisidia Πισιδία в Общомедия |
Писидия е историческа област в южната част на Антична Мала Азия (днешна Турция),[1] разположена във вътрешен планински район по склоновете на планината Тавър на север от Ликия и граничеща с областите Кария, Лидия, Фригия и Памфилия. По-големите градове в антична Писидия са Термесос, Селге, Кремна, Сагаласос, Етена, Антиохия Писидийска, Неаполис, Лаодикея и Филомелум.
Римска провинция[редактиране | редактиране на кода]
След края на хетското годподство Писидия попада последователно в персийската и в древногръцката сфера на влияние. За първи път тя е спомената в Анабазис на Ксенофонт във връзка с историята на Кир Млади. Александър Македонски преминава през територията на Писидия за да стигне до Фригия от Памфилия и среща голяма съпротива, това го принуждава да завзема един по един градовете. След 188 пр.н.е. районът попада за първи път под римски републикански контрол, но е твърде отдалечен за да бъде ефективно контролиран и твърде малък за да бъсе самостоятелна провинция. Последователно Писидия е отстъпвана на местни владетели, преобръщана в разбойническо свърталище и администрирана от други съседни римски провинции, като Галатия, Памфилия и Азия. Едва по времето на император Диоклециан през 297 г. Писидия става самостоятелна римска провинция със столица Антиохия Писидийска.
Провинцията е една от спирките на мисиите на апостол Павел. През 395 г., след раздела на Римската империя Писидия попада в Източната империя на византийците.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Амфитеатърът на Термесос
Териториални подялби след Мира от Апамея
Мисии на апостол Павел
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pisidia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |