Витиния и Понт

Витиния и Понт Bithynia et Pontus Επαρχία Βιθυνίας και Πόντου
— Римска провинция —
64 пр.н.е – VII век
Герб
Континент	Азия
Столица	Никомедия
Римски сенат
	Проконсули
История	Античност
Предшественик Витиния (царство) Понтийско царство Наследник Тема Букеларион Тема Опсикион Тема Оптимати
Днес част от	Турция

Витиния и Понт (на латински: Bithynia et Pontus; на гръцки: Βιθυνία, Bithynia) е историческа област в северозападната част на Мала Азия, намираща се между Черно море, Пафлагония, Галатия и Фригия. Нейни главни градове са Бруса, Никомедия, Никея. Намиращата се във Витиния крепост Кивотос е една от последните, завладени от селджуките през 11 век. Областта е населявана през Античността от тракийското племе витини.

В 74 пр.н.е. Витиния става римска провинция след смъртта на цар Никомед IV Филопатор.

По времето на Август провинцията е народна или сенатска провинция.

В 100 г. по времето на имератор Траян, консул във Витиния е Плиний Млади, който в периода 111 – 113 г. (до смъртта си) е императорски легат на провинцията.

При Антонин Пий, най-късно от 159 г. Витиния и Понт става императорска провинция.

При административната реформа на император Диоклециан през 295 г. Витиния и Понт е разделена на трите провинции Витиния, Пафлагония и Диоспонт. През 384/387 г. части от нея са присъединени към новата провинция Хонория (Honorias).

Вижте също

• Витиния (царство)
• Понтийско царство
• Списък на римските управители на римската провинция Витиния и Понт

Източници

• Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens. von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3.
• Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bithynia et Pontus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.