Реция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Римската империя през 117 г. от .н.е.
Реция на картата на Римската империя

Резюме[редактиране | редактиране на кода]

Реция или Ретия (на латински: Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.).

Смята се, че името Raetia произлиза от наименованието на едно от келтските племена населявали тази територия — реци (raeti)

Тя е била едновременно гранична (limes)провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, в същото време е играела важна комуникационна, боеприпасна и разпределителна роля по отношение на съседните провинции — по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия.

Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1-ви век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия.(Светоний, Нерон,18; Тацит, Анали, 2, 42,4; 14,31,2; CIL III 14149, 21). Успешният военен поход през 15 г. пр. н.е. организиран от доведените синове на Окавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка - (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към очертанията на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция, като господари и население артефактите сочат едва средата на 1-ви в. н.е.

Географски Реция е обхващала голяма част (общо около 80000 кв. км) от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Bodensee, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в северна Италия, южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден Вюртенберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинция Noricum (от изток), с Italia (от юг) с горна Германия (Germania Superior)(от запад), а на север с Germania Magna и Agri Decumatis.

За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Cambodunum (днешен Кепмтен). В началото на 2-ри век н.е. столицата е пренесена в Augusta Vindelicum (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4-ти в.н.е. Реция е поделена на две части - Реция прима (Raetia prima) и Реция секунда (Raetia secunda), със столици съответно Curia Raetorum (днешният град Chur) и Augusta Vindelicorum (днешния Augsburg).

По-значими населени места[редактиране | редактиране на кода]

  • Cambodunum (Kempten)
  • Augusta Vindelicum (Augsburg)
  • Castra Regina (Regensburg),
  • Brigantium (Bregenz)
  • Germanicum (Kösching),
  • Guntia (Günzburg,
  • Castra Vetoniana (Pfünz),
  • Sorviodurum (Straubing),
  • Phoebiana (Feimingen),
  • Pons Aeni (Rosenheim),
  • Biriciana (Weißenburg) и др.

Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г. н.е, а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2-ри век н.е., както и по време на Алеманските нахлувания през втората полувина на 3-ти в.н.е. През 6 в.н.е. тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите.

Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.н.е

Източници[редактиране | редактиране на кода]