Реция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реция
Raetia
—  Римска императорска провинция  —
 
15 — 476  
 
 
 
 
 
 

Герб


Местоположение на Реция

Континент Европа
Столица Августа Винделикорум
История Античност
Днес част от Флаг на Австрия Австрия,
Флаг на Германия Германия,
Флаг на Лихтенщайн Лихтенщайн,
Флаг на Швейцария Швейцария
редактиране

Реция или Ретия (на латински: Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.).

Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети.

Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия.

Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1-ви век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия[1]. Успешният военен поход през 15 г. пр. н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1-ви в. н.е.

Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в северна Италия, южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis.

За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2-ри век н.е. столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4-ти в.н.е. Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум.

Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г. н.е, а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2-ри век н.е., както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3-ти в.н.е. През 6-ти в.н.е. тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите.

Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.н.е

Предримска епоха[редактиране | редактиране на кода]

Келтите са етносът, който населява територията на бъдещата провинция Реция преди римляните да анексират и превземат трайно земите им..

Първите исторически извори, в които се споменава страната на Келтите (Keltike) са оскъдни и датират от 5 в. пр. н.е. Старогръцкият автор Хекатайос от Милет споменава територията населявана от Келтите като хинтерланд на Massilia (дн. Марсилия). Половин век по-късно Херодот от Халикарнас (Hist. 2, 33, 3) описва страната на Келтите като мястото, където извира р. Дунав. Платон и Аристотел също така съобщават за Келтите. Особено подробно са описани келтските нападения и опустошаването на града Рим (385 пр. н.е) и светилището Делфи (279 пр. н.е.). Относно Келтите в Предалпийския район и по поречието на река Дунав науката днес се опира и разчита повече на археологическите данни.

Късножелязната (Латенската) епоха (4. в.пр не./1. в. н.е) в Реция е пряко продължение на предшестващата я Ранножелязна (Халщатска) епоха (8./4 в.пр.н.е). Артефактите от т. нар. период Latène А показват приемственост в материалната култура, облеклото, традициите и обредността на местното население, което по всяка вероятност е автохтонно. През периода  Latène B се променя технологията под влиянието на контактите със средиземноморския свят, на импортните изделия и стоки от древна Гърция и Етрурия. Появява се нова орнаментика в пластичното и приложното изкуство, нови оръдия на труда, нови оръжия. Типичните дотогава могилни погребения са заместени от плоски некрополи. Промяната в гробния инвентар говори за изменения в структурата на обществото. Поради неизвестни все още на науката причини през периода  Latène B започва т. нар велико Келтско преселение на изток и югоизток. Античните писмени извори наричат нашествениците галати. Визуалните артисти от Елинистическата епоха изобразяват келтите като снажни атлетични мъже,с буйни коси, бради и мустаци, които носят на шията си тичпичната за келтите усукана, метална огърлица, т. нар. торква.

През периода  Latène C процесът на преселение затихва. Наблюдаваме демографски ръст, нови и разнообразни форми на икономическа активност, както и засилване на мирните контакти със Средиземноморието. Технологиите в производството на метал и метални предмети, в изработката на бижутерия, керамика и стъкло се развиват и усъвършенстват. Появяват се първите селища от градски тип, с многохилядно население, които Гай Юлий Цезар нарича оppida. Такова селище представлява келтският град разположен в землището на днешното село Манхинг, край град Инголщадт в Бавария. Oppidum von Manching просъществува до 50/30 пр. н.е. Градът заема територия от ок. 370 хектара и е бил населявана от ок. 5000 до 10000 души.

Последната фаза на Късножелязната епоха, Latène D настъпва малко преди началото на новата ера. Градските и селските поселения, търговията и знаятите продължават да се развиват и да изживяват разцвет. Появяват се нов тип фибули, стъклената бижутерия е особено на мода, оръжията се видоизменят, употребата на керамични съдове става масова. Загадка остава обаче скромният брой открити и почти липсващи некрополи и погребения от този период. Вероятната причина е промяна в погребалния ритуал (трупоизгаряне без инвентар и гробни дарове), който не оставя материални следи.

Периодът на Римската окопация[редактиране | редактиране на кода]

Първият контакт на римляните с местните кетски племена - рети и винделики не започва с окупацията през 15 г. пр. н.е., а много преди това под формата на мирна търговия. Римският автор Катон възхвалява рецийското грозде, докато Полибий, описвайки алпийските вериги, споменава за територията на реците. Той е и авторът на объркващата днес учените информация, че районът им е "необхватен и напълно обезлюден"[2]. В най-ранния период на Империята представата на римляните за Реция е доста мътна. Плиний (Nat. Hist. 3, 133) разказва как келтите прогонили римляните от родните им места в горна Италия и под предводителството на техния вожд Ретус, основателят на племето, превзели Алпите. Според Тит Ливий реците са етруски (V, 33,11), a според Хораций винделиките се биели с оръжия като тези на амазонките (Hor. carm 4,4,17 ff).

Защо римляните толкова късно проявяват интерес към земите северно от Алпите и защо Реция бива анексирана и провъзгласена за провинция сравнително късно? Защо Гай Юлий Цезар се отправя на дълъг поход в Галия и в далечна Британия, а земите в непосредствено съседство , северно от Алпите остават пренебрегнати? Това е един проблем, все още неразрешен в науката. Вероятно след пораженията на римската войска, предвождана от легата Марк Лолий през 17/16 г. пр. н.е. който воюва със Сугамбрите, Узипите и Тенктерите, а също и срамната загуба на Публий Квинтилий Вар, при която варварите унищожават няколко римски легиона (битката в Тевробургската гора през 9 г. н. е. римляните, осъзнато или не, променят своята външнополитическа стратегия в Европа - от отбранителна в офанзивна. Целта е да се даде отпор на германските набези от север и да се осигури спокоен и стабилен тил, алпийските проходи да се направят достъпни и лесно проходими, а също и да се построят пътища, които да осигурят бърза и сигурна връзка от Италия до дунавския бряг.

Според Страбон, централните Алпи за покорени за едно лято, в рамките на един-единствен военен поход през 15 пр. н.е. Монументалният паметник, издигащ се край селището La Turbie в южна Франция, Tropaeum Alpium, (известен още като Tropaeum Augusti ) -7/6 в. пр. н.е. съдържа надпис, в който са изредени 50-те покорени от император Август варварски племена. Между тях се споменати и четирите племена на винделиките (vindelicorum gentes quattorum). Едва ли всички тези народи, чиито територии днес са трудни за локализиране, са били подчинени в рамките на една военна кампания По-скоро става дума за един продължителен прецес, протичащ в периода 33 - 7 г. пр.н. Първата фаза на завоевателни походи под предводителството на Друз се движи от юг на север, през трудно достъпните и малобройни алпийски проходи. Във втората фаза, в която римската войска се предвожда от Тиберий, изходния пункт е по всяка вероятност Галия, а не северна Италия.

Tropaeum Augusti, La Turbie, южна Франция

Освен подчинени със сила, много от предалпийските племена се присъединяват към имерията и доброволно. Кралят на Лигурия, Котиус бързо схваща, че съпротивата срещу Рим е безмислена, затова той подписва примирие, което "осигурява вечен мир на неговия народ"[3]. Той получава римско граждансто, коннически ранг и римско име. В надписа на триумфалната арка на Август от Суса (Италия) са изброени неговите 14 племена.

Арката на Август, Суса

Водеща роля в присъединяването на предалпийските терени и Реция имат доведените синове на император Октавиан Август, синовете на Ливия - Друз и Тиберий. В много извори се споменава бегло за техния поход[4].По-подробно описание намираме в творбата на сенатора и историка от 2 в. н.е. Луций Касий Дион, "Римска история"[5].

По-значими населени места[редактиране | редактиране на кода]

Град Cambodunum
Град Augusta Vindelicum
Град Castra Regina
Град Brigantium
Град Germanicum
Град Guntia
Град Sorviodurum
Град Castra Batava
Град Curia Retorum

Helmet typ Weissenau 01.jpg Алпийски отряди на помощните римски войски

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светоний, Нерон,18; Тацит, Анали, 2, 42,4; 14,31,2; CIL III 14149, 21
  2. Die Römer in Bayern 1995, с.23. "unüberschreitbar und völlig unbewohnbar".
  3. Ammian,( 15, 10, 2)
  4. Velerius Paterculus (2,39,3; 95,2; 104, 4), Strabo (4,6,9; 7,1,5), Светоний, Август (21,1) и Тиберий (9,1), Florus (epitome 2,22,4).
  5. Lucius Cassius Dio,"Ῥωμαϊκὴ ἱστορία" (54,22).