Боденско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Боденско езеро
Bodensee
Сателитна снимка на Боденското езеро
Сателитна снимка на Боденското езеро
Switzerland relief location map.jpg
47.65° с. ш. 9.3167° и. д.
Местоположение в Швейцария
Местоположение Flag of Switzerland.svg Швейцария
Flag of Germany.svg Германия
Flag of Austria.svg Австрия
Притоци Рейн
Отток Рейн
Дължина 63 km
Ширина 14 km
Площ 536 km2
Дълбочина 251 m
Воден обем 48 km3
Надм. височина 395 m
Басейн 11 500 km2
Острови Райхенау
Майнау
Линдау
Населени места Flag of Austria.svg Брегенц
Flag of Switzerland.svg Роршах
Flag of Switzerland.svg Романсхорн
Flag of Germany.svg Фридрихсхафен
Flag of Germany.svg Констанц
Flag of Germany.svg Линдау
Боденско езеро в Общомедия

Боденското езеро, известно още като Бодензее (на немски: Bodensee) или „Швабско море“ и езеро Констанц (на френски), е езеро на река Рейн, разположено между Германия, Швейцария и Австрия,[1] в североизточния край на Швейцарското плато.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите разкопки свидетелстват, че териториите около езерото са били населени още през 3000 пр.н.е. Около 400 пр.н.е. областта е населявана от келти. През 15 пр.н.е. римляните завладяват териториите около езерото. Римските названия са съответно Lacus Brigantia или Lacus Brigantinus. Важни римски градове са Constantia (днес Констанц) и Arbor felix (днес Арбон). Сегашното име Бодензее датира от 830 г.

В началото на 15 век в град Констанц се провежда Вселенски събор, който възстановява единството на католическата църква.

Около езерото са водени важни битки по време на Тридесетгодишната война. През 1799 г. по време на Коалиционните войни войските на Австрия побеждават французите от новосформираната Дунавска армия (на френски: Armée du Danube) под предводителството на Жан Батист Журдан в битките при Острах и Щоках и ги изтласкват към Рейн.

География[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е едно от най-големите в Германия и трето по големина в Централна Европа след езерото Балатон и Женевското езеро. Площта му възлиза на 536 кв.км, най-дълбокото място се намира на 254 м., а средната дълбочина е 90 м. Немската част на езерото е дълга 173 км, швейцарската 72, а австрийската 28 км. Интересно е, че няма общоприето споразумение къде точно минава границата между отделните страни вътре в езерото. Според Швейцария тя минава по средата, според Австрия езерото е съвместно владение (кондоминиум) на всички държави по бреговете му, а Германия няма ясна позиция.

Трите най-големи острова на езерото са

  • Райхенау (Reichenau)
  • Майнау (Mainau)
  • Линдау (Lindau)

Областта около езерото е известна като лозарски регион.

Езерото е било образувано по време на Ледниковата епоха от Рейнския ледник и река Рейн продължава да се влива в югоизточната му част и да изтича от северозападната.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Боденското езеро при Фридрихсхафен

Боденското езеро е централна туристическа атракция в Германия. През лятото по него се организират екскурзии с различни по големина плавателни средства. Забележителности са островът на цветята Майнау с много разнообразни тропически видове, манастирът на Райхенау (включен в списъка на ЮНЕСКО), средновековният старинен град на остров Линдау. Островите предлагат много възможности за колоездачни обиколки, както и плаване с яхти. В северната част на езерото има възможност за гмуркане и подводни спортове.

Интересни за посещение са градовете: Линдау, Фридрихсхафен с музея на Цепелин, Меерсбург, Констанц, Юберлинген в Германия, Брегенц в Австрия, Роршах и Романсхорн в Швейцария.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]