Остров
Вижте пояснителната страница за други значения на Остров.
Остров се нарича част суша, обградена от воден басейн, издигаща се над нивото на водата дори при прилив, която не се смята за континент.[1] Островите могат да се намират в океан, море, езеро, залив или река. Някои острови са достатъчно големи, с извори и плодородна почва, за да са населени.
Група от острови, разположени сравнително близо едни до други, се наричат архипелаг, а състоящи се от коралов риф, заобикалящ централна низина – атоли.
Видове острови[редактиране | редактиране на кода]
Континентални острови[редактиране | редактиране на кода]
Това са острови, намиращи се на континенталния шелф и по този начин свързани с някой континент[2] – Сицилия (Европа), Гренландия (Северна Америка), Барбадос (Южна Америка), Тасмания (Австралия) и др.
Други острови, като Куба, Мадагаскар и Нова Зеландия, са част от микроконтиненти.
Вулканични острови[редактиране | редактиране на кода]
Вулканичните острови възникват в резултат на вулканична дейност на морското дъно и представляват върховете на подводни вулкани, издигащи се над морското равнище. Повечето от тях възникват като групи от острови (Канарски острови, Хавайски острови, Курилски острови и др.)
Коралови острови[редактиране | редактиране на кода]
Повечето коралови острови се намират в Тихия океан. Образуват се от разрастването на рифообразуващите организми в тропическия пояс. Атолите са особен вид коралови острови, състоящи се от коралов риф, заобикалящ централна низина. Отличават се с малка надморска височина.
10–те най-големи острова на света[редактиране | редактиране на кода]
- Гренландия – 2 175 597 km²
- Нова Гвинея – 786 000 km²
- Борнео (Калимантан) – 743 107 km²
- Мадагаскар – 587 042 km²
- Бафинова земя – 507 451 km²
- Суматра – 473 605 km²
- Хоншу – 230 316 km²
- Великобритания – 229 883 km²
- Елсмиър – 212 688 km²
- Виктория – 212 199 km²
Български острови[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Дунавски острови[редактиране | редактиране на кода]
Най-много български острови има в река Дунав. Сред тях са и най-големите по площ (над 800 декара).
| Номер по ред | Наименование | Площ в km² | Номер по ред | Наименование | Площ в km² | Номер по ред | Наименование | Площ в km² |
| 1 | Белене | 41,1 | 9 | Косуй | 2,4 | 17 | Есперанто (Орех) | 1,3 |
| 2 | Козлодуй | 6,1 | 10 | Борил | 2,1 | 18 | Средняк | 1,3 |
| 3 | Вардим | 4,9 | 11 | Езика (Масата) | 1,9 | 19 | Радецки | 1,2 |
| 4 | Батин | 4,2 | 12 | Лакът | 1,9 | 20 | Скомен | 1,2 |
| 5 | Голяма бързина | 3,9 | 13 | Кутово | 1,8 | 21 | Гарван | 1,1 |
| 6 | Люляк | 3,2 | 14 | Белица (Щуреца) | 1,5 | 22 | Добрина | 1,1 |
| 7 | Алеко | 2,9 | 15 | Калимок | 1,5 | 23 | Цибър | 0,9 |
| 8 | Ветрен | 2,8 | 16 | Голям Бръшлен | 1,4 | 24 | Малък Косуй | 0,83 |
Острови в Черно море[редактиране | редактиране на кода]
В Черно море има 30 български острова, от които 9 с площ над 5 декара:
- Свети Иван – 0,66 km², 33 – 45,3 m, област Бургас, община Созопол
- Свети Кирик (Кирик и Юлита) – 0,08 km², 15 m, област Бургас, община Созопол
- Свети Петър – 0,015 – 0,025 km², 9 – 10 m, област Бургас, община Созопол
- Света Анастасия (Болшевик) – 0,01 – 0,022 km², 12 – 21,9 m, област Бургас, община Бургас
- Змийски остров (Свети Тома) – 0,012 – 0,015 km², 13 m, област Бургас, община Приморско
- Амбелиц – 0,01 km², 7,8 m, област Бургас, община Царево
- Птичи остров – 0,009 km², 5 – 6 m, област Бургас, община Царево
- Южна (Дълга) Ахтотовска скала – 0,006 km², област Бургас, община Созопол
- Лигорова скала – 0,0053 km², област Бургас, община Царево
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2019 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2019. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 21. Посетен на 13 февруари 2022.
- ↑ Island (geography). // Архивиран от оригинала на October 8, 2014. Посетен на 13 февруари 2022.
|