Остров
Вижте пояснителната страница за други значения на Остров.
Остров се нарича част суша, обградена от воден басейн, която не се смята за континент.[1] Островите могат да се намират в океан, море, езеро, залив или река. Някои острови са достатъчно големи, с извори и плодородна почва, за да са населени.
Група от острови, разположени сравнително близо едни до други, се наричат архипелаг, а състоящи се от коралов риф, заобикалящ централна низина – атоли.
Видове острови[редактиране | редактиране на кода]
Континентални острови[редактиране | редактиране на кода]
Това са острови, намиращи се на континенталния шелф и по този начин свързани с някой континент – Сицилия (Европа), Гренландия (Северна Америка), Барбадос (Южна Америка), Тасмания (Австралия) и др.
Други острови, като Куба, Мадагаскар и Нова Зеландия, са част от микроконтиненти.
Вулканични острови[редактиране | редактиране на кода]
Вулканичните острови възникват в резултат на вулканична дейност на морското дъно и представляват върховете на подводни вулкани, издигащи се над морското равнище. Повечето от тях възникват като групи от острови (Канарски острови, Хавайски острови, Курилски острови и др.)
Коралови острови[редактиране | редактиране на кода]
Повечето коралови острови се намират в Тихия океан. Образуват се от разрастването на рифообразуващите организми в тропическия пояс. Атолите са особен вид коралови острови, състоящи се от коралов риф, заобикалящ централна низина. Отличават се с малка надморска височина.
5–те български острова в Черно море[редактиране | редактиране на кода]
10–те най-големи острова на света[редактиране | редактиране на кода]
- Гренландия – 2 175 597 km2
- Нова Гвинея – 786 000 km2
- Борнео (Калимантан) – 743 107 km2
- Мадагаскар – 587 042 km2
- Бафинова земя – 507 451 km2
- Суматра – 473 605 km2
- Хоншу – 230 316 km2
- Великобритания – 229 883 km2
- Елсмиър – 212 688 km2
- Виктория – 212 199 km2
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 21. Посетен на 17 януари 2013.
|