Остров

Òстров се нарича част суша, обградена от воден басейн, издигаща се над нивото на водата дори при прилив, която не се смята за континент.^[1] Островите могат да се намират в океан, море, езеро, залив или река. Някои острови са достатъчно големи, с извори и плодородна почва, за да са населени.^[2]

Класификация

Съществуват различни класификации на островите, най-вече според начина на тяхното формиране и произход.

Формиране

Чрез надигащите се води

Континенталните острови се наричат така, защото са разположени на същия континентален шелф като близкия до тях континент. Следователно всъщност е част от същия континент: височината на морското равнище го прави остров (това е случаят с Великобритания, която по време на последното заледяване не е била остров). Някои острови са отворени само при прилив (например Мон Сен Мишел или остров Ноармутие) и затова се наричат приливни острови. В тези случаи дълбочината на морето около тях е относително плитка.

Чрез континентален дрейф

Преди стотици милиони години Австралия е била прикрепена към Антарктика. Мадагаскар е бил присъединен към Африка. В тези два случая една тектонична плоча е разкъсана, за да се получат две, които постепенно се разминават на повърхността на земното кълбо със скорост от няколко сантиметра на година (1 см на година за 100 милиона години = 1000 км). Такъв е и случаят с Корсика и Сардиния, които са били свързани с европейския континент преди няколко милиона години.^[3]

Чрез вулканично натрупване

Лавите и други вулканични продукти от изригване на един или повече подводни вулкани, се натрупват и се появяват над водата, образувайки острова. Тогава дълбочината на околното море може да бъде много голяма (няколко хиляди метра). Островите в средата на океана геологически не са част от нито един континент.

Чрез наносно натрупване
- Коралови острови

Атолът е остров, образуван от коралов риф, изграден върху ерозирал и потопен вулканичен остров. Чрез натрупването на корали и полипи на няколкостотин метра височина рифът излиза на повърхността на водата и образува нов остров. Атолите често имат пръстеновидна форма с централна, плитка лагуна. Примери за това са Малдивите в Индийския океан и Рангироа в Тихия океан.

Пръстеновидни атоли
Бикини
Баа (Малдиви)
Рангироа

- Речни острови

Речните острови се появяват във водния поток по течението и в делтите на реките. Те се образуват от отлагането на наноси (седименти) на места, където течението губи част от интензивността си. Някои са кратковременни и могат да изчезнат при промяна на обема на водата или скоростта на реката, докато други са стабилни и дълготрайни.

Речни острови
Българските острови Белене, Белица (вляво) и Предел (близкият вдясно) в река Дунав
Остров Салсетт е ограничен на север от реката Васай, на североизток от река Улхас, на изток от реката Тана и пристанището на Мумбай, а на юг и запад от Арабско море.
Остров на река Гленелг (Австралия) с кенотаф.

Чрез тектонично натрупване

В зоните на субдукция, където две тектонични плочи се събират, се образуват обратни разломи и гънки, които удебеляват земната кора и причиняват издигане на морското дъно. По този начин остров Барбадос в Западна Индия се появява като акреционна призма. Същото е и за островите на запад от Суматра: Симеулуе, Ниас и др. За остров Ниас земетресението през 2005 г. в Суматра повдига част от острова, увеличавайки още повече площта му.

Акреционни призми
Барбадос
Симеулуе
Ниас

Чрез издигане на литосферата

На нивото на Балтийско море и фиордите, топенето преди 10 000 години на ледника, който го покрива, е причинило повдигане на литосферата (следледников отскок, изостатично отскачане), причинявайки появата на нови земи и острови като Борнхолм.

Борнхолм
Един от Палмовите острови Джумейра (Дубай) и архипелагът „Светът“
Летище Кобе в Япония е построено на изкуствен остров.

Чрез човешка намеса

Изкуствените острови се изграждат чрез насипване или изграждане на диги. Те понякога използват един или повече съществуващи острови.

Резервоарните езера и язовири понякога съдържат острови.

Видове острови по произход

Континентални острови

Континенталните острови имат геоморфоложки характер на даден континент и в геоложкото минало са били свързани с него, но впоследствие поради тектонски движения са били обособени като самостоятелни морфографски езеници:^[4] Сицилия (Европа), Гренландия (Северна Америка), Барбадос (Южна Америка), Тасмания (Австралия) и др. Съобразно разположението си континенталните острови биват крайбрежни, самостоятелни и острови на континенталния склон.^[2]

Крайбрежните острови са разположени близо до брега на континента и по всички белези (геоложки, геоморфоложки, биогеографски) са сходни с континенталния бряг. Такива са островите край далматинския бряг на Хърватия – Корчула, Хвар, край бреговете на Финландия – шхерите, тези край Швеция, Гренландия, Чили, Корея и др.^[2]
Самостоятелните острови се различават рязко от брега на континента. Те са разположени на шелфа поединично или на групи. Към този вид острови спадат: Канадски арктичен архипелаг, архипелазите Свалбард и Земя на Франц Йосиф, Нова земя, Северна земя, Новосибирски острови и остров Врангел в Северния ледовит океан, а също островите Великобритания, Ирландия, Тасмания, Нюфаундленд, Огнена земя, Хайнан и др.^[2]
Островите на континенталния склон са разположени по-далеч от съседните континенти, от които са отделени с дълбочини от 200 до 2500 m. Въпреки тази особеност те имат общи белези с континента (геоморфоложки и структурни). Най-известните острови от този тип са: Гренландия, Мадагаскар, Тайван, Сардиния, Корсика, Малайският, Филипинският, Японският архипелаг и др.^[2]

Океански острови

Океанските острови са сушеви части с по-ограничени размери, които никога не са били части от континентите и са възникнали независимо от тях. В зависимост от произхода си те се делят на вулканични и коралови.

Вулканичните острови са изградени вследствие ерупции на подводни вулкани, чието действие е определило формата и размерите им. Те се отличават с планинския си релеф и са свързани с определени лабилни зони на земната кора или с някои структурни линии и са пръснати на много места. В Средиземно море най-известни са Липарските острови, Пантелерия, Санторини; в Атлантическия океан – Канарските, Азорските, Ян Майен, Мадейра, Света Елена, Възнесение, Тристан да Куня; в Индийския океан – Кергелен, Амстердам, Сен Пол. Особено богат на вулкански острови е Тихият океан. В средата на огромния океански басейн се издигат Хавайските острови, Фиджи, Самоа, а по периферията му – островите Галапагос, Хуан Фернандес, Алеутските Курилските, Рюкю и др.^[2]
Кораловите острови дължат произхода си кораловите строежи по подводните плитчини или около вулканските конуси в океана. Те са известни под името атоли. Представляват пръстеновидни острови, разкъсани на няколко места с много нисък бряг от 3 до 5 m височина и ширина до 500 m. В средата на атола е разположена плитка лагуна, която има кръгла или елипсовидна форма, с различни размери и дълбочина. Дължината на най-големите атоли достига до 70, а на места и до 140 km, а ширината до 30 km. В някои случаи дълбочината на лагуните им достига до 100 m, но по-често те са плитки – от 35 до 40 m. Най-известните атоли са разположени в Тихия океан, в островните групи на Полинезия, Микронезия и Меланезия. В тези архипелази са групата острови Туамоту със 70 атола, Тувалу, Маршалови острови и др. В Индийския океан най-известните атоли са Малдивските и Лакадивски острови; в Атлантическия океан – Бахамските и Бермудските острови, като последните са най-отдалечените от екватора коралови острови на Земята, образувани под влиянието на топлото морско течение Гълфстрийм.^[2]

10^–те най-големи острова на света

Гренландия – 2 175 597 km²
Нова Гвинея – 785 753 km²
Борнео (Калимантан) – 743 330 km²
Мадагаскар – 587 042 km²
Бафинова земя – 507 451 km²
Суматра – 473 605 km²
Хоншу – 230 316 km²
Великобритания – 229 883 km²
Виктория – 217 291 km²
Елсмиър – 196 235 km²

Български острови

Основна статия: Списък на българските острови

Дунавски острови

Най-много български острови има в река Дунав. Сред тях са и най-големите по площ (над 800 декара).

Номер по ред	Наименование	Площ в km²	Номер по ред	Наименование	Площ в km²	Номер по ред	Наименование	Площ в km²
1	Белене	41,1	9	Косуй	2,4	17	Есперанто (Орех)	1,3
2	Козлодуй	6,1	10	Борил	2,1	18	Средняк	1,3
3	Вардим	4,9	11	Езика (Масата)	1,9	19	Радецки	1,2
4	Батин	4,2	12	Лакът	1,9	20	Скомен	1,2
5	Голяма бързина	3,9	13	Кутово	1,8	21	Гарван	1,1
6	Люляк	3,2	14	Белица (Щуреца)	1,5	22	Добрина	1,1
7	Алеко	2,9	15	Калимок	1,5	23	Цибър	0,9
8	Ветрен	2,8	16	Голям Бръшлен	1,4	24	Малък Косуй	0,83

Острови в Черно море

В Черно море има български острови и скали, от които 20 с площ над 6 декара:

Острова (Галата, Аспарухов остров) — 2,5 km², 8 m, област Варна, община Варна. Той е полуморски-полуезерен остров между Черно море, Варненското езеро, Морско-езерен канал 1 и Морско-езерен канал 2.
Свети Иван — 0,660–0,667 km², 33,0–45,3 m, област Бургас, община Созопол
Свети Кирик (Кирик и Юлита) — 0,08–0,083 km², 15 m, област Бургас, община Созопол. Свързан със сушата посредством вълнолом (изкуствен провлак), изграден през 1927 г.
Ченгенескелски (Отманлийски) остров — 0,017–0,03 km², 7 m, област Бургас, община Бургас. Той е полуморски-полуречен остров между Черно море и устието на Отманлийска река.
Свети Петър — 0,015–0,025 km², 9–10 m, област Бургас, община Созопол
Света Анастасия (Болшевик) — 0,011–0,022 km², 12,0–21,9 m, област Бургас, община Бургас
Змийски остров (Свети Тома) — 0,012–0,017 km², 13–14 m, област Бургас, община Приморско
Амбелиц — 0,01–0,012 km², 7,8 m, област Бургас, община Царево
Птичи остров — 0,009–0,0101 km², 5,08–6,1 m, област Бургас, община Царево
Среден Агатополис (Среден Ахтополски остров) — 0,007–0,0081 km², 4 m, област Бургас, община Царево. Свързан със сушата посредством железен мост.
Ставров остров (Южен Лафински остров) — 0,0057–0,008 km², област Бургас, община Царево. Заедно с Малкия Ставров остров, с който са почти залепени, имат площ 9,14 dka. През последните години островът постепенно доста увеличава площта си чрез наслагвания, камъни, водорасли и вкаменелости в северна посока.
Източна Резвая (Източна Резовска скала) — 0,0055–0,0073 km², област Бургас, община Царево. Остатък от о. Кианида (Цианида, Кианей, Киана). Този остров, или по-точно група от почти залепени един до друг острови, също в последно време значително е увеличил площта си.
Северен Агатополис — 0,0058–0,0072 km², област Бургас, община Царево. Свързан е със сушата посредством железен мост.
Остров Албатрос (до пристана на Лозенец) — 0,006–0,0071 km², област Бургас, община Царево. Свързан е със сушата посредством изкуствен вълнолом-провлак.
Крокодила — 0,057–0,007 km², област Бургас, община Приморско
Южна (Дълга) Ахтотовска скала (Южен Ахтос, Южна Ахтовска скала) — 0,0055–0,0068 km² (5,5–6,8 dka), област Бургас, община Созопол
Манастиришка скала (Манастирич, Нестинарка) — 0,0058–0,0065 km², област Бургас, община Царево
Лигорова скала — 0,0048–0063 km², област Бургас, община Царево
Гларомитска скала (Гларомити, Гларомитски остров) — 0,0053–0,006 km², област Бургас, община Приморско
Кастрич — 0,0043–0,0056 km² (до 0,006 km²), област Бургас, община Царево.

Източници

↑ Statistisches Jahrbuch 2019 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2019. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 21. Посетен на 13 февруари 2022.
1 2 3 4 5 6 7 «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Острови, стр. 213 – 217
↑ La Corse n’a pas toujours été une île ! // Francetv.fr. Посетен на 30-07-2020. (на френски)
↑ Island (geography) // Архивиран от оригинала на October 8, 2014. Посетен на 13 февруари 2022.

[StatJahrbuch2012-21-1] Statistisches Jahrbuch 2019 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2019. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 21. Посетен на 13 февруари 2022.

[Обща_физическа_география-2] 1 2 3 4 5 6 7 «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Острови, стр. 213 – 217

[3] La Corse n’a pas toujours été une île ! // Francetv.fr. Посетен на 30-07-2020. (на френски)

[4] Island (geography) // Архивиран от оригинала на October 8, 2014. Посетен на 13 февруари 2022.

[1]

[2]

[3]

[4]