Борнео

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Borneo Topography.png

Борнео (на малайски: Borneo; на индонезийски: Kalimantan) е третият по големина остров в света. Площта му е 743 330 km². Намира се в средата на Малайския архипелаг. Смята се за част от географския регион Югоизточна Азия.

„Борнео“ е име, което се използва в Западния свят, но рядко на острова. То е дадено от нидерландците през техния колониален период. В Индонезия островът се нарича „Калимантан“, а в Малайзия северната територия се нарича „Източна Малайзия“ (в контраст със западното наименование „Малайзийски Борнео“).

Островът е поделен между Индонезия (4-те провинции на Калимантан на юг), Малайзия (провинциите Сабах и Саравак на север) и малкото султанство Бруней (в северната част).

География[редактиране | редактиране на кода]

Borneo sat.jpg

Борнео е третият по големина остров в света. Заобиколен е от Южнокитайско море на север и северозапад, морето Сулу на североизток, морето Сулавеси и Макасарския проток на изток и от Яванско море и протока Каримата на юг.

На запад от Борнео са Малайският полуостров и Суматра. На юг е остров Ява, на изток е Сулавеси. На североизток са Филипините.

Най-високата точка на Борнео е връх Кинабалу в Сабах, Малайзия, с височина 4095 м над морското равнище. Това го прави трети по височина остров в света.

Планината Кинабалу, най-високата точка на Борнео

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Борнео е единственият остров в света, включващ територии на 3 различни държави. Административно включва:

Borneo2 map bg names.png

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на заселването на остров Борнео започва преди около 40 000 години. Това е установената възраст на човешките кости от пещерата Ниах в малайзийският щат Сабах, най-древните свидетелства за човешко присъствие на острова.

Първите му жители са били от негроидно-австралоидната раса и са били близки генетично до съвременните аборигени от Австралия и папуасите от Нова Гвинея. Потомците на тези хора все още живеят в планинските райони на Борнео, където са били изтласкани от заселилите се през 2400 г. пр. н. е. малайски народи, които днес съставляват над 93% от населението на Борнео.

Най-ранните данни за форма на държавна организация са от 11 век, когато е започнало съществуването на царството Саравак. През 14 век част от териториите на Борнео стават част от империята Маджапахит.

Век по-късно Северно Борнео е завладяно от вожда на Бруней, който от 15 век получава титлата султан, след като Брунейското царство приема исляма и надделява над Малакския султанат, предприел експанзия в острова, спряна от Бруней. В периода от 15 до 17 век Бруней изживява своята златна епоха, като владее около 55% от територията на острова, обхващайки най-вече северните му части.

По-късно обаче северните части са контролирани от малайския Султанат Сулу (1473 – 1899) и впоследствие от Северноборнейската компания. Териториите, контролирани от Брунейския султанат са завладени от британската династия Брук – през 1841 г. основателят на този династия Джеймс Брук завладява Саравак и се обявява за „бял раджа“.

Джеймс Брук – „белият раджа“ на Саравак

В ранния 19 век британски и нидерландски колонисти влизат в съглашение да си разменят търговски пристанища под техен контрол. Източната страна на Борнео е под властта на Нидерландската колониална империя, а западната част – на британците. (По подобен начин Малака е дадена на британците срещу пристанища на Ява, а Суматра е предадена на нидерландците.) Китай изпраща няколко кораба да търгуват в Борнео. Китайските мъниста и стоки достигат дълбоко във вътрешността на Борнео.

През Втората световна война японски войски завземат и владеят Борнео (1941 – 1945) и погубват голяма част от местното население и малайските интелектуалци, ликвидирайки също Малайския султанат на Самбас в Калимантан.

Борнео е основна сцена на конфронтацията между Индонезия и Малайзия между 1962 и 1966 г., както и на комунистическите революции, които обхващат целия регион. В по-нови времена Филипините заявяват, че имат териториални права над северната част на Борнео и правят няколко конфронтационни заявления срещу Малайзия. Няколко други териториални конфликти са разрешени в Международния съд в Хага.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Бруков троидес (Trogonoptera brookiana) – една от най-големите пеперуди в света
Nepenthes villosa – хищното растение Непентес от Борнео

Вътрешността на острова е заета от планини. Те са сравнително ниски в по-голямата си част (между 1000 и 2000 метра), но на североизток са доста по-високи. Тук се намира най-високата точка на острова – връх Кинабалу. Централната част е заета от масива Шванер.

Борнео е остров с огромно биоразнообразие. Почти цялата му територия е заета от гъсти екваториални гори. Това е най-богатият на растителни и животински видове остров в света, като много от тях все още не са познати на науката. Има райони на острова, които и до днес са почти неизследвани. През последните години експедициите, проучвали района, откриват множество непознати на науката видове, сред които и 30 вида риби и 52 вида растения.

Сред най-интересните видове тук са огромният брой орхидеи, рафлезията „арнолди“ (Rafflesia Arnoldi, растението с най-големите цветове в света – над 100 см. широки и тежащи над 12 кг.), хищните растения Непентес, хранещи се с насекоми, а някои – като Nepentes Rajah и Nepentes Rafflesiana, ядат и дребни птици.

Сред животните най-типични за Борнео са борнейските орангутани, гибоните, борнейските опушени леопарди, носорозите, борнейските слонове, най-големите в света прилепи, летящите лисици, а също и дългоносите маймуни, които се срещат само тук.

Борнео е и рай за птиците – тук е регистрирано най-голямото разнообразие от птици в света: над 1500 вида. Огромен е и броят на влечугите – множество змии, сред които кралска кобра (сред най-отровните змии и най-голямата отровна змия в света – дълга до 6 метра), малайският мрежест питон – дълъг до 10 метра, а също така и много крокодили (сред които най-едрият на планетата соленоводен крокодил – дълъг 7 метра и с тегло повече от 1000 кг.) и дървесни жаби.

Население[редактиране | редактиране на кода]

На остров Борнео живеят около 19 милиона души, като 15 320 000 живеят в индонезийската част.[1] Те принадлежат към над 300 етнически групи, говорещи различни езици.

Първите хора пристигат в Борнео преди около 40 000 години. Това са били хора с типични австралийско-меланезийски черти, близки до папуасите и аборигените. Жители с подобни черти все още населяват острова, предимно в източните и планинските части. Техният брой днес е около 300 000 души.

По-голямата част от населението на Борнео са народностите даяки, меланау и много други, като най-многобройни са даяките. В северната част, която е в територията на Малайзия, живеят и малайци, съставляващи около 11% от населението и живеещи най-вече в малайзийския щат Сабах.

По вероизповедание около 51% от населението на Борнео са анимисти, т.е. спазват традиционни местни вярвания, основаващи се на вяра в духове, в предците, в идоли и др. Племената от острова в миналото са практикували канибализъм, а някои са били главорези. Счита се, че тези два ритуала вече са изчезнали, въпреки че неотдавна индонезийски сайт публикува неофициална информация, според която тези зловещи ритуали се практикували и днес в някои от селата във вътрешността.

Втората по разпространение религия тук е ислямът (24%), разпространен от малайците, най-вече от Бруней и султаната Сулу. Около 19% са християни, предимно протестанти, чиято религия е разпространена от нидерландците и британците, под чиято власт е бил Борнео. Има и индуистки и будистки общности.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Borneo | island, Pacific Ocean

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]