Западен свят

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Западен свят, Западна цивилизация или Западът е наименование на група общества, използвано с различни значения, в зависимост от контекста. В религиозно отношение Западната цивилизация се основава на католицизма и протестантството.

Разделянето на Римската империя след 395 г. на западна и източна част

Концепция[редактиране | редактиране на кода]

Няма една единствена дефиниция за общите черти на включените в Запада нации, освен че притежават значителни популации от европейски произход, и че културите и обществата им са силно повлияни и свързани с Европа. Обикновено понятието включва Западна и Централна Европа, Прибалтийските страни и Хърватско със Словения, както и генеалогично, лингвистично и културно свързаните с тях държави в Северна Америка и Океания.

Корените на концепцията за Западна част на Земята лежат в Гръко-римската цивилизация в Европа и разпространението на християнството. В Съвременната епоха западната култура е силно повлияна от традициите на Ренесанса, Протестантската реформация и Просвещението, и се оформя от експанзивния колониализъм между 15 и 20 век. Политическата употреба на термина е временно изменена по време на Студената война от средата до края на 20 век (19471991 г.) (вж. Западен блок).

В началото терминът има буквално географско значение, противопоставящо Европа на свързаните култури и цивилизации в Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия, Югоизточна Азия и Далечния изток, които европейците от ранния период на Новото време виждат като Изток. Днес обаче това има слабо географско значение, тъй като САЩ и Канада са в Америка, а Австралия и Нова Зеландия са част от Океания.

В съвременното културно значение, Западният свят включва и много страни с европейски колониален произход с мнозинство от европейски популации в Америка и Океания, като например Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и т.н.

Западната култура произлиза от Средиземноморския басейн и неговите околности. Гърция и Рим често са цитирани като люлка на тази култура. С времето тези империи се разширяват първо на изток и запад, за да включат останалата част от Средиземноморските и Черноморските крайбрежни земи. Така те завладяват, абсорбират и биват повлияни от много по-древни големи цивилизации от Древния Изток (като Финикия, Картаген и Египет). По-късно се разрастват на север от Средиземно море и включват Западна, Централна, Югоизточна, Източна и Северна Европа.

Западът (тъмно синьо) и други цивилизации по картата на С. Хънтингтън

Някои историци, като Карол Куигли („Еволюция на цивилизациите“, 1961)[1], твърдят, че Западната цивилизация се ражда около 400 г. сл.н.е., след като тоталният колапс на Западната Римска империя оставя вакуум за нови идеи, които не биха могли да процъфтят в класическите общества. Независимо от гледната точка, Западът изпитва период на значителен упадък между падането на Западната Римска империя и Ренесанса, известен като Средновековие. То включва Тъмните векове и кръстоносните походи.

България и Западът[редактиране | редактиране на кода]

Според Самюел Хънтингтън България попада в зоната на т. нар. православна цивилизация[2]. Хънтингтън подчертава, че идеологическото деление в Европа е заменено днес от културно между западното християнство, от една страна, и православието и исляма – от друга, като народите на запад принадлежат към общата европейска история, те са по-развити и се стремят към обща европейска икономика и утвърждаване на демокрацията, докато народите на изток исторически принадлежат на Османската или Руската империи, изостанали са и е малко вероятно да развият стабилни демократични системи. Затова американският учен подчертава, че „европейската общност се изгражда върху основите на европейската култура и Западното християнство. Хънтингтън препоръчва Балканите да бъдат изключени от процесите на интеграция в Европейския съюз.[3]

След падането на Берлинската стена и разпадането на Източния блок, православните България и Румъния, все пак стават членки на НАТО и ЕС.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quigley C., The Evolution of Civilizations: An Introduction to Historical Analysis, New York: Macmillan,1961, 281 pp. [InternetArchive]
  2. Хънтингтън C., Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, София:Обсидиан, 2009, ISBN 978-954-769-196-4
  3. Балканската солидарност срещу Самюъл Хънтингтън, Михаил Иванов, в-к Култура.