Залезът на Запада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Залезът на Запада
Der Untergang des Abendlandes
La Subiro de la Okcidento, eldono 1922.jpg
Автор Освалд Шпенглер
Първо издание 1918-1922 г.
Виена- Мюнхен
Издателство Verlag C. H. Beck
Оригинален език Немски
Жанр Философия на историята

Преводач Десислава Лазарова

бележки

„Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes)[2] е най-значимото произведение на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер.

Книгата предлага едно ново, неевропоцентрично виждане за световната история. Смисловите единства се откриват не като епохи (Античност, Средновековие, Ново време), които се следват, а като целокупни култури. Своето изследване Шпенглер представя за сравнителен анализ и на базата на изведената от него закономерност прави своя извод за европейската цивилизация. Според него западната култура е преминала към фаза на неизбежен творчески упадък.

Първото издание на книгата се появява в Германия непосредствено след края на Първата световна война. Оттогава то е предмет на систематично критично неодобрение в академичните среди, но се радва на успех пред широката читателска публика[3]. Книгата е била обсъждана и в българските интелектуални кръгове[4][5] . Превод на обстойното ѝ авторско въведение е бил издаден в отделна книжка[6] през 1931 г.

Обстоятелства[редактиране | редактиране на кода]

Шпенглер започва своята книга след кризата в Агадир от 1911 г. и завършва първия ѝ вариант след три години. При избухването на Първата световна Война подлага текста на преработка, която завършва в края на 1917 г. Изпрашайки я за печат, в последното изречение от предговора ѝ пише, че се "надявал, че тя няма да изглежда недостойно наред с военните успехи на Германия".[7]

Излязла от печат през лятото на 1918 г. книгата има огромен търговски успех и през следващите няколко години се продава многохиляден тираж. Междувременно политическите възгледите на Шпенглер се ориентират все по надясно и това се пренамира в допълнителния втори том, който се появява в 1922 г. заедно с основна преработка на предишния.


Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Залезът на Запада
т.1 Форма и Действителност т.2 Световноисторически перспективи
Въведение
За смисъла на числата Произход и Пейзаж
Проблемът за световната история Градове и Народи
Макрокосмос Проблеми на Арабската култура
Музика и пластика Държавата
Образ на душата и жизнен усет Форменият свят на стопанският живот
Фаустовско и Аполонично познаване на природата

Методология[редактиране | редактиране на кода]

Смятайки, че е намерил позиция която му позволява да вижда действителността извън европоцентристките ограничения, Шпенглер счита и че не е обвързан с приетите стандарти на аргументиране и обосноваване. Културологичният материал, с който той борави, бива представян и реконтекстуализиран единствено с оглед на собствените му разглеждания; предсказуемите критики той отклонява още във встъплението като обявява: "Колкото по-велик е човекът, толкова по-истинна е философията – в смисъл на вътрешна правдивост на голямата художествена творба, която е независима от доказуемостта и дори от непротиворечивостта на отделните положения"[8].

За свои вдъхновители Шпенглер многокартно сочи Гьоте и Ницше, като отношението му към първия е безрезервно и само леко критично към втория (т.1. с.458 и сл.). От Гьоте от почерпана идеята за "Морфология" - метод на описателно сравняване, независимо от съображения за каузалност. Основно Шпенглер си служи с аналогиите, които в неговите текстове се смесват с разнообразни реторически похвати - внушения чрез метафори и асоциации.

Книгата започва с глава посветена на Математическите знания. За да прокара своята плуралистична теза, Шпенглер оспорва тяхното единство: "Няма Математика, има само математики(с.124)", а с това поставя под въпрос и общовалидността на резултати. Същата теза издига и в края на първата книга срещу другата претендираща за общовалидност форма – философията. [...]

Основни положения[редактиране | редактиране на кода]

Културите са организми. Световната история е общата им биография. (т.1, с.174)

Шпенглер счита, че висшите култури културата и са осем: три извън средиземноморския ареал: Индийска, Китайска и Мексиканска; и пет в него: Египетска, Вавилонска, Антична, Арабска и Европейска; последните три той характеризира специално като аполонична, магическа и фаустовска. За всяка култура може да се посочи нейния "прасимвол", който задава едно фундаментално отношение към пространството: правия път за Египетската култура, криволичещата градинска пътека за Китайската, пещерата за магическата, обемното тяло за аполоничната и безкрайността за фаустовската.

За всички култури той установява, че в период от около 1000 години те еднообразно възникват, растат, разцъфтяват и залиняват. В последната си фаза всяка култура се превръща в цивилизация. Шпенглер особено акцентира на възприета в немския език словоупотреба, при която 'култура' е положително маркиран термин; цивилизацията се оказва нейна упадъчна и презряна форма.

В книгата реално е разгърнато сравнение на античната и западноевропейската култура, докато сведенията за останалите се позлват за илюстриране на отделни моменти. Натрапчивият мотив е, че европейската култура, започнала в 10 век, е преминала своя апогей след около осем столетия и сега изживява своя край.

[...]

„Залезът на запада“ заедно с „Прусачество и социализъм“ и „Човекът и техниката“ формират своеобразна трилогия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шпенглер O., Залезът на Запада, т1. и 2, София:ЛИК, 1994-5. ISBN 9546070084 и ISBN 9546070327
  2. Според титулната страница: "Залезът на Запада. Oпит за морфология на световната история" (в ориг.) Der Untergang des Abendlandes – Umrisse einer Morphologie der Weltgeschichte
  3. Давидов А., Съдбовното събитие Освалд Шпенглер (предговор към българското издание от 1994 г.)
  4. Димитрова Н., "Залезът на Запада" [от Освалд Шпенглер] в българското културно пространство Философски алтернативи, V, 2 (1996), s. 82-89 [ISSN: 0861-7899].
  5. Белогашев Г., Един задочен спор – Димитър Михалчев vs. Освалд Шпенглер, Философия XVIII, 1 (2009), s. 28-36 [ISSN: 0861-6302].
  6. Шпенглер О., Залезът на Запада: Въведение., Прев. от нем. Кр. Кърджиев, София: Ж. Маринов, [1931] (София: Б. А. Кожухаров), 103 стр.
  7. с.44
  8. т1., c.91

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]