Общество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обществото или човешкото общество е голяма група от хора, общност, това е поредицата от отношения, включително социален статус и роли. В друг смисъл, това може да означава и хората в даден регион или страна, понякога и света, например като в "глобалното общество", като цяло. В него индивидуалните личности взаимодействат най-вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения. По-неофициалното значение на думата „общество“ е група от хора, които живеят заедно в подредена общност. Социалните науки, наричани още обществени науки, изучават обществото.

Човешките общества често са организирани според основното си препитание. Социалните учени са установили общества на ловци-събирачи, номадски овчарски общества, градинарски или просто земеобработващи общества, и интензивни земеделски общества (наричани още цивилизации). Според някои, индустриализираните общества и тези след индустриализацията се различават от традиционните земеделски общества.

Обществата също могат да бъдат организирани според политическата си структура: по нарастващ по големина и усложненост ред те са клан, племе, държава.

Концепции за общество[редактиране | edit source]

Според американския социолог Едуард Шилс, за да има общество трябва да бъдат изпълнени няколко условия:

  • Обществото не трябва да се явява част от по-голяма система;
  • Бракове се сключват само между представителите на даденото обединение;
  • то се попълва с деца, основно от хора, които вече се явяват признати негови членове;
  • Обединението има територия, която смята за своя собствена;
  • Обществото има собствено име за себе си и собствена история;
  • Има своя система за управление;
  • Обединението съществува по-дълго, отколкото средната продължителност на живота на отделния индивид;
  • Обединява го обща система от ценности (обичаи, традиции, норми, закони, правила), които наричат култура.

Информационно общество[редактиране | edit source]

Макар че концепцията за информационно общество се дискутира от 30-те години на 20 век, в модерния свят понятието се прилага винаги до маниера, по който информационните технологии влияят на обществото и културата. Следователно то покрива ефектите от компютрите и телекомуникациите в дома, работното място, училищата, правителството и различни общности и организации, както и появата на социални форми на киберпространство. [1]

Една от основните сфери на интерес за ЕС е Информационното общество. Тук политиката е насочена от една страна в пазарен смисъл към промотиране на отворена и конкурентна дигитална икономика (електронна търговия - англ. e-commerce), в научен аспект - към изследвания в информационните и комуникационни технологии, и в социалната сфера, публичната икономика и политика - в тяхното приложение за подобряване на социалното включване и качеството на живот, и публичните услуги. [2]

Социология[редактиране | edit source]

Социологът Герхард Ленски разделя обществата на основата на тяхното ниво на технологии, комуникация и икономика:

  • Ловци и събирачи
  • Прости земеделски общества
  • Напреднали земеделски общества
  • Индустриални общества и
  • Специални общества (например общества на рибари или морски общества)[3]

Това е подобно на по-ранно развита системата от антрополозите Мортън Фрийд и Елман Сървис, които създава система за класификация на обществата във всички човешки култури, оснава на еволюцията на социалното неравенство и ролята на държавата. Тази система на класификация съдържа четири категории:

  • Общество на ловците-събирачи (categorization of duties and responsibilities).
  • Племенни общества, в които има някои ограничени проявления на социална позиция и престиж
  • Стратифицирани структури, водени от племенен вожд.
  • Цивилизации с комплекс от социални йерархии и организации, правителство.

Психология[редактиране | edit source]

Психоаналитикът Ерих Фром смята, че не съществува общество принципно, а обществото всъщност е сбор от определени социални структури, които взаимодействат помежду си. Според него във функционирането на дадено общество има два фактора - от една страна е социалния характер с неговото влияние и функция да стабилизира обществото и от друга е човека с неговите потребности, вкоренени в природата му. Ако се попречи на реализацията на тези потребности, те (потребностите) предизвикват такива душевни реакции, които целят връщането на състоянието на нещата към първоначалните стремежи. Тези потребности според Фром се явяват „динамични фактори в историческия процес”[4] Сред тези потребности са нуждата от любов, щастие, хармония, свобода. В историята на всяко общество идват моменти, в които външните условия се променят и настъпва „фаза на изместването, която често пъти изменя функцията на социалния характер, като от елемент на стабилизирането и социалното „циментиране” го превръща в елемент на дезинтегрирането и в социален динамит[5].

Философия[редактиране | edit source]

Според Карл Попър обществата са открити и закрити. Това описание той дава на културно-историческите и политическите системи, характерни за различни общества на различни етапи от тяхното развитие[6].

Закритото общество е тип общество, което се характеризира със статична социална структура, ограничена мобилност, неспособност за иновации, традиционализъм, догматична авторитарна идеология.[7]

Откритото общество е тип общество, характеризиращо се с динамична социална структура, висока мобилност, способност към иновация, критицизъм, индивидуализъм и демократична плуралистична идеология [7] (тук на човек се предоставя възможност сам да избира светогледа и нравствените си ценности .[8] Отсъства държавна идеология, а на ниво конституция се поставят принципи като духовна свобода, която човек реално използва. Тоест, той сам се опитва да постигне основните ценности).

Закритото общество е склонно към специалидиране, а откритото към творчество.[8]

В откритото общество всеки участник е отговорен за живота си и се грижи най-вече за себе си, при това в обществото се уважава правото на частната собственост и личното достойнство. В закритото общество "святия дълг", а именно грижата за другите, а частната собственост е нещо съминтелно или дори престъпно и недостойно.

Политическа наука[редактиране | edit source]

Ключов въпрос за всяко цивилизовано общество е въпроса за неговата организация.[9][10] Обществата могат да бъдат организирани според политическата си структура. Според увеличаването на размера и сложността на политическото управление обществата се делят на първобитни, племена, вождества и държави. Тези структури могат да бъдат различни според степента на политическата сила, която зависи от културните, географски и исторически отношения, за които се бори. Следователно по-изолирано общество със същото ниво на технлогия и култура като други общества е по-вероятно да оцелее, отколкото общество, което е в непосредствена близост до други, които могат да посегнат на ресурсите му. Общество, което не е способно да предложи ефективен отговор на другите общества, с които се съревновава обикновено би било асимилирано от културата на обществото, с което се съревновава.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Information Society. // Посетен на 20 октомври2009.
  2. Information Society Policies at a Glance.. // Посетен на 20 октомври 2009.
  3. Lenski, G. 1974. Human Societies: An Introduction to Macrosociology.
  4. Фром, Е., Душевно здравото общество, Изд. Захари Стоянов, стр. 94
  5. Фром, Е., Душевно здравото общество, Изд. Захари Стоянов, стр. 94
  6. Общество Открытое И Закрытое — Мир словарей
  7. а б Глоссарий.ru
  8. а б Закрытое и открытое общество — Психологос
  9. С., Халтурина Д. А. Законы истории. Математическое моделирование развития Мир-Системы. Демография, экономика, культура. 2-е изд. М.: УРСС, 2007.
  10. 'Коротаев А. В., Комарова Н. Л., Халтурина Д. А. Законы истории. Вековые циклы и тысячелетние тренды. Демография, экономика, войны. 2-е изд. М.: УРСС, 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]