Европейска комисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ЕК)
Jump to navigation Jump to search
European Commission.svg
Заседателната зала на Европейската комисия
Зала за пресконференции на Европейската комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28[2] члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,[3] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[1] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[4] Председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. Оттогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[5]

Избор на ЕК[редактиране | редактиране на кода]

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета[1].

Настояща комисия 2014 – 2019[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23 – 24 октомври.[6][7] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.[8][9]

Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.[10]

Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.[11][12]

Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:

  • Заетост, растеж и инвестиции[13]
  • Цифров единен пазар[14]
  • Енергиен съюз[15]

Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Europa.eu – Официалният портал на Европейския съюз – Европейска Комисия
  2. след 1 юли 2013, преди това са 27
  3. Без да е задължително да е неин гражданин
  4. С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
  5. Вместо на отделните Европейски общности.
  6. EUROPEAN COUNCIL DECISION appointing the European Commission. // European Council, 22 October 2014. Посетен на 2 November 2014.
  7. European Council (23 and 24 October 2014) ‒ Conclusions. // European Council, 24 October 2014. Посетен на 2 November 2014.
  8. The new European Commission – Parliament elects new European Commission. // European Parliament, 23 October 2014. Посетен на 1 November 2014.
  9. Juncker Commission takes office. // European Commission, 1 November 2014. Посетен на 1 November 2014.
  10. Vogel, Toby. Juncker’s careful balancing act. // 11/9/14.
  11. Vice-presidents to lead teams of commissioners
  12. The new structure of the Juncker Commission
  13. ((en))  Jobs, Growth and Investment. // Посетен на 13 юни 2015.
  14. ((en))  Digital Single Market. // Посетен на 13 юни 2015.
  15. ((en))  Energy Union. // Посетен на 13 юни 2015.
  16. ((en))  Commission Work Programme 2015. A new start. // Посетен на 13 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]