Урсула фон дер Лайен
| Урсула фон дер Лайен Ursula von der Leyen | |
| германски политик | |
2024 г. | |
| Родена |
8 октомври 1958 г.
|
|---|---|
| Религия | лутеранство[1] |
| Учила в | Гьотингенски университет Мюнстерски университет Лондонско училище по икономика и политически науки |
| Политика | |
| Партия | Християндемократически съюз (1990) |
| Европейска комисия | |
| Председател | 1 декември 2019 – |
| Семейство | |
| Съпруг | Хайко фон дер Лайен (1986) |
| Деца | 7 |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Урсула фон дер Лайен в Общомедия | |
У̀рсула Гѐртруд фон дер Ла̀йен[2] (на немски: Ursula Gertrud von der Leyen[3]) е германски политик, първата жена министър на отбраната на Германия. На 16 юли 2019 г. тя е избрана за председател на Европейската комисия[4]. На 1 декември 2019 г. встъпва в длъжност като първата жена председател на Европейската комисия. Преди това е член на федералното правителство на Германия от 2005 до 2019 г, като е най-дълго служилият член на кабинета на Ангела Меркел. Членува в партията Християндемократически съюз (ХДС), която на свой ред е член на Европейската народна партия (ЕНП). През юли 2024 г. е преизбрана за председател на Комисията.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 8 октомври 1958 г. в Иксел, Белгия, където живее до 13-годишна възраст. Нейният баща Ернст Албрехт работи като един от първите европейски държавни служители от създаването на Европейската комисия през 1958 г., първо като шеф на кабинета на Европейския комисар по конкуренцията Ханс фон дер Гроебен в комисията „Халщайн“ и след това като генерален директор на Генерална дирекция „Конкуренция“ от 1967 до 1970. През 1971 г. тя се премества в Лерте в района на Хановер, след като баща ѝ става изпълнителен директор на хранителната компания „Балсен“ и участва в държавната политика в Долна Саксония. Баща ѝ е министър-председател на Долна Саксония от 1976 до 1990 г. Повечето от предците ѝ са от Северозападна Германия.
Образование и професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]След завършване на гимназия Урсула фон дер Лайен следва икономика в университетите в Гьотинген и Мюнстер. През 1978 г. учи в Лондонското училище по икономика. През 1987 г. завършва медицина в Хановер и става лекар.[5] От 1988 до 1992 г. работи като лекар асистент в гинекологичното отделение на университетската клиника в Хановер. Защитава дисертация[6] и се дипломира като доктор по медицина през 1991 г.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Урсула фон дер Лайен е омъжена от 1986 за Хайко фон дер Лайен, който произлиза от аристократично семейство и е професор по медицина и директор на компанията за развитие на генно-инженерни технологии Orgenesis Inc.[7] От 1992 до 1996 г. Урсула е домакиня в Станфорд, Калифорния, докато съпругът ѝ е преподавател в Станфордския университет.[8] Завръщат се в Германия през 1996 г.[9]
Съпрузите имат 7 деца (родени между 1987 и 1999 г.).
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Постове в Германия
[редактиране | редактиране на кода]Фон дер Лайен е държавен министър в периода 2003 – 2005 година, министър на семейните въпроси и младежта (2005 – 2009), министър на труда и социалните въпроси (2009 – 2013) и министър на отбраната на Германия (2013 – 2019).
Председател на Европейската комисия
[редактиране | редактиране на кода]На 2 юли 2019 г. Фон дер Лайен е предложена от Европейския съвет за кандидат за председател на Европейската комисия. Тя е избрана за председател от Европейския парламент на 16 юли, с 383 от 733 гласа, като 327 гласа са против, а 22 – въздържали се. На пресконференцията, обявявайки кандидатурата ѝ, председателят на Европейския съвет Доналд Туск отбеляза намерението на Фон дер Лайен да запази първия заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс по време на нейното администриране. Преди това Тимерманс е един от „водещите кандидати“ за председателството на Комисията. След като я номинира за кандидат за председател на Комисията, Комисията ѝ предоставя заплата, служба и персонал в Брюксел, за да улесни преговорите между институциите на ЕС по отношение на изборите.
Фон дер Лайен подкрепя предложеното споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Меркосур, което да формира една от най-големите световни зони за свободна търговия. Страхът е, че сделката може да доведе до повече обезлесяване на тропическите гори на Амазонка, тъй като разширява достъпа до пазара на бразилско говеждо месо.
На 18 юли 2024 г. е преизбрана за председател на Комисията с 401 гласа „за“, 284 „против“ и 22 празни или невалидни бюлетини.[10][11]
През есента на 2024 г. тя става защитник на ядрената енергия, заедно със своята партия ХДС.[12]
Насърчаването на Европейския зелен пакт и зеления преход е заявено отново като приоритет за Втората комисия на Фон дер Лайен.[13] Въпреки това през юни 2025 г., само няколко дни преди да бъде сключено ключово междуинституционално споразумение, е обявено намерението на Комисията да оттегли Директивата за зелените вземания – крайъгълен камък в стратегията на ЕС за гарантиране, че потребителите получават точна, проверима и научно обоснована информация за околната среда – директива, целяща да сложи край на заблуждаващите псевдозелени маркетингови практики, които подкопават доверието и забавят прехода към зелена икономика. Социалистите и демократите в Европейския парламент категорично осъждат заявлението на Комисията.[14] Групите на социалистите и либералите заплашват да оттеглят подкрепата си за Фон дер Лайен.[15]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Командор на Националния орден на Мали (2016)[16]
Голям кръст на Ордена за заслуги към Литва (2 март 2017 г.)[17]- Орден на княз Ярослав Мъдри I степен, Украйна (2022)[18]
- Медал на Ордена на свети Пантелеймон, Украйна (2024)[19]
- Награда Global Citizen Prize в категорията „Световен лидер“ (2020 г.)[20]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.bundestag.de
- ↑ Димитрова, Йовка. Урсула фон дер Лайен като фонетично главоболие // Свободна Европа. 17 юли 2019. Посетен на 18 февруари 2020.
- ↑ d-nb.info
- ↑ www.vesti.bg
- ↑ "Germany Appoints 1st Female Defense Minister", Defense News, 16 December 2013
- ↑ Ursula Gertrud von der Leyen. C-reaktives Protein als diagnostischer Parameter zur Erfassung eines Amnioninfektionssyndroms bei vorzeitigem Blasensprung und therapeutischem Entspannungsbad in der Geburtsvorbereitung
- ↑ Heiko von der Leyen // Bloomberg, 2021-02-12. Посетен на 2021-12-01. (на английски)
- ↑ Moulson, Geir. Von der Leyen: pro-EU fixture in Merkel's Cabinets // 2 July 2019.
- ↑ Moulson, Geir. Von der Leyen: pro-EU fixture in Merkel's Cabinets // 2 July 2019.
- ↑ Ursula von der Leyen secures five more years in top EU job // BBC News, 18 July 2024. Посетен на 18 July 2024.
- ↑ Parliament re-elects Ursula von der Leyen as Commission President // European Parliament, 18 July 2024. Посетен на 18 July 2024.
- ↑ Carl Deconinck. Von der Leyen changes stance and becomes pro-nuclear cheerleader // Brussels Signal, 2 September 2024. Посетен на 14 October 2024.
- ↑ Teresa Ribera, a determined fighter for the climate cause inside the new European Commission // Le Monde. 1 October 2024.
- ↑ Групата S&D упреква Розуол и фон дер Лайен за недемократичния план за оттегляне на Директивата за зелените вземания // socialistsanddemocrats.eu. 20 юни 2025.
- ↑ Социалисти и либерали заплашиха да оттеглят подкрепата си за Фон дер Лайен // news.bg. 21 юни 2025.
- ↑ Coopération militaire Mali-Allemagne : Mme Ursula Von Der Leyen décorée // news.abamako.com. Посетен на 25 юни 2025.
- ↑ www.delfi.lt
- ↑ УКАЗ ПРЕЗИДЕНТА УКРАЇНИ №595/2022 // president.gov.ua.
- ↑ Рішення Поважної Ради від 25.01.2024 р. про вручення Відзнаки "Орден Святого Пантелеймона" Президентці Європейської комісії Урсулі фон дер Ляєн // orden-panteleimon.com.ua. Архивиран от оригинала на 2024-10-07. Посетен на 2025-06-25.
- ↑ Bryer, Tania. European Commission's Ursula von der Leyen wins Global Citizen prize after turbulent year // 2020-12-21. Посетен на 2021-02-17.
|
| |||||
| |||||