Реджеп Таип Ердоган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реджеп Ердоган
Recep Tayyip Erdoğan
турски политик
Recep Tayyip Erdoğan 2019 (cropped).jpg
Роден

Религия Ислям
Образование Факултет по стопански и административни науки на Мармарския университет
Политика
Партия Партия на справедливостта и развитието (14 август 2001 г.)
12-и президент на Турция
от 28 август 2014 г.
40-и министър-председател на Турция
14 март 2003 – 28 август 2014
Семейство
Баща Ахмет Ердоган (1905 – 1988)
Майка Тензиле Ердоган (1924 – 2011)
Съпруга Емине Ердоган (ж. 1978)
Деца Ахмет Ердоган (р. 1979)
Билял Ердоган (р.1981)
Есра Ердоган (р. 1983)
Сюмейе Ердоган (р. 1985)

Подпис Recep Tayyip Erdoğan signature.png
Уебсайт www.tccb.gov.tr
Реджеп Ердоган в Общомедия

Реджѐп Тайѝп Ердога̀н (по-близо до произношението на турски – Ердоа̀н) (на турски: Recep Tayyip Erdoğan) е турски политик, президент на Турция от 28 август 2014 г. Преизбран е за президент на извънредните президентски избори на 24 юни 2018 г., които са и парламентарни. На президентските избори за Ердоган гласуват 26 330 823 души, в проценти – 52,59%. На второ място в надпреварата остава Мухарем Индже от най-голямата опозиционна партия – Републиканска народна партия. За Индже гласуват 15 340 321 души, в проценти – 30,64%. След тези избори страната сменя формата си на държавно управление и става президентска република, след проведен конституционен референдум. Длъжността на министър-председателя е премахната. За вицепрезидент е избран Фуат Октай. За управляващата Партия на справедливостта и развитието (AK Parti) с председател Реджеп Ердоган гласуват 21 338 693 души, в проценти – 42,56% и печелят 295 места в Турския парламент. Ердоган е бил министър-председател на Турция (2003 – 2014), кмет на Истанбул (1994 – 1998), лидер (2001 – 2014), (2017 – ) на управляващата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkınma Partisi – AK Parti, ПСР).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Реджеп Таип Ердоган е роден на 26 февруари 1954 година в Истанбул. Семейството му е от вилаета Ризе с корени в Батуми, и според Ердоган той самият по произход е грузинец,[1] и дори е обиждан на „арменец“.[2] Вероятно корените му са свързани с аджарци – грузински мюсюлмани, прогонени в Османската империя след Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Реджеп Тайип Ердоган прекарва детството си в Ризе, където баща му служи в бреговата охрана. Семейството се връща в Истанбул през 60-те години.

Ердоган израства в религиозно мюсюлманско семейство. През 1965 година завършва начално училище в истанбулския квартал Касъмпаша, а през 1973 година – религиозното училище „Имам Хатип“. След това учи бизнес икономика в Аксарайското училище по икономически и търговски науки, днес част от Мармарския университет.

По това време Ердоган играе полупрофесионално футбол в местен отбор в Касъмпаша и дори получава предложения от професионалния клуб „Фенербахче“, но отказва по искане на баща си. През 1978 година се жени за Емине Гюлбаран, от която има двама сина и две дъщери.

Начало на политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на Истанбул, престой в затвора и създаване на ПСР[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул. През 1996 г. Партията на благоденствието участва в дясна ислямска коалиция, но след военния преврат през 1997 г. е забранена, а самият Ердоган за пропаганда на възгледи, разпалващи национална вражда, е осъден на 4 месеца затвор. През юли 2001 г. Ердоган учредява Партията на справедливостта и развитието, която побеждава на парламентарните избори през ноември 2002 г.

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

Съдебното минало на Ердоган не му позволява да стане министър-председател, но след началото на операцията срещу Ирак турският елит, ориентиран към САЩ, дава съгласие за изменение на закона и Ердоган възглавява правителството, водено от Абдула Гюл през 2002 – 2003 г. Турция взима решение да въведе войски в Северен Ирак. Ердоган е привърженик за влизането на Турция в Евросъюза.

През 2005 г. поддържа Алианса на цивилизациите – инициатива на министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро за намаляване на напрежението между ислямския и западния свят.

През 2009 г. участва в Световния икономически форум в Давос, където подлага на рязка критика президента Шимон Перес, защитаващ позицията на Израел при провеждане в Ивицата Газа на операцията „Разтопено олово“[3].

През юли 2009 г. по време на срещата на Голямата седморка в Акуила рязко критикува Китай за смазване на уйгурската демонстрация в гр. Урумчи, използвайки силния израз:

Против уйгурите практически беше извършен геноцид.[4]

На 13 януари 2010 г. посещава Московския държавен институт по международни отношения, където е обявен за почетен доктор на университета и изнася лекция[5].

През декември 2013 г. избухва корупционен скандал в Турция в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя Реджеп Ердоган. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата Партия на справедливостта и развитието.

Президент на Турция[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за президент на страната на изборите през 2014 година.

Намесата на Ердоган в предизборната кампания за парламентарните избори през юни 2015 г. води до обвинения, че подмолно води кампания за AKP под прикритието на митинги за „публични откривания“ и предизвиква противоречия, тъй като президентът на Турция е задължен по конституция да упражнява политическа неутралност.[6] Смята се, че Ердоган подкрепя терористичната организация ИДИЛ.[7][8]

Опит за преврат срещу Ердоган[редактиране | редактиране на кода]

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за военен преврат, насочен срещу провежданата от Ердоган политика на ислямизация. Организатор на преврата според Ердоган е ислямският проповедник Фетхуллах Гюлен.[9][10]

Общо 238 души загиват при опита за преврат, като други 3000 са ранени. Петдесет месеца след събитията общият брой на задържаните по обвинение за участие в преврата достига 26 хиляди души, а 2839 военнослужещи влизат в затвора, 29 полковници са отстранени от служба, включително 5 генерали. Паспортите на 75 хиляди души са анулирани. След събитията Ердоган настоява за възстановяване на смъртното наказание в Турция, което предизвика конфликт с Европейския съюз, загуба на перспективи за членство в ЕС, както и премахване на безвизовия режим между ЕС и Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Ben de Gürcüyüm, ailemiz Batum'dan Rize'ye göç etmiş bir Gürcü ailesidir.“ (тур.:„Аз също съм грузинец, нашето семейство е грузинско семейство, което мигрира от Батуми в Ризе.“) Bülent Sarıoğlu, „Kimlik değişimi!“, в-к Milliyet, 13 декември 2005.
  2. Taylor, Adam (6 август 2014). „Is 'Armenian' an insult? Turkey's prime minister seems to think so.“. The Washington Post, 27 ноември 2014.
  3. Перепалка между Пересом и Эрдоганом в Давосе
  4. Премьер-министр Турции: над уйгурами-мусульманами совершён геноцид, News.Bakililar.az, 11 юли 2009 г.
  5. Информационный портал „Университет МГИМО“. Цель Турции – находить новых друзей, а не создавать врагов. 13 януари 2010.
  6. OSCE criticizes Erdoğan’s violation of impartiality in election. // Bugun.com.tr.
  7. The Guardian: The Institute for the Study of Human Rights at Columbia University has compiled a long list of evidence of Turkish support for Isis in Syria.
  8. www.mintpressnews.com
  9. Turkish Military Says It Has Seized Control From Ankara Government. // Посетен на 15 юли 2016.
  10. 1. Ordu Komutanı'ndan açıklama!. // haber7.com. 16 юли 2016. Посетен на 15 юли 2016. (на турски)
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Турция“         Портал „Турция