Селчук Байрактар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Селчук Байрактар
Selçuk Bayraktar
Селчук Байрактар награден с „Орден Карабах“ от Президента на Азербайджан – Илхам Алиев
Селчук Байрактар награден с „Орден Карабах“ от Президента на Азербайджан – Илхам Алиев

Роден

Религия Ислям
Националност турчин
Учил в Робърт Колеж
Технически Университет Истанбул
Пенсилвански Университет
Работил в Baykar Technology
Награди Орден Карабах Karabakh order.png
Семейство
Род Реджеп Тайип Ердоган (свекър)
Емине Ердоган (свекърва)
Баща Йоздемир Байрактар
Братя/сестри Халюк Байрактар
Съпруга Сюмейе Ердоган
Деца 1
Селчук Байрактар в Общомедия

Селчук Байрактар (на турски: Selçuk Bayraktar) е турски инженер и бизнесмен. Той е главен технически директор на турската технологична компания Baykar и архитектът на първите местни и действащи системи за безпилотни летателни апарати (БЛА). Той е и основател-председател на фондацията на турския технологичен екип.[1][2][3]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Селчук е роден на 7 октомври 1979 г. в квартал Саръйер в Истанбул, второ дете на Йоздемир Байрактар и Джанан Байрактар. Баща му Йоздемир (1948 – 2021) създава турската аерокосмическа фирма Baykar през 1984 г. Селчук започва образованието си в основното училище Саръйер, след което се записва в Робърт Колеж, който завършва през 1997 г.[2] През същата година той започва висше образование в катедрата по електроника и комуникационно инженерство в Истанбулския технически университет. По време на бакалавърското си образование той получава стипендия от лабораторията GRASP в Университета на Пенсилвания, където получава магистърска степен през 2004 г. Изследванията му в магистърска степен включват успешна демонстрация на координация въздух-земя на БЛА при полет във формация заедно с екипи от териториални роботи.[4] Тази му работа е забелязана, след което му е предоставена допълнителна стипендия от Масачузетския технологичен институт. Продължавайки обучението си под ръководството на Джордж Папас и Ерик Ферон, Байрактар завършва втората си магистърска степен с изследванията си в автономно, агресивно маневриране на безпилотни хеликоптерни системи.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След образованието си той се завръща в Турция през 2007 г. и става главен технологичен директор на Baykar. Под негово ръководство Baykar разработва боен летателен апарат Bayraktar, първият местен проект на БЛА на Турция, включително Bayraktar Mini UAV, Байрактар TB2, Байрактар VTOL и Байрактар Акънджъ.[5] Тези апарати са използвани от турските сили за сигурност в антитерористични операции срещу ПКК и са участвали в конфликти като Гражданската война в Сирия, Втората гражданска война в Либия, Втората война в Нагорни Карабах и руската инвазия в Украйна през 2022 г.[6][7] [8] През март 2021 г. Bayraktar обявява нов модел БЛА Байрактар TB3, който е БЛА от клас MALE (Medium-altitude long-endurance unmanned aerial vehicle) в превод (Безпилотен летателен апарат с дълга издръжливост на средна височина) и допълнение към компанията, определяща БЛА от серия TB след Bayraktar TB2.неясно? ] Планира се новият самолет да бъде разположен на първия десантен щурмови кораб на Турция – TCG Anadolu.[9][10] През април 2021 г. Bayraktar обявява намерението си да извърши първия полет на първия произведен в Турция безпилотен изтребител през 2023 г.[11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е женен за Сюмейе Ердоган, дъщеря на Реджеп Тайип Ердоган, през 2016 г. и има дете от нея.[12] Има лиценз за частен пилот.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DW.com. Турските дронове „Байрактар“ – най-ефективното оръжие на украинската съпротива. //
  2. а б в Baykar Machine and Defense; Selçuk Bayraktar biography. // Baykar. Посетен на 1 April 2021.
  3. TRT Български. Селчук Байрактар сподели нави снимки на безпилотния боен самолет „Kızılelma“. //
  4. Hybrid Modeling and Experimental Cooperative Control of Multiple Unmanned Aerial Vehicles. // (на английски)
  5. Turkey's Giant Leap: Unmanned Aerial Vehicles. // Moshe Dayan Center for Middle Eastern and African Studies. Посетен на 5 April 2021. (на английски)
  6. Fahim, Kareem. Turkey's Military Campaign Beyond its Borders is Powered by Homemade Armed Drones. // The Washington Post. 29 November 2020. Посетен на 5 April 2021.
  7. Farooq, Umar. How Turkey Defied the U.S. and Became a Killer Drone Power. // The Intercept. Посетен на 7 April 2021. (на английски)
  8. Hambling, David. Ukrainian Drone Strikes Are Extremely Bad News For Russia. // Forbes. Посетен на 17 March 2022. (на английски)
  9. Erdogan's Armed Drone Maker Leads Military Push, Unsettling Allies. // Bloomberg.com. 5 April 2021. Посетен на 8 April 2021.
  10. Bayraktar, Selcuk. Selcuk Bayraktar Twitter. // Twitter. Посетен на 8 April 2021. (на английски)
  11. Turkey's unmanned fighter jet prototype to fly by 2023: Baykar CTO. // Daily Sabah. Посетен на 26 April 2021. (на американски английски)
  12. Sümeyye Erdoğan bugün evleniyor. // Posta. Посетен на 14 May 2016.
  13. Baykar CTO Bayraktar receives 'Karabakh Order' from Aliyev. // Daily Sabah. Посетен на 2 April 2021. (на американски английски)
  14. President Ilham Aliyev awards Selcuk Bayraktar with „Garabagh“ Order. // azertag.az.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Selçuk Bayraktar“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​