Инженер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Инженер (на френски: Ingénieur, на английски: Engineer) е технически специалист по естествени науки, (в това число химия, физика, биология) и други приложни науки с висше образование. Думата „инженер“ произлиза от латинските корени "ingeniare („измислям, изобретявам“) и „ingenium“ – („интелигентност, умение“). Присъжданите на инженерите научни степени могат да бъдат: бакалавър, магистър на техническите науки (м.т.н.), кандидат на техническите науки (к.т.н.), която сега съответства на доктор, доктор на техническите науки (д.т.н.).

Инженерът е човек, занимаващ се професионално с инженерни науки, прилагайки знания в сферата на науката и математиката и демонстрирайки изобретателност с цел решаване на технически проблеми. Инженерите проектират материали, структури и системи, вземайки предвид ограничаващите ги практичност, безопасност и цена. Работата на инженерите прави връзка между научните открития и прилагането им към човешките нужди.

Етика[редактиране | редактиране на кода]

Инженерите имат задължение към обществото, своите клиенти, работодателите и към самата професия. Множество инженерни общества съставят правила за практика и етика, които да напътстват членовете и да информират обществото като цяло. Всяко инженерно общество има свои правила, които членовете се заклеват да следват.

Някои специалисти, завършили курс по инженерни програми в Северна Америка, могат да бъдат познати по т. нар. „железен пръстен“ или „пръстенът на инженера“, пръстен направен от стомана, който се поставя на малкия пръст на доминантната ръка. Тази традиция започва през 1925 г. в Канада с Ритуала за посвещаване на инженера, където пръстенът символизира задълженията на инженера и принадлежността му към професията. През 1972 г. ритуалът почват да следват и няколко колежа в САЩ, включително и членове на Ордена на инженерите.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Повечето инженерни програми включват концентриране върху инженерна специалност, заедно с курсове по математика и физика. Множество програми включват и курсове по общо инженерство. Курс по дизайн, понякога заедно с компютърни или лабораторни упражнения, е част от повечето учебни програми. Често са нужни и общи курсове, индиректно свързани с инженерството.

Практиката е изключително важна за позициите във факултетите по инженерство и някои програми за изследване и развитие, но не се изисква от повечето начални работи. Много опитни инженери получават дипломи по инженерна или бизнес администрация, за да разучат нови технологии или да разширят своето образование.

Наредби[редактиране | редактиране на кода]

В много държави задачите на инженерите като проектиране на мостове, електроцентрали, индустриално оборудване, проектиране на машини, трябва да бъдат одобрени от професионален инженер. Най-често наричано „професионален инженер“ е разрешение да практикуваш и се среща като абревиатурите РЕ или Р.Eng. Те са често срещани в Северна Америка и Европа.

В САЩ разрешение може да бъде получено чрез преминаване през обучение, предварителен изпит, изпит и инженерен опит (обикновено над 5 години).

Възприемане[редактиране | редактиране на кода]

Възприемането на инженерството варира в различните страни и континенти. В САЩ, Европа, Азия, Латинска Америка и Канада на инженерството и инженерите се гледа много добре.

Обществото на инженерите разкри, че инженерството е третата най-почитаната професия след лекарите и фармацевтите. В Индия, Русия и Китай инженерите са едни от най-търсените все още незавършили курсисти, канейки хиляди кандидати да покажат своите умения във високо конкурентен изпит за влизане. В Египет образователната система представя инженерството като втората най-уважавана професия в страната (след медицината).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]