Гражданска война в Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гражданска война в Сирия
Конфликт: Арабски протести (2010-2012)
Syrian civil war.png
Териториален контрол към февруари 2015: Сирийско правителство (червено), умерена опозиция (зелено), Джабхат ан-Нусра (бяло), кюрдски народни опълчения (жълто), Ислямска държава (черно)
Период от 15 март 2011 година
Място Сирия
Резултат конфликтът продължава
Воюващи страни
Flag of Syria.svg Сирийско правителство:

Flag of Iran.svg Иран:

Хизбула:

  • Военно крило

Поддържани от:
Flag of Russia.svg Русия
Flag of the People's Republic of China.svg Китай

„Умерена“ опозиция:

Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg Свободна сирийска армия

Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg Сирийски национален съвет

Радикална опозиция: Flag of Jabhat al-Nusra.jpg Джабхат ан-Нусра
Flag of Islamic State of Iraq.svg Ислямска държава в Ирак и Леванта
Поддържани от:
Flag of Saudi Arabia.svg Саудитска Арабия
Flag of Qatar.svg Катар
Flag of Turkey.svg Турция (оръжия и логистика)
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания[1]
Flag of France.svg Франция[1]
Flag of Israel.svg Израел[2]

Командири
Flag of Syria.svg Башар Асад

Flag of Syria.svg Фахд Джасам ал-Фраидж
Flag of Syria.svg Али Абдула Айюб
Flag of Syria.svg Махмуд Диб Зайтун

Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg Риад Асаад

Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg Салим Идрис
Flag of Jabhat al-Nusra.jpg Абу Мухамад ал-Голани
Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg Гасан Хито

Сили
Flag of Syria.svg Армия: 110 000 (март 2013)[3]

Flag of Syria.svg Мухабарат: 8000
Flag of Syria.svg Шабиха: 10 000
Flag of Syria.svg Отбранителна служба: 10 000[4]
Flag of Syria.svg Народни опълчения: 50 000[5]
Flag of Iran.svg Специални сили: 15 000[6][7]
Хизбула: 1500[8] – 5000[9]
Flag of Iraq.svg Иракски бойци: 500[10]

Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg ССА: до 100 000 (кр. на 2012)[11]

Flag of Jabhat al-Nusra.jpg Джабхат ан-Нусра: до 10 000[12]
Flag of Jihad.svg Чужди джихадисти: до 3000[13]
Flag of Syrian Kurdistan.svg Кюрдски бойци: до 10 000[14][15]

Жертви и загуби
Flag of Syria.svg 15 283 убити военни и полицаи

Flag of Syria.svg 1000 убити правителствени служители[16]
Flag of Syria.svg над 1030 пленени войници[17][18]
Flag of Iran.svg/Хизбула: 590 убити бойци[19][20][21]

Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg до 14 954 убити[22][23][24]

до 2715 убити протестиращи
Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg 36 637 пленени и арестувани[25]

  Територии под контрол на сирийското правителство   Територии под контрол на кюрдите   Територии под контрол на бунтовниците (към 18 ноември 2013 г.)

Гражданската война в Сирия е военен конфликт в Сирийската арабска република, започнал през март 2011 година. Под влияние на т.нар. Арабска пролет из страната започват протести, които в началото на 2011 година ескалират до въоръжени сблъсъци между протестиращи и силите за сигурност. Протестиращите настояват за край на управлението на партия Баас и президента Башар Асад, чието семейство управлява Сирия от 1971 година насам.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Икономически[редактиране | редактиране на кода]

Политически[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрации в столицата[редактиране | редактиране на кода]

  • На 15 март 2011 година в посредством социалните мрежи в интернет около няколко стотин души излизат по улиците на Дамаск, с искания за реформи и борба с корупцията, при което са арестувани 6 души.[26]
  • На 16 март в Дамаск се провежда демонстрация от около 100 души, пред седалището на Министерството на вътрешните работи. Основният им лозунг е „Свобода за политическите затворници“.[27]

Кръвопролития[редактиране | редактиране на кода]

15 март 2011 е определен като „Ден на гнева“. Хиляди протестиращи излизат по улиците на Дераа, Хама и Дейр ез-Зор.

В периода от 18 март до 5 май 2011 година анти-правителствените сили обсаждат град Дераа, те започват като студентски протест, но завършват под контрол на ислямистите. В протестите се включват все повече хора, но стават и по-големи инциденти, докато протестите ескалират в гражданска война. Все повече цивилни биват арестувани и убити. С напредването на военните действия, започват бомбардировки и блокади. На 29 юли се сформира опозиционната Свободна сирийска армия (ССА), в чийто състав влизат дезертирали войници, инженери, земеделци и криминални престъпници.[28] През ноември град Хомс се превръща в бойно поле след военните сражения.На 5 юни сирийската армия на режима на Асад напада опозиционните войски край град Латакия с хеликоптери и изтребители. На 18 юли 2012 г. министърът на отбраната Дауд Раджиха, бившия военен министър Хасан Туркмани и девера на президента Асеф Шаукат загиват след бомбена атака в Дамаск. Армията на Асад успява да изтласка опозиционната армия от столицата и тя попада в ръцете на режима.След това военните действия се преустановяват в град Халеб. Правителствената армия завзема западната част на града, докато ССА – източната. През ранния август опозиционните войски се опитват да превземат летището на града и градския затвор, но впоследствие биват отблъснати. През късния септември щабът на ССА е преместен от Турция в района, контролиран от опозицията – Северна Сирия.

Ролята на ислямистите в конфликта постепенно нараства. По-голямата част от саудитските и катарските оръжия, предназначени за бунтовниците, отиват в ръцете на сирийски фундаменталисти, а също и за подразделенията на ислямисти от арабски държави като Либия, Алжир, Мароко, Тунис, Египет, Ирак, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Йордания, но и също от неарабски държави като Афганистан, Пакистан, Турция, Чечения, Косово, Босна и Албания, които също участват в Гражданската война в Сирия.[29]

Начало на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Прерастване в гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

Военни операции[редактиране | редактиране на кода]

Чуждо участие[редактиране | редактиране на кода]

Европейски джихадисти[редактиране | редактиране на кода]

На страната на въоръжената опозиция, най-вече на радикалните ислямистки и фундаменталистки групировки, са се сражавали граждани от редица европейски страни. Отбелязаните с * са убити, а отбелязаните с ** са в неизвестност. Списъкът е изготвен през април 2013 година.[30]

Ефекти от войната[редактиране | редактиране на кода]

Ефекти от войната извън Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Сирийска бежанска вълна[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Americans are training Syria rebels in Jordan. // Jerusalem Post, 10 март 2013. Посетен на 5 април 2013.
  2. Are Israel, Jabhat al-Nusra coordinating on attacks in Syria?. // Al-Monitor, 14 януари 2015. Посетен на 17 февруари 2015.
  3. From teenage graffiti to a country in ruins: Syria's two years of rebellion. // Reuters. 17 March 2013.
  4. https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/syria_to_establish_new_military_organization_report_says
  5. Borger, Julian. Iran and Hezbollah 'have built 50,000-strong force to help Syrian regime'. // The Guardian, 14 March 2013.
  6. 15,000 elite Iranian special-ops 'head' to Syria. // Russia Today. 10 February 2012. Посетен на 10 October 2012.
  7. Syrian army being aided by Iranian forces. // The Guardian. 28 May 2012. Посетен на 10 October 2012.
  8. Assad backed by 1,500 fighters from Hezbollah, says defector. // The Times. 6 October 2012. Посетен на 7 October 2012.
  9. Ben, Ilan. (8 January 2013) According to Al-Watan, members of the Shiite Lebanese militia have already killed 300 Syrian rebels. The Times of Israel.
  10. Suadad al-Salhy. Iraqi Shi'ite militants fight for Syria's Assad. // 16 October 2012. Посетен на 25 October 2012.
  11. Yezdani, İpek. Syrian rebels: Too fragmented, unruly. // Hürriyet Daily News. 1 September 2012. Посетен на 21 September 2012.
  12. Ignatius, David. Al-Qaeda affiliate playing larger role in Syria rebellion. // The Washington Post, 30 November 2012. Посетен на 1 December 2012.
  13. Jihadists answer the call in Syria. // USA Today. 4 December 2012. Посетен на 4 December 2012.
  14. Syrian Kurds Trade Armed Opposition for Autonomy. // IKJ News, 5 July 2012. Посетен на 25 October 2012.
  15. The restive Kurds and Syria’s future. // The DailyStar. Посетен на 19 February 2013.
  16. David Cameron Offers 'Safe Passage' For Syria's Bashar Al-Assad, But Not To Britain (PICTURES). // Huffington Post. 6 November 2012. Посетен на 17 December 2012.
  17. Barnard, Anne. Seized by Rebels, Town Is Crushed by Syrian Forces. // The New York Times. Syria, 18 October 2012. Посетен на 31 October 2012.
  18. Syrian rebels hold pro-government prisoners in former school. // CNN, 31 July 2012. Посетен на 25 October 2012.
  19. Kelley, Michael. Iranian Fighters Are Killing Syrian Troops Who Refuse to Fire On Protesters. // Business Insider, 8 March 2012. Посетен на 8 July 2012.
  20. Over 120 Hezbollah, Basij fighers killed in Syria, report. // Ya Libnan, 9 December 2011. Посетен на 8 July 2012.
  21. Are Hezbollah's mysterious 'martyrs' dying in Syria?. // France 24, 7 October 2012. Посетен на 25 October 2012.
  22. 'Over 40,000 killed since start of Syria conflict'
  23. Syrian Observatory: Death Toll more than 50,000
  24. March was deadliest month of Syrian war, as rebel deaths surged
  25. Statistics for the number of martyrs. // Violations Documenting Center, 3 April 2013. Посетен на 3 April 2013.
  26. „В Сирии прошли антиправительственные демонстрации“, 15 март 2012 // Росбалт (рус.)
  27. „Полиция в Сирии применила дубинки против демонстрантов“, 16 март 2012 // Росбалт (рус.)
  28. Syria's Islamists seize control as moderates dither
  29. [1]
  30. Европейски джихадисти в Сирия, Международен център за изследване на радикализацията, 2 април 2013