Направо към съдържанието

Хама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хама
حماه
— Град —
35.1333° с. ш. 36.75° и. д.
Хама
Страна Сирия
МухафазаХама
Надм. височина270 m
Население996 000 души (2023)
Телефонен код+963 033
Официален сайтwww.ehama.sy
Хама в Общомедия

Хама (на арабски: حماه, на сирийски: ܚܡܳܬ , на библейски еврейски: חֲמָת) е град на брега на река Оронт в западната част на Централна Сирия. Намира се на 213 km северно от столицата Дамаск и на 46 km северно от Хомс. Столица е на Мухафаза Хама. С население от 996 000 души към 2023 г. е четвъртият по големина град в Сирия след Дамаск, Халеб и Хомс.[1][2]

Градът е известен със своите седемнадесет нории (водни колела), използвани за поливане на градини, за които се твърди, че датират от 1100 г. пр.н.е. Въпреки че исторически са били използвани за напояване, те съществуват днес като почти изцяло туристическа атракция.

Хама се смята за най-консервативният сунитски мюсюлмански град в Сирия от времето на френския мандат.

Топонимия[редактиране | редактиране на кода]

Град Хамат е древен град, чието име е Имата, което се връща към думата Хамат на ханаански и арамейски, което означава „крепост“, каквото е и името, споменато в Тора.[3]

Името на града се променя по времето на Селевкидите през 301 г., когато се нарича Епифания по името на император Антиох IV Епифан. Известен е с това име от Елинистическата до Римската епоха, когато старото му име се връща.[4]

Наричат го още „градът на водните колела“, защото се различава от останалите градове по света с наличието на големи и многобройни водни колела по бреговете на река Оронт.

Наричан е още Абу Ал-Фида във връзка с цар Имад ал-Дин Исмаил бин Али, по прякор Абу Ал-Фида, който го управлява от 1310 г. до смъртта си през 1331 г.

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на 209 км северно от столицата Дамаск. Намира се на река Оронт на надморска височина от 270 m.

Климатът му е класифициран като полусух (BSk) в системата на Кьопен-Гайгер.[5] Вътрешното местоположение на Хама гарантира, че не получава омекотяващи крайбрежни влияния и бриз от Средиземно море. В резултат на това градът има много по-горещ и по-сух климат от близкия Хомс. Въздухът му е умерен и добър, влажността му е ниска и има четири сезона, както и останалата част от Сирия. Най-красивият от тези сезони е пролетта, когато климатът и въздухът са умерени, пейзажът е пълен с цветя и рози, а равнините и планините са покрити със зеленина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката православна църква в Хама.

С население от 996 000 души към 2023 г. Хама е четвъртият поголемина град в Сирия след Дамаск, Халеб и Хомс. В цялата метрополна област Хама живеят 1 034 000 души.[6]

Повечето от жителите на града са мюсюлмани сунити (включително предимно араби, кюрди и туркмени), въпреки че някои райони на града са изключително християнски.[7] Хама се смята за най-консервативният сунитски мюсюлмански град в Сирия от времето на френския мандат. През този период има една стара поговорка, отразяваща тази характеристика: „В Дамаск са нужни само трима мъже, за да направят политическа демонстрация, докато в Хама са нужни само трима мъже, за да накарат града да се моли.“[8] Християнското население се придържа предимно към Гръцката православна църква или Сирийската православна църква.[9]

В града има палестински бежански лагер, известен като лагер Хама.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът е важен селскостопански и промишлен център на страната с обработваема площ в землището си от 3680 км². Център е на текстилната, хранително-вкусовата, циментовата и металургичната промишленост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древното селище Хамат съществува в периода от Ранната новокаменна епоха до Желязната епоха.

Новокаменна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Стратиграфията е много обобщена, което затруднява подробното сравнение с други обекти. Ниво М (6 m дебелина) съдържа както бяла посуда (варова мазилка), така и истинска керамика. Може да е съвременна на Рас Шамра V (6000–5000 г. пр.н.е.).

Каменно-медна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Останки от Каменно-медната епоха са открити от датски археолози на хълма, на който някога се е издигала бившата цитадела.[10] Разкопките се провеждат между 1931 и 1938 г. под ръководството на Харалд Ингхолт. Горното ниво L датира от каменно-медната Халафска култура.

Бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че градът изглежда не се споменава в клинописни източници преди 1-вото хилядолетие пр.н.е.,[11] мястото изглежда е проспериращо около 1500 г. пр.н.е., когато се предполага, че е било аморейска зависимост от Митани – империя по поречието на река Ефрат в Североизточна Сирия.[12]

Около 1350 г. пр. н. е. Митани е свалена от хетите, които контролират цяла Северна Сирия. Хамат става важен градски център. На юг те са в конфликт с египтяните, което кулминира в известната битка при Кадеш близо до Хомс през 1285 г. пр.н.е., водена срещу Древен Египет на Рамзес II.

В началото на 19 век Йохан Лудвиг Буркхарт е първият, който открива хетско или лувийско йероглифно писмо в Хама.[13]

Желязна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Падането на Хетската империя вижда новохетската/ арамейска Хама като столица на една от проспериращите сирохетски царства, известна от еврейската Библия като Хамат (на арамейски: Ḥmt; на хетски: Amatuwana[14] на библейски еврейски: חֲמָת), която търгува нашироко, преди всичко с Израел и Юдея.[15]

Асирийски надписи[редактиране | редактиране на кода]

Салманасар III

Когато асирийският цар Салманасар III (858–824 г. пр. н. е.) завладява северната част на Арамея, той достига Хамат (на асирийски: Амат или Хамата)[16] през 853 г. пр. н. е.; това бележи началото на асирийските надписи, свързани с царството.[17] Кралят на Хамат Ирхулени и кралят на Арамейски Дамаск Бар-Хадад II са начело на коалиция от арамейски градове срещу нахлуващите асирийски армии. Според асирийски източници те са изправени срещу 4000 колесници, 2000 конници, 62 000 пешаци и 1000 арабски ездачи на камили в битката при Каркар (853 г. пр.н.е.). Потвърдената победа за асирийците изглежда всъщност е по-скоро равенство, въпреки че Салманасар III продължава към брега и дори превзема кораб в открито море. През следващите години той не успява да завладее Хамат или Арам-Дамаск. След смъртта му бившите съюзници Хамат и Арамейски Дамаск се разпадат и Арамейски Дамаск изглежда превзема част от територията на Хамат.

Тиглатпаласар III

Арамейски надпис на Закур – двоен цар на Хамат и Лухути, разказва за нападение от коалиция, включваща града Самал под командването на Бен-Хадад III, син на Хазаел и цар на Арамейски Дамаск. Закур е обсаден в своята крепост Хазрак, но е спасен от намесата на бога Баал-Шамин. По-късно държавата Самал започва да управлява както Хамат, така и Арам.

През 743 г. пр. н. е. царят на Асирия Тиглатпаласар III превзема редица градове на територията на Хамат, разпределя териториите между своите генерали и насилствено премества 1223 избрани жители в долината на Горен Тигър. Той изисква данък от царя на Хамат Ени-Илу (Ениел).

През 738 г. пр. н. е. Хамат е посочен сред градовете, отново завладени от асирийските войски. Над 30 000 местни жители са депортирани в Улаба (разположен в Урарту)[18] и са заменени с пленници от планините Загрос.[11]

Илу-Биди одран жив от асирийците
Саргон II

Унищожение при Саргон II[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Израилското царство царят на Хамат Илу-Биди повежда неуспешно въстание на новоорганизираните асирийски провинции Арпад, Симира, Дамаск и Самара. Наричайки себе си „Разрушителят на Хамат“, царят на Новоасирийкото царство Саргон II разрушава града ок. 720 г. пр.н.е.,[19] колонизира го отново с 6300 асирийци и сваля краля му, който е одран жив в Асирия.[20] Той също така отнася в Нимруд украсените със слонова кост мебели на царете на Хамат.[21] Разселените от Хамат хора впоследствие съставляват важна част от мултиетническата арамейска общност в Елефантина и Сиене (днешен Асуан) в Египет, започвайки през 700 г. пр. н. е., където заедно с подобни разселени евреи те произвеждат голям корпус от материали на имперски арамейски, известен като Елефантински папируси и остраки.[22]

Хамат в Библията[редактиране | редактиране на кода]

На няколко места в Стария завет се посочва, че Хамат е бил столица на Ханаанското царство (Битие 10:18,[23] Четвърта книга Царства 23:33[24]; 25:21[25]), чийто цар поздравява цар Давид за победата му над Хадад-Езер, цар на Цоба (Втора книга Царства 8:9–12[26]; Първа книга Паралипоменон 18:9–11[27]). В Божиите инструкции към Мойсей Хамат е определен като част от северната граница на земята, която ще се падне на децата на Израел като наследство, когато влязат в земята на Ханаан (Числа 34.1–9[28]) Изглежда, че Соломон завладява Хамат и неговата територия и построява градове за складове (Трета книга Царства 4:21–24[29]; Втора книга Паралипоменон 8:4 [30]). Трета книга Царства (8:65[31]) назовава „прохода на Емат“ или Лебо-Емат като северната граница на Израел по време на освещаването на Соломоновия храм в Йерусалим. Районът впоследствие е загубен от сирийците, но за Йеровоам II, цар на Израиското царство, се казва, че „Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море...“ (Мъртво море) (Четвърта книга Царства, 14:25[32]).

Поражението на Асирия над Хамат направи дълбоко впечатление на Исаия (Исаия 10:9[33]). Пророк Амос също нарича града „Големия Емат“ (Амос 6:2[34]).

Персийска, елинистическа и римска история[редактиране | редактиране на кода]

През 539 г. пр. н. е. Кир II, цар на Ахеменидското царство, прeвзема Сирия като част от своята империя, известна като Ебер-Нари.

През юли 522 г. пр. н. е. Камбис II умира на място, наречено Агбатана, което най-вероятно е съвременният град Хама.[35]

Селевк I Никатор
Антиох IV Епифан

През втората половина на 4 век пр. н. е. съвременният регион на Сирия попада под влиянието на гръко-римската култура след дълготрайни семитски и персийски култури. Кампанията на Александър III Македонски от 334 до 323 г. пр.н.е. довежда Сирия под елинско управление. Тъй като страната лежи на търговските пътища от Азия към Гърция, Хама и много други сирийски градове отново забогатяват чрез търговия. След смъртта на Александър Велики завоеванията му в Близкия изток са разделени между неговите генерали и Селевк I Никатор става владетел на Сирия и основател на династията на Селевкидите. При Селевкидите има съживяване в съдбата на Хама. На арамейците е позволено да се върнат в града, който е преименуван на Епифания[36] (на старогръцки: Ἐπιφάνεια),[37] по селевкидския император Антиох IV Епифан. Управлението на Селевкидите обаче започва да намалява през следващите два века и арабските династии започват да придобиват контрол над градовете в тази част на Сирия, включително Хама.[38]

Помпей Велики

Римляните превземат първоначалните селища като Хама и ги правят свои. Те срещат малка съпротива, когато нахлуват в Сирия при Помпей Велики и я анексират през 64 г. пр.н.е., след което Хама станва част от римската провинция Сирия, управлявана от Рим от проконсул. Хама е важен град през гръцкия и римския период, но има запазени много малко археологически доказателства.[39]

Когато Сирия става част от Римската империя, петстотин хамиански стрелци, известни като "Cohors Prima Hamiorum Sagittaria", са разположени в римския форт Магнис на Адриановия вал в Северна Британия, започвайки от 120 г. сл. н. е. Същата или друга единица по-късно е преименувана на „Numerus Syrorum Saggitariorum“ и се намира в Derventio Brigantum (днешен Малтън, Северен Йоркшър).[40] Гарнизонната единица е преместена във форта Бар Хил на Антониновия вал в Шотландия през 142–157 г. сл. н. е., след това обратно в Магнис през 163–166 г. сл. н. е., по време на ранното управление на Марк Аврелий. Те може да са били разположени и в Хаустедс (бивша ферма в днешен Нортъмбърланд), тъй като там се намира надгробен камък на стрелец. Присъствието на кохортата във Великобритания обаче е доказано от военни дипломи, намерени в селата Станингтън (122 г. сл. н. е.) и Рейвънглас (124 г. сл. н. е.), в допълнение към олтари, посветени на сирийските богини, открити в село Кетърик (Северен Йоркшър).[41][42]

През 330 г. сл. н. е. столицата на Римската империя е преместена във Византион и градът продължава да просперира. През византийската епоха Хама е известен като Емат или Ематус (на старогръцки: Εμαθούς). Римското управление от Византия означава, че християнската религия е укрепена в целия Близък Изток и в Хама и други градове са построени църкви.

Византийският историк Йоан Епифански е роден в Хама през 6 век.[43]

Две основни личности от Хама са документирани през гръцко-римската епоха. Първият е Евстатий Епифански (на старогръцки: Εὐστάθιος Ἐπιφανεύς), починал след 518 г., който е гръцки историк, но всичките му трудове са изгубени. Най-известната му творба е „Кратката хроника“ (на старогръцки: Χρονικὴν ἐπιτομὴν).[44] Втората личност е Ефрат Стоик (ок. 35 г. пр. н. е. – ок. 118 г. пр. н.е.), който е от Епифания според Стефан Византийски.[45]

Мюсюлманско управление[редактиране | редактиране на кода]

По време на арабското завладяване на Сирия през 7 век Хама е завладяна от Абу Убайда ибн ал-Джарах през 638 или 639 г. и градът възвръща древното си име и оттогава го запазва. След превземането му той попада под администрацията на Джунд Химс (военен район Хомс) и остава такъв по време на управлението на Умаядите до 9 век.[46]

Арабският географ Шамсудин ал-Мукадаси пише, че Хама става част от Джунд Халкида по време на управлението на Абасидите.[47] Въпреки че историята на града е неясна в този период, е известно, че Хама е бил ограден пазарен град с пръстен от отдалечени градове. На 29 ноември 903 г. Абасидският халифат по време на управлението на Ал-Муктафи Билах побеждава карматите в битката при Хама, което ги елиминира от западната сирийска пустиня.

Хама попада под контрола на хамданидските владетели на Халеб през 10 век и впоследствие е привлечен в орбитата на този град, където остава до 12 век.[48] Тези години се считат за тъмните години на Хама, тъй като местните владетели на Северна и Южна Сирия се борят за господство в региона. Византийците при император Никифор II Фока нападат града през 968 г. и опожаряват Голямата джамия. До 11 век Фатимидите придобиват сюзеренитет над Северна Сирия и през този период Мирдасидите разграбват Хама.[48] Персийският географ Насир Хусров отбелязва през 1047 г., че Хама е „добре населен“ и стои на брега на река Оронт.[49]

Джамията „Нур ал-Дин“

Танкред, принц на Галилея, го превзема през 1108 г.[50], но през 1114 г. кръстоносците го губят окончателно от селджуките[51] по време на управлението на Тугтехин, атабег на Дамаск. През 1157 г. катастрофално земетресение разрушава града.[52] През следващите шестдесет години за Хама се борят конкуриращи се владетели. През 1172 г. Нур ал-Дин, зенгидският султан, издига джамия с високо квадратно минаре в града.[53]

Салах ад-Дин

През 1175 г. Салах ад-Дин отнема Хама от Зенгидите. Той предоставя града на своя племенник ал-Музафар Умар четири години по-късно, поставяйки го под управлението на семейството си Аюбиди. Това поставя началото на епохана стабилност и просперитет в Хама, тъй като Аюбидите го управляват почти непрекъснато до 1342 г.[54] Географът Якут ал-Хамави, който е роден в Хама, го описва през 1225 г. като голям град, заобиколен от здрава стена.[55]

Порта в Стария град на Хама, мамелюкска архитектура

Хама е разграбен от монголите през 1260 г., както и повечето други сирийски градове, но монголите са победени същата година и след това отново през 1303 г. от мамелюците, които наследяват Аюбидите като владетели на региона.[56] Хама за кратко преминава под контрола на мамелюците през 1299 г. след смъртта на губернатора ал-Мансур Махмуд II. Въпреки това, за разлика от други бивши градове на Аюбидите, мамелюците възстановяват управлението на Аюбидите в Хама, като правят Абу ал-Фида (1273 – 1331), историк и географ, управител на града и той царува от 1310 до 1331 г. Той описва своя град като „много древен... споменат в книгата на израилтяните. Това е едно от най-приятните места в Сирия.“[57][54]След смъртта му той е наследен от неговия син Ал-Афдал Мохамед, който в крайна сметка губи благоволението на мамелюците и е свален. Така Хама попада под пряк контрол на мамелюците.[54]

Нория в Хама

Хама просперира както през периода на Аюбидите, както и през периода на мамелюците. Постепенно се разширява до двата бряга на река Оронт, като предградието на десния бряг е свързано със самия град чрез новопостроен мост. Градът на левия бряг е разделен на горна и долна част, всяка от които е оградена със стена. Хама е пълен с дворци, пазари, джамии, медресета и болница и с над тридесет различни по размер нории (водни колела). Освен това в Хама се издига масивна цитадела.[58] Освен това специален акведукт докарва питейна вода до Хама от съседния град Саламия.[58]

Тимур

Ибн Батута посещава Хама през 1335 г. и отбелязва, че река Оронт прави града „приятен за живеене с многото му градини, пълни с дървета и плодове“. Той също така говори за голямо предградие, наречено ал-Мансурия (наречено на айюбидски емир), което съдържа „изискан пазар, джамия и бани“.[59]

През 1346 г. падат проливни дъждове и река Оронт прелива и наводнява много къщи, унищожавайки ги и унищожавайки овощните градини в страната, причинявайки сериозни щети. След това чумна епидемия удря страната, убивайки хора в Хама и в някои други страни.

През 1401 г. Дукмак става губернатор на Хама. Тогава Тимур (Тамерлан) превзема Хама заедно с близките Хомс и Баалбек.[60]

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Периодът на просперитет на управлението на мамелюците приключва през 1516 г., когато османските турци завладяват Сирия от мамелюците, след като ги побеждават в битката при Мардж Дабик близо до Халеб. Хама и останалата част от Сирия попадат под османско управление от Константинопол.[61] При османците Хама постепенно става все по-важен в административната структура на региона. Първоначално е превърнат в столица на един от ливите („области“) на еялета („провинция“) на Триполи.[62] Хама отново се превръща във важен център за търговски пътища, минаващи на изток от средиземноморския бряг към Азия. В града са построени редица кервансараи, като хан Рюстем паша, който датира от 1556 г.[61] Губернаторът на Хама получава задачата през 1692 г. да засели туркомански номади в региона Хама-Хомс под егидата на програмата за племенно заселване на Османската империя.[63]

Дворецът Ал-Азм в Хама

През 18 век Хама става част от владенията на губернатора на Дамаск.[64] Губернаторите на Дамаск по това време са Аземите, които управляват и други части на Сирия за османците. Те издигат разкошни резиденции в Хама, включително двореца Ал-Азм и хан Асад паша, които са построени от Асад паша ал-Азм, който управлява Хама няколко години до 1742 г.[65] Дотогава в града има 14 кервансараи, използвани предимно за съхранение и разпространение на семена, памук, вълна и други стоки.[66] След приемането на Закона за вилаета през 1864 г. Хама става столица на санджак Хама (получавайки повече административни правомощия на града), част от по-големия вилает Шам.[64]

Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед
Фавзи ал-Кавукджи ок. 1936 г.

Османското владичество приключва през 1918 г. след поражението в Първата световна война от Съюзническите сили (Франция, Русия, Обединеното кралство, Италия, Япония и САЩ). Хама става част от френския мандат в Сирия. Градът се превръща в това, което и остава: средно голям провинциален град, важен като пазар за селскостопански район, богат на зърнени култури, но също и на памук и захарно цвекло. Той придобива известност като център на големи имоти, работени от селяни и доминирани от няколко магнатски семейства. Въстанието в Хама през 1925 г. срещу французите е едно от основните събития на Голямото сирийско въстание. То включва бунтовническото нападение, водено от Фавзи ал-Кавукджи (1890 – 1977) срещу задължителните френски съоръжения за сигурност в Хама и последващо въстание на жителите, симпатизиращи на каузата на бунтовниците. Следват тежка френска бомбардировка на града и изпращането на подкрепления. Военните действия започват на 4 октомври 1925 г. и преговорите между делегацията на водещите фамилии на Хама и френските власти водят до оттеглянето на бунтовниците на 5 октомври.

Акрам ал-Хаурани

По време на френския мандат окръг Хама съдържа в границите си община Хама и 114 селища. Според оценка от 1930 г. само четири от тези селища са изцяло собственост на местни култиватори, докато споделят собствеността върху две селища с известно семейство. Така хинтерландът е собственост на земевладелски елит.[67] От края на 40-те години на 20 век избухва значителен класов конфликт, когато селскостопанските работници търсят реформи в Хама.

Сирия получава пълна независимост от Франция през 1946 г. Акрам ал-Хаурани (1911 – 1996), член на обедняло знатно семейство в Хама, започва да агитира за поземлена реформа и по-добри социални условия. Той превръща Хама в основата на своята Арабска социалистическа партия, която по-късно се слива с друга социалистическа партия – Баас. Изкачването на тази партия на власт през 1963 г. сигнализира края на властта за земевладелския елит.

Хама, който е известен като крепост на консервативния сунитски ислям, е мястото на политически бунт на сунитски ислямски групи, особено на Мюсюлманско братство. Още през април 1964 г. той става епицентър на бунт от страна на консервативните сили, насърчени от речи на проповедници в джамиите, осъждащи политиката на Баас. Бунтът в Хама от 1964 г. е първият значителен сблъсък между новоустановеното ръководство на партията Баас в Сирия и Мюсюлманското братство. Той става през пролетта, след държавния преврат на Баас от 1963 г. Сирийското правителство изпраща танкове и войски в кварталите на стария град на Хама, за да потуши бунта. Има 70-100 загинали и частично унищожаване на старите квартали на град Хама.[68]

В началото на 80-те години Хама се превръща в основен източник на опозиция срещу управлението на Баас по време на сунитското въоръжено ислямистко въстание, което започва през 1976 г. Градът е център на кървавите събития по време на клането през 1981 г., когато 300 жители на града са убити от правителствените сили, и на забележителното клане през 1982 г.[69]

Разрушенията в Хама по време на клането през 1982 г.
Рифат Али ал-Асад

Клането в Хама[70] (на арабски: مجزرة حماة) се случва през февруари 1982 г., когато Сирийската арабска армия и отбранителните компании, по заповед на президента Хафез ал-Асад, обсаждат града в продължение на 27 дни, за да потушат въстанието на Мюсюлманското братство срещу управлението на Баас.[71][72] Кампанията, започнала през 1976 г. от сунитски мюсюлмански групи, включително Мюсюлманско братство, е брутално смазана в антисунистко клане,[73] извършено от Сирийската арабска армия и алавитските милиции под командването на генерал Рифаат ал-Асад, брат на президента.[74] Преди началото на операциите Хафез ал-Асад издава заповеди за изолиране на Хама от външния свят, ефективно налагайки медийно затъмнение, пълно спиране на комуникациите, електричеството и доставките на храна за града в продължение на месеци.[75] Първоначалните дипломатически доклади от западните страни говорят за 1000 убити.[76][77] Последващите оценки варират, като по-ниските оценки съобщават за поне 10 000 смъртни случая,[78] докато други (като английския журналист и писател Робърт Фиск)[79] определят броя на загиналите на 20 000 или на 40 000 души (според Сирийския комитет по правата на човека и SNHR).[80] Близо 1/4 от града е разрушен при военната операция на Баас.[81][82][83] Фиск, който присъства в Хама по време на събитията от клането, съобщава, че безразборните бомбардировки са изравнили голяма част от града със земята и че по-голямата част от жертвите са цивилни.[84] Патрик Сийл, репортер в „Глоуб енд Мейл“, описва операцията като „двуседмична оргия на убийства, разрушение и грабежи“, която разрушава града и убива минимум 25 000 жители. Атаката е описана като „геноцидно клане“,[85] което е мотивирано от сектантската враждебност срещу сунитската общност в Хама.[86][87][88] Споменът за клането остава важен аспект от сирийската култура и предизвиква силни емоции сред сирийците до наши дни.[89][90] Клането в Хама води до военния термин „Правила на Хама", което означава пълно унищожаване в голям мащаб на военна цел или цел.[91]

Башар ал-Асад

Градът е мястото на конфликт между сирийските военни и опозиционните сили като една от основните арени на гражданската война в Сирия по време на обсадата на Хама през 2011 г. Обсадата е сред многото национални репресии от страна на сирийското правителство по време на сирийската революция – ранния етап на сирийската гражданска война. Антиправителствените протести продължават в Хама от 15 март 2011 г., когато за първи път се съобщава за големи протести в града,[92] подобни на протестите на други места в Сирия. Събитията, започнали през юли 2011 г., са описани от антиправителствените активисти в града като обсада[93] или блокада. На 1 юли, с повече от 400 000 протестиращи, Хама става свидетел на най-голямата демонстрация срещу президента Башар ал-Асад.[94] Два дни по-късно правителствени танкове са разположени в Хама[95] в операция, която води до смъртта на повече от 16 цивилни от ръцете на сирийските сили за сигурност.[96] На 31 юли сирийското правителство разполага сирийската армия в Хама, за да контролира протестите в навечерието на Рамазан, като част от общонационална репресия, наречена „Рамазанско клане“.[97] Най-малко 142 души в Сирия загиват през този ден, включително над 100 само в Хама. Още стотици са ранени.[98][99] До 4 август повече от 200 цивилни са убити в Хама.[100]

През 2018 г. археолозите разкриват византийска мозайка на църква, датираща от 5 век сл. н. е. Картината, която е украсена с геометрични фигури и надписи на латински, е открита в района Тел Салхаб в село Хареб.[101][102]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • 17-те нории (водни колела) (на арабски: نواعير حماة), датираща от византийската епоха. Подхранвани от река Оронт, те достигат до 20 m в диаметър. Най-големите нории са ал-Мамуние (1453) и ал-Мухамедие (14 век). Първоначално са били използвани за насочване на водата към акведуктите, които водят до града и съседните земеделски райони. Те са най-големите водни колела в света и най-старите в историята, и много от тях все още се въртят по реката като туристическа атракция. Красотата, размерът и уникалността на тези водни колела карат историците да наричат град Хама „градът на водните колела“.
  • Музеят на народните изкуства, който се помещава в резиденцията на османския управител от 18 век (дворецът Ал-Азм). Тук е изложена скъпоценна римска мозайка от близкото село Мариамин (4 век сл.н.е.). Съдържа и много антики и артефакти, открити в долината на река Оронт и в старата цитадела на Хама. Намира се в центъра на стария град Хама в Ал-Тавафра.
  • Голямата джамия (на арабски: الجامع الأعلى الكبير (حماة)). Разрушена при бомбардировките през 1982 г., тя е възстановена в оригиналния си вид. Има елементи, датиращи от древни и християнски структури, съществуващи на същото място. Има две минарета и е предшествана от портик с издигната съкровищница.
  • Джамията Нур ад-Дин (на арабски: جَامِع نُور ٱلدِّين), завършена през 1163 г. от Нур ад-Дин след земетресението от 1157 г. Забележително е минарето ѝ.
  • Джамията ал-Хасанайн, също възстановена от Нур ад-Дин след земетресението от 1157 г.
  • Джамия ал-Хаят (на арабски: جامع أبي الفداء), наречена „на змиите“ поради любопитната форма на колоните на musalla (залата за молитви), в която е погребан Абулфида (Абу л-Фида) – известен айюбидски историк, който също е бил управител на града
  • Замъкът на Хама (на арабски: قلعة حماة): един от най-старите замъци, построен върху голяма могила, разположена на западния бряг на река Оронт. Този хълм е древното място на града, където са проведени археологически разкопки през първата половина на 20 век. Тези разкопки показват, че градът датира от петото хилядолетие пр. н. е. и че е бил свидетел на голямо развитие и просперитет през първо хилядолетие пр.н.е. н.е., където е бил столица на арамейското царство Хамат.
  • Близо до Хама има много замъци, като например в древния град Апамея, и градове като Вади Ал-Аюн, Масяф, Абу-Кбейс и Ал-Лакба.
  • Нориите на Хама
    Нориите на Хама
  • Нориите на Хама
    Нориите на Хама
  • Дворец „Ал-Азм“
    Дворец „Ал-Азм“
  • Триъгълното минаре на Голямата джамия
    Триъгълното минаре на Голямата джамия
  • Голямата джамия
    Голямата джамия
  • Минарето на джамията Нур ал-Дин
    Минарето на джамията Нур ал-Дин
  • Джамията и мавзолеят на Абу ал-Фида
    Джамията и мавзолеят на Абу ал-Фида
  • Джамията и мавзолеят на Абу ал-Фида
    Джамията и мавзолеят на Абу ал-Фида
  • Руини на замъка на Хама
    Руини на замъка на Хама

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хама

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Updated: Your Cheat Sheet to the Syrian Conflict.
  2. ↑ Hamah (Syria) // Encyclopædia Britannica. Посетен на 3 юни 2013.
  3. ↑ الصابوني, أحمد. تاريخ حماة. الثالثة. دار سعيد العاص, 2014. с. 41.
  4. ↑ المعالـم الأثرية والتاريخية في مدينة حماة // landcivi.com.
  5. ↑ M. Kottek и др. World Map of the Köppen-Geiger climate classification updated // Meteorol. Z. 15 (3). 2006. DOI:10.1127/0941-2948/2006/0130. с. 259–263.
  6. ↑ Hamah, Syria Metro Area Population 1950-2024
  7. ↑ Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, p.162.
  8. ↑ Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164.
  9. ↑ Schaff and Herzog, 1911, с.232.
  10. ↑ Ring, 1996, с.315.
  11. ↑ а б Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol.
  12. ↑ Ring, 1996, с.315.
  13. ↑ The Decipherment of Hittite Архив на оригинала от 31 октомври 2018 в Wayback Machine. James Norman (Schmidt), Ancestral Voices: Decoding Ancient Languages, Four Winds Press, New York, 1975.
  14. ↑ Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol.
  15. ↑ Emil G. Hirsch, M. Seligsohn. HAMATH ()
  16. ↑ Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol.
  17. ↑ Hamath's history from the inscriptions was encapsulated by George L. Robinson, "The Entrance of Hamath" The Biblical World 32.1 (July 1908:7–18), in discussing the topography evoked by the Biblical phrase "the entrance of Hamath".
  18. ↑ Grainger 2016.
  19. ↑ "Hamath Wrecked to Terrify Small Opponents of Assyria" The Science News-Letter.
  20. ↑ Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol.
  21. ↑ The ivories were found there by Layard.
  22. ↑ Karel van der Toorn. Becoming Diaspora Jews: Behind the Story of Elephantine. Yale University Press, 24 September 2019. ISBN 978-0-300-24949-1. OCLC 1117508771. с. 54–59. In the fifth century BCE, the Persian army in southern Egypt employed Arameans from Syria, Arameans from Babylonia, and Jews. The latter identified themselves as Arameans too. Their language was Aramaic, and their literary and religious culture bore an Aramean slant. [...] One of the two groups that constituted the Aramean colony of Syene had its roots in Hamath. This is the Bethel group.
  23. ↑ „А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет, евусейците, аморейците, гергесейците, евейците, арукейците, асенейците, арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха“. Онлайн
  24. ↑ „А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато“ Онлайн
  25. ↑ „И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си“. Онлайн
  26. ↑ „А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера, тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове; па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил взето от всичките народи, които беше покорил: от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.“ Онлайн
  27. ↑ „А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер, прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Адорам донесе със себе си всякакви златни, сребърни и медни съдове; па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика“. Онлайн
  28. ↑ „Господ говори още на Моисея, казвайки: „Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите ѝ, тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток. Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон. И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето. А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница. Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор; от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад. И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.“ Онлайн
  29. ↑ „И Соломон владееше над всичките царства от реката Евфрат до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот. А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно, десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици. Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.“ Онлайн
  30. ↑ „И съгради Тадмор в пустата част над Юдовата земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат“ Онлайн
  31. ↑ „По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.“ Онлайн
  32. ↑ „Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.“ Онлайн
  33. ↑ „Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?“ Онлайн
  34. ↑ „Минете в Халне та вижте; И от там идете в големия Емат...“ Онлайн
  35. ↑ Dandamayev 1990, с. 726–729
  36. ↑ Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol.
  37. ↑ ToposText // topostext.org.
  38. ↑ Ring, 1996, pс.317.
  39. ↑ Ring, 1996, с.317.
  40. ↑ Hamian Archers: Roman auxiliaries from Syria in Britain. 2nd Century A.D. // portalstothepast.co.uk.
  41. ↑ The Hamians // romanarmy.net.
  42. ↑ Bruce 1867, с. 243–244
  43. ↑ Ring, 1996, с.317.
  44. ↑ SOL Search // www.cs.uky.edu.
  45. ↑ ToposText // topostext.org.
  46. ↑ Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.
  47. ↑ le Strange, 1890, с.39.
  48. ↑ а б Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.
  49. ↑ le Strange, 1890, с.357.
  50. ↑ Hamah (Syria) // Encyclopædia Britannica. Посетен на 3 June 2013.
  51. ↑ Whitaker 2008, с. 163
  52. ↑ Robinson 1908:9.
  53. ↑ Nur al-Din Mosque Архив на оригинала от 3 юли 2013 в Wayback Machine..
  54. ↑ а б в Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.
  55. ↑ le Strange, 1890, p.359.
  56. ↑ Ring, 1996, с.317.
  57. ↑ le Strange, 1890, с.360.
  58. ↑ а б Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.
  59. ↑ le Strange, 1890, с.360.
  60. ↑ le Strange, 1890, с.xxiii.
  61. ↑ а б Ring, 1996, с.318.
  62. ↑ Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.
  63. ↑ Çakar, Enver. Les Turkmènes d’Alep à l’époque ottomane (1516–1700) // Aleppo and its Hinterland in the Ottoman Period / Alep et sa province à l'époque ottomane. Brill, 2019. ISBN 978-90-04-37902-2.
  64. ↑ а б Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.
  65. ↑ Ring, 1996, с.318.
  66. ↑ Reilly, 2002, с.72.
  67. ↑ Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164.
  68. ↑ Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164.
  69. ↑ Larbi Sadikи. In Syria, the government is the real rebel – Opinion // Al Jazeera English. Посетен на 31 July 2011.
  70. ↑ Mikaberidze, Alexander. Hama Massacre (1982) // Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia. Santa Barbara, California, ABC-CLIO, LLC, 2013. ISBN 978-1-59884-925-7. с. 229.
  71. ↑ Fisk 2010
  72. ↑ MEMRI 2002
  73. ↑ Bou Nassif, Hicham. Endgames: Military Response to Protest in Arab Autocracies. New York, NY, Cambridge University Press, 2020. ISBN 978-1-108-84124-5. с. 126, 194.
  74. ↑ Roberts, David. 12: Hafiz al-Asad - II // The Ba'ath and the creation of modern Syria. Routledge Library Editions: Syria. Abingdon, Oxon, Routledge, 2015. ISBN 978-0-415-83882-5. с. 121.
  75. ↑ Moss, Dana M. 2: Exit from Authoritarianism // The Arab Spring Abroad: Diaspora Activism against Authoritarian Regimes. New York, NY, Cambridge University Press, 2022. ISBN 978-1-108-84553-3. DOI:10.1017/9781108980036. с. 57, 58.
  76. ↑ "Syria: Bloody Challenge to Assad" // Архивиран от оригинала на 2010-1015.
  77. ↑ JOHN KIFNER, Special to the New York Times. Syrian Troops Are Said To Battle Rebels Encircled in Central City // The New York Times. Hama (Syria); Syria, 12 февруари 1982. Посетен на 20 януари 2012.
  78. ↑ Atassi, Basma. Breaking the silence over Hama atrocities // Al Jazeera. 2 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2020.
  79. ↑ Fisk, Robert. 2010 September 16. Robert Fisk: Freedom, democracy and human rights in Syria. (Ribal al-Assad gives our writer a rare insight into the dynasty that has shaped modern Syria)
  80. ↑ MEMRI 2002
  81. ↑ Atassi, Basma. Breaking the silence over Hama atrocities // Al Jazeera. 2 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2020.
  82. ↑ Encyclopedia Britannica. Ḥamāh
  83. ↑ Switzerland issues arrest warrant for uncle of Syria's Assad // The National. 16 август 2023. Архивиран от оригинала на 16 август 2023.
  84. ↑ Fisk, Robert. 1990. Pity the Nation. London: Touchstone
  85. ↑ Genocide Watch Recommendations for Syria, Genocide and Mass Atrocities Alert: Syria // migs.concordia.ca.
  86. ↑ Bou Nassif, Hicham (2020). Endgames: Military Response to Protest in Arab Autocracies. New York, NY: Cambridge University Press. с. 126 и 194
  87. ↑ "Genocide Watch Recommendations for Syria, Genocide and Mass Atrocities Alert: Syria" (PDF). migs.concordia.ca. февруари 2012. Архивиран от оригинала (PDF) на 27 юни 2013
  88. ↑ Seale, Patrick (1989). Asad of Syria: The Struggle for the Middle East. Los Angeles, US: University of California Press. с. 332 и 333
  89. ↑ Ismail, Salwa. 4: Memories of Violence: Hama 1982 // The Rule of Violence : Subjectivity, Memory and Government in Syria. New York, NY, Cambridge University Press, 2018. ISBN 978-1-107-03218-7. DOI:10.1017/9781139424721. с. 131–158.
  90. ↑ Batatu, Hanna. Syria's Peasantry, the Descendants of Its Lesser Rural Notables, and Their Politics. Chichester, West Sussex, UK, Princeton University Press, 1999. ISBN 0-691-00254-1. с. 203.
  91. ↑ Friedman, Thomas L. From Beirut to Jerusalem. Farrar, Straus and Giroux, 2010-04-01. ISBN 978-0-374-70699-9. p. 85–88. (на английски)
  92. ↑ Syria: President Bashar al-Assad sacks governor of Hama // BBC News. 2 July 2011. Посетен на 28 October 2020.
  93. ↑ France-Diplomatie // Diplomatie.gouv.fr. Посетен на 3 август 2011.
  94. ↑ Syria: 'Hundreds of thousands' join anti-Assad protests // BBC, 1 July 2011. Посетен на 3 август 2011.
  95. ↑ Syrian tanks deploy at Hama after large protest // Reuters, 3 юли 2011. Посетен на 3 август 2011.
  96. ↑ Syrian forces in deadly assault on Hama - Middle East // Al Jazeera English. Посетен на 3 август 2011.
  97. ↑ Samuelson, Robert J. Syria's Ramadan massacre // The Washington Post. 2 август 2011.
  98. ↑ AFP. Syrian army kills at least 95 in Hama: activist // Dawn.Com. Посетен на 3 август 2011.
  99. ↑ Hama assault into second day, UN revives Syria debate // Khaleejtimes.com. Посетен на 3 August 2011.
  100. ↑ Bakri, Nada. Civilian Toll Is Mounting in Assault on Syrian City // The New York Times. 4 август 2011. Посетен на 5 август 2011.
  101. ↑ Mosaic painting dating back to fifth century AD discovered in Hama countryside // Syrian Arab News Agency. Посетен на 2021-01-16. (на американски английски)
  102. ↑ Early Byzantine mosaic floor discovered in Syria's Hama // The Archaeology News Network. Посетен на 2021-01-16.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hama в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Сирия“         Портал „Сирия“          Портал „География“         Портал „География“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хама&oldid=12278388“.