Числа (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Числа (на гръцки: οι Αριθμοί, на латински: Numeri, а на еврейски език: Бе мидбар (בְּמִדְבַּר) – В пустинята) е четвъртата книга от Библията, от Стария завет и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Тази книга е наречена от гръцките си преводачи Числа, защото в първите глави се говори за преброяването на израилтяните. От всичките книги на Петокнижието тя е с най-сложна структура. В нея се преплитат три от четирите предания (източници), представляващи основа на Петокнижието. Основа за нейното единство е темата, посочена в първия ѝ стих, която е отразена и от еврейското ѝ заглавие „В пустинята“.

Съдържание и структура на книгата[редактиране | edit source]

Книгата Числа има повествователна форма, макар че редица подробности изместват понякога основните събития. Освен това, съдържа и правни норми, някои от които се преплитат с разказа (напр. 17:3–5; 31:21–47), други пък са вмъкнати без видима връзка с текста (глави 5; 6; 9; 15; 18; 19; 28–30).

Четвъртата Мойсеева книга е съставена от три основни части:

  1. Подготовка за напускане на Синай (1:1-10:10). В първата част продължава и завършва осъществяването на организацията, за която се говори в Изход и Левит: преброяване на израилтяните (1–4 глава), освещаване на светилището (7 глава) и посвещаване на левитите (8 глава).
  2. Пътуване към Кадис, откъдето е извършено нападение срещу южен Ханнан (10:11-21:13). Във втората част израилтяните напускат Синай (10 глава) и тръгват през пустинята към Кадис, откъдето нападат южен Ханаан. Това пътуване продължава четиридесет години (глави 11–14; 16–17; 20). Накрая пристигат на Източния бряг на река Йордан, на границата на областта Моав. (21 глава).
  3. Пътуване от Кадис до Източния бряг на река Йордан (21:14-31:13). В третата част Валам благославя израилтяните в Моав (22–24 глава), където те по-късно извършват грях, като започват да се кланят на Ваал-фегор (25 глава). В тази част се разказва за ново преброяване (26 глава) и се описват преди всичко указанията на Мойсей за разделяне на вече завладените земи (32 глава) и на земите, които предстои да завладеят (глави 27; 34–36). Между тях се намира разказ за похода срещу Мадиам (31 глава) и списък на становете на израилтяните по пътя им от Египет до Йордан (33 глава).

Израилтяните в пустинята[редактиране | edit source]

По-голямата част от текста на Числа се отнася за периода, през който израилтяните живеят в пустините на юг и югоизток от Ханаан. Този период има съществено значение за израилтяните, тъй като за тях той представлява и сериозно религиозно изпитание. По-късно този период често се представя като идеал, който израилтяните се опитват отново да постигнат. Някои пророци говорят за него като за време на брачно съжителство (напр. Осия, 2:16-23, Еремия, 2:2 и сл.). Във Второзаконие за този период се говори като за време на отглеждане на дете (8:2-6), а за Езекиил това е време на неверие (20 глава).

Книгата Числа представя три различни гледни точки за израилтяните, а именно, че те са:

  1. Пътуващ народ, без място на постоянно пребиваване.
  2. Самотен народ, подложен на чужди влияния.
  3. Народ, който току-що е придобил своя облик и който трябва да реши голям брой основни проблеми.

Народ, който придобива облик[редактиране | edit source]

Книгата Числа съдържа редица разкази, които са продължение на Изход. Според теорията за преданията (източниците) в двете книги могат да се проследят три повествователни нишки: преданието на свещениците, йеховистичното предание и елохистичното предание, само че в Числа те са по-добре свързани и повествованието и в повествованието като цяло няма повторения. Преданията се различават преди всичко по своите теологични цели: йеховистичното и елохистичното представят историята на първия израилтянски род и предоставят на читателя грижата от нея да си извлече необходимите поуки, докато преданието на свещениците (пък и понякога елохистичното предание) се стреми да оправдае нормите за службата на свещениците, за приносите, за празниците, за съботата, за чистотата и др., като ги препоръчва и описва как са възникнали и каква роля имат в живота на общността.

Според теорията за източниците, трите предания съвпадат по съществените събития от пътуването из пустинята. Това е период на просветление в различни кризи: първите две са описани в Изход (17 и 32 глава), а в Числа се описват още десет. Израилтяните непрекъснато се съпротивляват и перипетиите продължават; страх ги е и нямат вече вяра; съпротивляват се на решенията на водачите си, а по този начин – на плановете на Господ. Водачите, а особено самият Господ, трябва да се справят с упорития народ: целият народ е обречен. Въпреки това, израилтяните влизат в земята, която им е обещал техният Бог.

Значение на книгата Числа[редактиране | edit source]

В Числа е показана идеализирана картина на „божия народ“, като същевременно се представя доста реално и историята на първия период от неговото съществуване. Идеализираното описание на израилтянската общност служи за образец на следващите поколения, чрез утвърждаване на някои общи, ръководни за живота, принципи.

Книгата Числа представлява трайно предупреждение, което се използва от пророците и в Псалмите (напр. Езекиил 16, 20, 23; Михей 6:3-5; Псалми 78:17–40, 81:12–17, 95:8, 106:16–33 и т.н.). Апостол Павел също предупреждава коринтяните, като използва събитията от Изход и Числа: А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена (Първо послание към коринтяните 10:11).

В книгата Числа непрекъснато се преплитат исторически събития с правни норми. В нея законите намират основа в историята, която показва какво означава спазване или нарушаване на закона, какво значи вярност и какво – неверие.

Ползвани източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]