Бог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Господ)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за концепцията за единствен върховен Бог в монотеизма. За общата концепция за същество, по-висше от хората и почитано от тях, вижте Божество.

Много религии използват изображения, представляващи Бог за нуждите на изкуството или поклонението. Това са няколко примера за представянето на Бог в християнството, атонизма, балийския индуизъм и зороастризма.

Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.[1] Бог обикновено е разглеждан като всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и имащ вечно и необходимо съществуване. Тези характеристики се прилагат или по аналогия, или се приемат буквално. Най-често Бог се приема за безтелесен (нематериален).[1][2][3] Безтелесността и телесността на Бог са свързани с представите за неговата трансцендентност (битие извън природата) или иманентност (битие в природата), както и със синтетични възгледи, като „иманентната трансцендентност“.

Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е смятан и за източник на всяко морално задължение.[1] Много известни философи са развивали аргументи за и против съществуването на Бог.[4]

Монотеистите наричат своите богове с различни имена, определени в съответната религия, като някои от тези наименования отразяват определени културни разбирания за идентичността и атрибутите на техния бог. В древноегипетския атонизъм, вероятно най-ранната известна монотеистична религия, Бог се нарича Атон[5] и е приеман за единственото „истинско“ Върховно същество и създател на Вселената.[6] В Стария завет и юдаизма като имена на Бог се използват Елохим, Адонаи, тетраграматонът (обикновено транскрибиран в християнството като Яхве или Йехова) и други. В християнската доктрина за Светата Троица Бог съществува едновременно като три „личности“, наричани Отец, Син и Свети Дух. В исляма се използва името Аллах, като наред с него има и множество други титли на Бог. В монотеистичните интерпретации на индуизма Бог е наричан Брахман.[7] Сред имената на Бог, използвани в други монотеистични религии, са Баха в бахайството,[8] Вахигуру в сикхизма,[9] Санг Хянг Видхи Васа в балийския индуизъм[10] и Ахура Мазда в зороастризма.[11]

Множеството различни концепции за Бог и противоречиви твърдения за характеристиките, целите и действията на Бог водят до развитието на идеите на омнитеизма, пандеизма[12] или перениализма, според който има една базисна теологична истина, от която всички религии извличат свое частично разбиране, като „последователите на различните големи световни религии всъщност почитат един Бог, но чрез различни, застъпващи се концепции“.[13]

Имена на Бог[редактиране | редактиране на кода]

В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име („бог“) – за концепцията като цяло или за божествата в политеистичните религии – или като собствено име („Бог“) в монотеистичен контекст. Самата дума има праславянски произход и се използва със същото значение във всички съвременни славянски езици с малки фонетични вариации – „бог“/„bog“ на сърбохърватски, „bog“ на словенски, „bóg“ на полски, „bůh“ на чешки, „boh“ на словашки, „бог“ на руски, украински, беларуски и русински. Праславянската дума „*богъ“ е изглежда е родствена с някои индо-ирански форми – староиндийската bhágas („даряващ“, „господар“), староперсийската baga- и авестийската baɣa („господ“, „бог“), които се извеждат от староиндийското bhájati („дава дял“, „дели“) и авестийското baχšaiti („участва“) във връзка и с гръцкото φαγεῖν („ям“, „поглъщам“). Характерът на връзката между славянските и индо-иранските форми е спорен – някои автори смятат славянската дума за иранска заемка, други предполагат общ произход, а трети дори отхвърлят връзката между тях.[14][15][16]

Концепциите за Бога варират значително, но думата „Бог“ в българския език и нейните съответни преводи в другите езици (на [на латински: Deus; на гръцки: Θεός; на санскрит: Ishvara; на арабски: Allah) се използват за обозначаването на всички тези концепции.

Същото се отнася и за ивритското El, но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като Яхве или Йехова. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.

На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името Кришна-Васудева, а по-късните – Вишну и Хари. Аборигените гуанчи (от Тенерифе, Испания) наричат Бога с името Ашаман.

В Стария и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е Йехова, което означава: "Той причинява да става." Друго име е Ел Шадаи, означаващо Бог Всемогъщи. Третото доста известно име е Ел Елион, означаващо Всевишен.

Концепции за Бог[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.

Представите за Бога силно се различават. Богослови и философи изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.

Авраамическите религии (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики – например догматът за триединството съществува единствено в християнството.

Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.

Будизмът е на практика атеистичен.

В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като процесовата теология и отвореният теизъм. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.

Със своите основни атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително св. Августин,[17] Ал-Газали,[4] и Маймонид.[17] Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния баща,[4] докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бога,[4] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободната воля. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[18] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [19]

Съществуване на Бога[редактиране | редактиране на кода]

През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора – вяра (теизъм) и знание (гностицизъм):

  • Знам, че има Бог (гностичен теизъм).
  • Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм).
  • Не вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен атеизъм).
  • Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм).

От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.

Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Те твърдят, че науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.

Разпространение на вярата в Бога[редактиране | редактиране на кода]

Картата показва процента от хората в отделните европейски страни, отговорили, че „вярват в Бог“. Допитването е направено през 2005 г. В държави с римокатолическо (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) мнозинство са с най-висок процент. В България е около 40%.

През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% – към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Swinburne 1995.
  2. Bordwell 2002, с. 84.
  3. Libreria Editrice Vaticana 2016.
  4. а б в г Platinga 2000.
  5. Assmann 2005, с. 59.
  6. Lichtheim 1980, с. 96.
  7. Levine 2002, с. 136.
  8. Baha'u'llah 2006, с. x.
  9. Duggal 1988, с. ix.
  10. McDaniel 2013.
  11. Kidder 2006, с. 364.
  12. Dawe 2011, с. 48.
  13. Hick 1980, с. 178.
  14. Георгиев 1971, с. 60 – 61.
  15. Фасмер 1964, с. 181 – 182.
  16. Трубачев 1975, с. 161 – 163.
  17. а б Paul Edwards. „God and the philosophers“ in Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 1995.
  18. Edward R. Wierenga. „Divine foreknowledge“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  19. Вж. Philip L. Quinn. „Divine command ethics“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  20. National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49
Цитирани източници

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за