Сърбохърватски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Serbo croatian language2005.png
Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006)

Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия. Това наименование официално се използва от 1945 до 1991 г. От 1921 до 1941 в Кралство Югославия се използва сборно наименование, което включва и словенски: сърбохърватскословенски език.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието сърбохърватски език има няколко варианта: хърватскосръбски език, хърватски или сръбски език, сръбски или хърватски език, а съгласно последната конституция на СФРЮ, хърватите наричат официално езика си хърватски език. Според наложеното през периода 1945–1991 г. мнение, сърбохърватският език е разделен на два основни варианта: източен (сръбски) и западен (хърватски), както и на т.нар. южен подвариант (босненски).

Политическа история по създаването на книжовния език[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на общ книжовен сърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение), която е пряк резултат и следствие от геополитиката по т.нар. източен въпрос на Австрийската империя. С цел да опази разнородния си етнически неидентитет, правителството във Виена още от 20-те години на 19 век отпочва реализацията на своя концепция имаща за цел да обедини и постави под върховенството на Австрия - западните Балкани, но без бългрите, понеже българските земи са фундамента на османските владения в Румелия, т.е. в Европа. За целта имперското правителство и поликита във Виена се опитват да опитомят и използват за своите си цели хърватския "илиризъм", като проведат и наложат на нововъзникналото с австрийска логистика княжество Сърбия - езикова реформа, станала известна постфактум като вукова реформа.

С възникването на т.нар. източен въпрос, центъра на европейската, а и на световната за тогавашните разбирания, политика се измества към австрийско-османската военна граница. Австрийските аспирации са насочени не само към Босна и Херцеговина, но и към излаз на Солун през Поморавия и Македония, т.е. над територията на някогашната префектура Илирик. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на Йерней Копитар.

На въпрос към Вук Караджич от Измаил Срезневски, как е станал книжовник, Вук Караджич отвръща:

Но главната причина за това, че съм книжовник, ще остане завинаги Копитар. В това отношение на него съм задължен, ако не за всичко, то сигурно за много, за твърде много.

[1]

Според сръбският изследовател Попович,

Копитар още при първата си среща припознал в лицето на Вук не само писателя, способен да се обяви срещу всички словеносербски лисици и педанти, но и човека готов да се противопостави на руското влияние, с което да даде нещо чисто сръбско.

[2]

След първите прояви на Вуковата реформа, в самото Сръбско княжество плъзнали слухове, че Вук Караджич бил австрийски агент, поради и което нововъведената буква j, получила обидното прозвище копитарица. През 1893 г. излизат и спомените на Стефан Веркович за разговора му с Янко Шафарик (племенник на Павел Шафарик). След като Веркович видял вуковите книги в библиотеката на Шафарик и в една от тях прочел Артиум либерариум ет философие докторис (на кирилица), попитал домакина си, какъв университет е завършил Вук, за да бъде доктор. Любезният му домакин отвърнал, че Вук е завършил университет при своя поп у Дробняците /в Херцеговина/, а като патент за дисертация му послужили псалтирът и часословът. Веркович отново и още по-озадачен попитал, как човек без образование се е заел да бъде реформатор на такава колкото мъчна, толкова и деликатна работа, каквато е въвеждането на нова азбука за сърбите, на което Шафарик се изсмял и казал:

Азбуката е измислена и съставена от Копитаря, а Вук е имал честта само да си тури под нея името.

[3]

След края на Първата световна война, най-вече с френска логистика, и по силата на т.нар. Версайска система от договори, е учредено и признато кралство на сърби, хървати и словенци, трансформирано в Югославия.

Разлики между източния и западния вариант[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че официалното становище в бивша Югославия е, че вариантите на сърбохърватския език са в диалектическо единство и не представляват отделни езици, се признават няколко съществени разлики между източния (сръбски) и западния (хърватски) вариант:

  1. Различни графични системи – на изток се използва предимно кирилица, а на запад – само латиница.
  2. Различен рефлекс (при около 3% от общата лексика) на праславянския ят (ě): преprije (преди), времеvrijeme (време), местоmjesto (място), саветsavjet (съвет) и т.н. Тази разлика обаче се наблюдава само между екавския сръбски и хърватския. Между босненския сръбски и черногорския от една страна, и хърватския от друга страна, в това отношение има незначителна разлика.
  3. Разлики от типа: такођеtakođer (също), вечеvečer (вечер) и т.н.
  4. Разлики в словообразуването със суфикси: преводилацprevoditelj (преводач), управникupravitelj (управител)
  5. Различен рефлекс на краесловно -l: соsol (сол), стоstol (маса), воvol и т.н.
  6. Различни форми на въпросителните и относителните местоимения: коtko (кой), некоnetko (някой) и т.н.
  7. Различна форма на името „славянин“: СловенSlaven, и на производните му.
  8. Различни форми на събирателни числителни: четвороčetvero (четирима мъже и жени) и т.н.
  9. Различен рефлекс на праславянското h: кувати, кувамkuhati, kuham (варя, готвя), муваmuha, дуванduhan (тютюн) и т.н.
  10. Различия в чужди суфикси при съществителни имена: туристаturist и т.н.
  11. Различия в чужди суфикси при глаголи: регулисати, регулишемregulirati, reguliram (регулирам); ангажовати, ангажујемangažirati, angažiram (ангажирам).
  12. Различни префикси: саодносsuodnos (съотношение), саосећајsuosjećaj (съчувствие) и т.н.
  13. Лексикални разлики (около 6-7%): хлебkruh (хляб), супаjuha (супа), фрижидерhladnjak (хладилник), коришћењеuporaba (използване, употреба), сијалицаžarulja (електрическа крушка), јануарsiječanj (януари), фебруарveljača (февруари) и много други.
  14. Минимални разлики в морфологията:
    • Разлика при образуване на формата за бъдеще време на глаголите: знам шта ћу да купимznam što ću kupiti (знам какво ще купя) (тази разлика съществува предимно в разговорния език).
    • В хърватския не се използва изобщо бъдеще предварително време, което в сръбски е живо: будем био (ще съм бил) – bit ću (ще съм).
    • Различни падежни окончания: томе човекуtomu čovjeku (дателен падеж);

Пример за различия[редактиране | редактиране на кода]

Български Сръбски Хърватски Босненски
По отношение на отработените газове и замърсяването на въздуха в Йерусалим, ще бъде необходимо да се предприемат мерки за сигурност! У погледу издувних гасова и загађивања ваздуха у Јерусалиму, било би потребно предузети мере безбедности! Glede ispušnih plinova i zagađivanja zraka u Jeruzalemu, bilo bi potrebito poduzeti mjere sigurnosti! U pogledu izduvnih gasova i zagađivanja vazduha u Jerusalimu, bilo bi potrebno preduzeti mjere bezbjednosti!

Разлики и прилики[редактиране | редактиране на кода]

Български Сръбски Босненски Хърватски
Бялата сол за готвене е съединение на натрий и хлор. Bela so za kuvanje je hemijsko jedinjenje natrijuma i hlora. Bijela so za kuhanje je hemijski spoj natrijuma i hlora. Bijela sol za kuhanje kemijski je spoj natrija i klora.
Влакът от железопътната гара ще потегли точно в десет часа. Voz sa železničke stanice krenuće tačno u deset časova. Voz sa željezničke stanice krenut će tačno u deset sati. Vlak sa željezničkoga kolodvora krenut će točno u deset sati.

Разпадане на сърбохърватския език[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на Югославия през 1991 година наименованието сърбохърватски език е изоставено и вместо него се използват реалните имена на езиците: сръбски, хърватски, босненски, а също така има тенденция към разграничаване и на черногорски език, който има редица фонетични и морфологични различия от сръбския.

Въпреки голямата близост на езиците, обединявани някога от общото наименование сърбохърватски, хората, които ги говорят, ги считат за отделни езици поради множество фактори: исторически, културни, социални, икономически.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Х. Стоянов, Диалектическото единство на двата варианта на сърбохърватския книжовен език на фонетично, лексикално и словообразувателно ниво, (дипломна работа, СУ, 1980)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  1. Конев, Илия. Вук Караджич за българите и европейската българистика, стр. 22. Пропилер., 2007.
  2. Конев, Илия. Вук Караджич за българите и европейската българистика, стр. 24. Пропилер., 2007.
  3. Конев, Илия. Вук Караджич за българите и европейската българистика, стр. 64. Пропилер., 2007.