Павел Шафарик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Шафарик
Pavel Šafárik
словашки филолог

Роден
Починал
26 юни 1861 г. (66 г.)
Научна дейност
Област Филология, етнография
Образование Йенски университет
Публикации „Славянски древности“ (1837)
Семейство
Деца Войтех Шафарик
Павел Шафарик в Общомедия

Павел Йозеф Шафарик (на словашки: Pavel Jozef Šafárik; на чешки: Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет. По-голямата част от трудовете му са написани на чешки и немски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Част от картата на Павел Шафарик Slovansky zemêvid.

Шафарик е роден на 13 май 1795 г. в Кобелярово в семейството на евангелистки пастор.

В периода от 1819 до 1833 г. в продължение на 14 години е директор на сръбска гимназия в Нови Сад. Посвещава дълги години на изследването на езика, историята и литературата на славяните като успява да издири ценни материали в тази насока. Плод на усилената му работа са редица трудове, сред които за най-забележително се сочи Славянски древности (1837 г.). В тази си книга той представя живота на славяните от най-дълбока древност до края на 9 век, като отделя значително място и на българите. Шафарик оспорва числеността на българското население, като посочва бройката 600 хил. души за невярна и заявява, че българите наброяват около 4 мил. в онзи момент, като населяват обширна област, в която влизат цяла Македония, Тракия и Мизия[1]. Ценни са и трудовете му посветени на старата славянска писменост в България, на делото на светите братя Кирил и Методий и други. Шафарик проявява голям интерес към възрожденската българска литература, върху чиито автори оказва силно положително влияние.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Loučení s Múzou
  • Zdání Slavomilovo
  • Tatranská múza s lýrou slovanskou, 1814
  • Mé zpěvy
  • Ode festival ... (Levoča, 1814)
  • Tatranská múza s lyrou slovanskou (Levoča, 1814)

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten (1826, Pest)
  • Přehled nejnovější literatury illlyrských slovanů po l. 1833
  • Slovanské starožitnosti (1837 + 1865, Praha)
  • Slovanský národopis
  • Slovem o českém pravopise
  • Výklad některých grammatických forem v jazyku slovanském
  • Mluvozpytný rozbor čísloslova
  • Počátkové českého básnictví, obzvláště prozódie
  • Promluvení k Slovanům, in: Prvotiny pěkných umění (1817)
  • Počátkové českého básnictví, obzvláště prozodie (1818, Praha)
  • Novi Graeci non uniti ritus gymnasii neoplate auspicia feliciter capta. Adnexa est oratio Pauli Josephi Schaffarik (1819, Novi Sad)
  • Písně světské lidu Slovensku v Uhřích. Sebrané a vydané od P. J. Šafárika, Jana Blahoslava a jiných. 1–2 (Pešť, 1823–1827)
  • Über die Abkunft der Slawen nach Lorenz Surowiecki (1828, Buda)
  • Serbische Lesekörner oder Historische-Kritische Beleuchtung der serbischen Mundart (1833, Pest)
  • Monumenta Illyrica (1839, Praha)
  • Die ältesten Denkmäler der böhmischen Sprache ... (1840, Praha)
  • Slovanský národopisu (1842 - 2 vydání, Praha)
  • Počátkové staročeské mluvnice in:Výbor (1845)
  • Juridische - politische Terminologie der slawischen Sprachen Oesterreich(Vídeň, 1850)
  • Památky dřevního pisemnictví Jihoslovanů (1851, Praha)
  • Památky hlaholského pisemnictví (1853, Praha)
  • Glagolitische Fragmente (1857, Praha)
  • Über den ursprung und die Heimat des Glagolitismus (1858, Praha)
  • Geschichte der südslawischen Litteratur 1-3 (1864-65, Praha)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]