Прага

Прага
Praha
	Прага Praha
	Прага
Страна	Чехия
Площ	496,21 km²
Надм. височина	235 m
Население	2 267 817 души (2025); 4570 души/km²
Кмет	Бохуслав Свобода
Основаване	VIII век
Първо споменаване	965 г.
Пощенски код	100 00 – 199 00
Телефонен код	2
МПС код	A, AA – AZ
Часова зона	UTC+1, UTC+2
Официален сайт	www.praha.eu
	Прага в Общомедия

Прага (на чешки: Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.

Населението на града през 2024 година е 1 384 732 души, като Прага е център на метрополен регион с 2 267 817 жители, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известна е с многообразната си архитектура от различни периоди – барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.

История

Основна статия: История на Прага

Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта ведно с остатъците от РОА на генерал Андрей Власов. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и БНА. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Чехословакия през 1993 г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.

Административно деление

Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.

Население

Населението на Прага през 2008 година е 1 223 368 души. Според последното преброяване към 1 януари 2019 г. то вече е 1 318 688 души.

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1 169 106	100,00
Чехи	1 088 814	93,13
Словаци	19 275	1,64
Руснаци	5301	0,45
Украинци	4699	0,40
Виетнамци	2590	0,22
Моравци	2567	0,21
Германци	1791	0,15
Поляци	1486	0,12
Цигани	653	0,05
Силезци	161	0,01
Други	18 554	1,58
Неизвестни	23 215	1,98

Българска общност

Според данни на ДАБЧ към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на българите – 4 дружества, 2 списания, 2 училища.^[3]

Дружества

	Адрес	Дата на основаване	Дата на закриване	Уебсайт или блог
Съюз на българите в Европа^[3]	ul. Americká 28	?	–
Българска културно-просветна организация в Чешката република^[3]	ul. Americká 28	1948 г.	–	bgklub.cz^{[неработеща препратка]}
Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“^[3]	Na Sádce 1745/9	2001 г.	–	zaedno.org
Гражданско сдружение „Възраждане“^[3]	?	2001 г.	–	balgari.eu Архив на оригинала от 2016-10-18 в Wayback Machine.

Печатни медии

	Адрес	Дата на основаване	Дата на закриване	Уебсайт или блог
Списание „Роден глас“^[3]	ul. „Americká“ 28	1972 г.	–
Списание „Българи“^[3]	Vocelova 3	2002 г.	–

Училища

	Адрес	Дата на основаване	Дата на закриване	Уебсайт или блог
Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“^[3]	ul. Richtarska 1	1948 г.	–	bgschool.eu
Неделно училище към сдружение „Възраждане“^[3]	Vocelova 602/3	2002 г.	–

Климат

Климатът в Прага е умереноконтинентален. Зимите са относително меки, а летата са топли и дъждовни. Средната годишна температура е 8,4 °C, а средното количество годишни валежи е 509 mm.^[4]

Климатични данни за Прага
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	17,4	19,2	22,5	28,8	32,5	37,2	37,8	37,4	33,1	27,0	19,5	17,4	37,8
Средни максимални температури (°C)	1,3	3,0	8,1	14,3	19,2	21,8	24,4	23,8	18,9	13,1	6,0	2,0	13,0
Средни температури (°C)	−1,4	−0,4	3,6	8,4	13,4	16,1	18,2	17,8	13,5	8,5	3,1	−0,3	8,4
Средни минимални температури (°C)	−4	−3,6	0,0	2,9	8,2	10,8	12,7	12,6	8,8	4,7	0,6	−2,7	4,3
Абсолютни минимални температури (°C)	−27,5	−27,1	−27,6	−8	−2,3	1,9	6,7	6,4	0,7	−7,5	−16,9	−24,8	−27,6
Средни месечни валежи (mm)	22	23	28	73	66	79	65	65	42	27	30	28	509
Източник: Погода и Климат^[4]