Буенос Айрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За провинцията вижте Буенос Айрес (провинция).

Буенос Айрес
Buenos Aires
Знаме
      
Герб
Buenos Aires City Collage.png
Relief Map of Argentina.jpg
-34.5997° с. ш. -58.3819° и. д.
Буенос Айрес
Страна Flag of Argentina.svg Аржентина
Площ 203 km²
Надм. височина 25 m
Население 2 891 082 души (2010)
14 242 души/km²
Кмет Орасио Родригес Ларета
Основаване 11 юни 1580 г.
Пощенски код C1000 – C1499
Телефонен код 011
Официален сайт www.buenosaires.gob.ar
Буенос Айрес в Общомедия
Буенос Айрес

Буенос Айрес (на испански: Buenos Aires, в превод: „добри ветрове“) е столицата и най-големият град на Аржентина.

Той е важен културен, административен, икономически и туристически център. Поправката към конституцията от 1994 г. дава на града статут на автономен град (наравно с провинциите в страната). Пълното име на града на испански: Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires в буквален превод означава Град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария Буенос Айрес.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на западния бряг на най-големия залив-естуар Рио де ла Плата, който е продължение на устието на втората по дължина река в Южна Америка – Парана при нейното вливане в Атлантическия океан.

Населението на града (с площ 200 km²) е 2 891 082 жители от преброяването през 2010 г., а на едноименната провинция Буенос Айрес (с площ 307,6 хил. km²) е около 15,6 млн. души. Жителите на столицата са главно аржентинци от испански и италиански произход, макар че има общности със значителен брой от арабски, еврейски, арменски, китайски и корейски произход.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи заселници[редактиране | редактиране на кода]

Морякът Хуан Диас де Солис, пътувайки под испански флаг, е първият европеец, който достига Рио де ла Плата през 1516 година и обявява земите за испанско владение. Неговата експедиция приключва, когато е убит по време на атака от страна на местното племе чаруа, което днес живее в Уругвай.

Градът Буенос Айрес е основан първо под името Сиудад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буен Айре (буквално „Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър“), на 2 февруари 1536 г. от испанска експедиция, водена от Педро де Мендоса. Селището е основано от Мендоса на място, което днес е квартал Сан Телмо на Буенос Айрес, на юг от центъра на града. По-късно същата година територията е включена в състава на вицекралство Перу.

Продължаващите атаки от страна на местното население принуждават заселниците да напуснат и през 1541 г. изоставят града. Второто селище (този път постоянно) е основано през 1580 г. от Хуан де Гарай, който пристигна по вода по река Парана от Асунсион (днес столица на Парагвай). Селището е наречено Света Троица и пристанището се превръща в Пуерто де Санта Мария де лос Буенос Айрес.

Колониален период[редактиране | редактиране на кода]

Градският съвет през 1817 г.
Градският съвет в днешно време.

От момента на основаването му, както и след възстановяването му, градът влиза в състава на Вицекралство Перу, което е част от Испанската империя. Буенос Айрес остава настрани от търговските пътища, които минават през Лима и в града не достигат стоки за живот по европейски образец[1][2] През 1610 г. населението на града достига 500 души.[3]. Много от тях се занимават с превоз на контрабанда от Бразилия[1][2]. През 1680 г., на левия бряг на залива Ла Плата португалците построяват крепостта Колония дел Сакраменто. През нея португалците нелегално извозват товари към Буенос Айрес. За защита от контрабандистите, испанците основават град Монтевидео. Към средата на 18 век Буенос Айрес става център на кожарската промишленост.[1]

През 1776 г. градът става столица на новосъздаденото вицекралство Рио де ла Плата. Основните причини за това решение са необходимостта да се определят границите на областта и желанието да се сложи край на контрабандата[4] През 1785 г. испанските власти разрешават на вицекралството да води самостоятелна търговия.[5]. От този момент започва период на разцвет на Буенос Айрес, тъй като той извлича ползи от испанската корона, водейки открита търговия. Градът може да получава товари от различни страни, може да изпраща кораби в други пристанища, без да иска разрешение от краля на Испания. Изчезва търговската и политическа зависимост от Лима. В резултат на разцвета на града се увеличава имиграцията, най-вече за сметка на испанци, в по-малка степен – на французи и италианци[1][2]. Основното население на Буенос Айрес по това време е съставено от търговци и фермери.

От момента на основаването си до 1807 г. Буенос Айрес преживява няколко нашествия. През 1582 г. английски капери слизат на остров Мартин Гарсия, но са отблъснати. През 1587 г. англичанинът Томас Кавендиш се опитва да завладее града, но безуспешно. През 1658 г. французите, по заповед на краля на Франция Луи XIV, три пъти атакуват града, но дон Педро де Баигори Руис, който тогава е губернатор на Буенос Айрес, успешно защитава пристанището. Четвърти опит е предприет от авантюристите на де Пинтис, който също претърпява поражение. През 1699 г. има следващо нашествие, когато е разгромена флотилия на датски пирати. В губернаторство Бруно Маурисио де Забала французите начело с Етиен Моро слизат на източното крайбрежие на Рио де ла Плата, където са разбити от испанските войски.

В началото на 19 век населението на града е около 40 000 жители[6] и той вече е важно пристанище на Атлантическия океан в състава на вицекралство Рио де ла Плата.[1] По онова време Буенос Айрес е апетитно парче за Британската империя, която е заинтересована да включи региона в сферата на интересите си, още повече че Испания е в съюз с Франция, основния враг на империята. Първата атака над вицекралството е нападението от 27 юни 1806 г. на отряда на генерал-майор Уилям Кар Бересфорд, който превзема Буенос Айрес. Той се обявява за губернатор, но на 12 август 1806 г. е принуден да капитулира и след шестмесечен плен успява да избяга в Англия.[1][7][8].

През 1807 г. втора английска експедиция под ръководството на Джон Уитлок превзема крепостта Монтевидео и я заема в течение на няколко месеца. На 5 юли 1807 г. Уитлок се опитва да превземе и Буенос Айрес, но жителите на града и отряда на Сантяго Линиерс успяват да разбият англичаните.[1][7][8] Съпротивата на жителите на града (значителна част от които са креоли) и активното им участие в отбраната спомага за отстояването на независимостта на Буенос Айрес. В резултат на окупацията на Испания от войските на Наполеон, в Южна Америка възникват движения за независимост, които довеждат през 1810 г. до Майската революция и създаването на първото национално правителство.[9]

До края на 19 век[редактиране | редактиране на кода]

Заседанието на градския съвет на 22 май 1810 г. състояло се след събитията на Майската революция. Картина на Педро Суберкасо от 1910 г.

Първата хунта, която идва на власт след смяната на Балтасар Киснерес, води политика, сходна с неговото управление. Последователно се сменят Хунта Гранде, Първия и Втория триумвират и директорията. Първата хунта назначава губернатори и кметове, поддържа армия и събира мита. Това принуждава ръководителите на останалите вицекралства да кажат, че революцията само е заменила властта на испанския наместник в Буенос Айрес, без да дава преимущества на населението на града.[1]

Денят на конституцията на щата Буенос Айрес през 1854 г.

През 1815 г. населението на провинцията критикува дейността на централното правителство на Върховния управител на Обединени провинции Ла Плата, Карлос Мария де Алвеар. Той е свален от власт на 20 април 1815 г., четири месеца след утвърждаването си. На 9 юни 1816 г. градът става столица на Обединени провинции на Южна Америка. На следващата година, в хода на гражданската война, войските на федералистите разгромяват армията на провинция Буенос Айрес, която е оглавявана от губернатора Мануел де Саратеа, в битката при Сепеда. Поражението на провинция Буенос Айрес завършва с подписването на договор в град Пилар.[10] След период на нестабилност, губернатор на града става Мартин Родригес, а неговият министър, Бернардино Ривадавия, през 1826 г. е избран за първия президент на Аржентинската конфедерация.[10][11][12] По време на президентството на Ривадавия градът става център на науките и културата. Започва период на ред и реформи: създаден е Генералният архив на Буенос Айрес и е открита стокова борса.[12][13] Открит е Университет на Буенос Айрес[12][13] и е създадено Общество за физика и математика.

Районите на провинция Буенос Айрес до 1880 г.

Ривадавия представя на Конгреса план за реконструкция на Буенос Айрес, а градът е провъзгласен за столица на държавата. Според новия закон, пристанището става основен източник на доходи за провинцията.[10][11][12] През 1825 г. започва война, в резултат на която Аржентина се надява да получи контрол над бразилската провинция Сисплатина (съвременен Уругвай), която по-рано е принадлежала на испанското вицекралство Рио де Ла Плата, за чиито правоприемник се счита самата Аржентина. След поражението от Бразилия и обявяването на независимостта на Уругвай, Ривадавия подава оставка на 29 юни 1827 г. в резултат на избухналото въоръжено въстание.[11][12] През 1829 г. за президент на страната е избран Хуан Мануел де Росас.[1][11] От 1831 до 1852 г. градът е столица на Аржентинската конфедерация. Според преброяването от 1836 г., в града живеят 62 000 жители. Росас усъвършенства системата на митата, значително увеличавайки доходите на Буенос Айрес.[14] През 1852 г., градът се отделя от конфедерацията и обявява независимост. През 1857 г., в Буенос Айрес за президент за пет години е избран Облигадо. В течение на следващите две, всички опити да се върне провинция Буенос Айрес в състава на федерацията претърпяват неуспех. През 1859 г. войските на провинцията все пак са разбити от Хусто Уркисой край Венада. На 10 ноември 1859 г. е подписан мирен договор в Сан Хосе де Флорес, по силата на който Буенос Айрес е присъединен към конфедерацията, а на 6 юни 1860 г. окончателно влиза в състава на Аржентина.[10]

План на Буенос Айрес от 1870 г.

Буенос Айрес е открит за имиграция. Хилядите европейци, главно от Италия и Испания, изменят външния облик на града и забележителностите му. В града започва активно строителство, новите домове и дворци са построени и оформени в италиански, вместо господстващия дотогава колониален стил. Появява се първата железница в Аржентина, която свързва града с предградието Флорес (по това време намиращ се извън пределите на Буенос Айрес).[15] През 1871 г. значителна част от населението на града загива в епидемия от жълта треска.[16] През 1875 г. е основан парка „Фебреро“.[17]

По време на продължителния процес, довел до създаването на аржентинската държава, Буенос Айрес е избран за мястото, където да се разположи националното правителство на Аржентина, макар то да няма пълномощия за административна власт над града, който влиза в състава на провинция Буенос Айрес[10]. В резултат на стълкновенията между федералните войски и войските на провинцията, които са ръководени от губернатора Карлос Tехедор, произтекли през 1880 г. и завършили с поражение за провинцията, на града е предоставен статут на федерална столица. През същата година град Буенос Айрес е отделен в административно отношение от провинцията Буенос Айрес и обособен в специален федерален окръг. Впоследствие към окръга са присъединени предградията Флорес и Белграно[10][18]. През 1882 г. Конгресът въвежда поста на кмет и градски съвет на Буенос Айрес. Кметът не се избира с всенародно гласуване, а е назначаван от администрацията на президента, в съответствие с решенията на Сената. Кандидатурата за първия кмет през 1883 г. е утвърдена от президента Хулио Рока.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е влажен субтропичен, с четири сезона.[19][20] Поради морското влияние от съседния Атлантически океан,[21] климатът е умерен, а екстремните температури са редки.[22] Тъй като градът е разположен в област, където преминава вятъра памперо,[23] времето е променливо.

Летата са горещи и влажни.[22] Най-горещият месец е януари, когато средната температура достига 24,9 °C.[24] Топлинните вълни са чест феномен през лятото.[25] Повечето от тях, обаче, не продължават дълго и след тях следват студените и сухи ветрове памперо, които донасят интензивни гръмотевични бури.[26]

Зимите са хладни, с умерени температури през деня и хладни през нощта.[22] През есента и зимата мъглите са чести.[27] Юли е най-хладният месец, със средна температура от 11 °C.[24] Студени маси навлизат от Антарктида почти всяка година и могат да се застоят няколко дни.[28] Въпреки това, снегът е голяма рядкост в града – последният снеговалеж пада на 9 юли 2007 г., когато в хода на най-студената зима в Аржентина от 30 години, снежни бури и виелици удрят страната. Това е първият по-сериозен снеговалеж в страната от 89 години.[29][30]

Средното количество годишни валежи е 1236,3 mm.[24] Поради геоморфологията му и неадекватната отводнителна система, градът е силно уязвим към наводняване по време на силен дъжд.[31]

Климатични данни за Буенос Айрес
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 43,3 38,7 37,9 36,0 31,6 28,5 30,2 34,4 35,3 35,6 36,8 40,5 43,3
Средни максимални температури (°C) 30,1 28,7 26,8 22,9 19,3 16,0 15,3 17,7 19,3 22,7 25,6 28,5 22,7
Средни температури (°C) 24,9 23,6 21,9 17,9 14,6 11,6 11,0 12,8 14,6 17,9 20,6 23,3 17,9
Средни минимални температури (°C) 20,1 19,2 17,7 13,8 10,7 8,1 7,4 8,8 10,3 13,3 15,9 18,4 13,6
Абсолютни минимални температури (°C) 5,9 4,2 2,8 −2,3 −4 −5,3 −5,4 −4 −2,4 −2 1,6 3,7 −5,4
Средни месечни валежи (mm) 138,8 127,1 140,1 119,0 92,3 58,8 60,6 64,2 72,0 127,2 117,3 118,9 1236,3
Средно количество слънчеви часове 279.0 240.8 229.0 220.0 173.6 132.0 142.6 173.6 189.0 227.0 252.0 266.6 2525.2
Източник: Servicio Meteorológico Nacional[24][32]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Пуерто Мадеро представлява най-големият проект по урбанизация в Буенос Айрес, осъществен само за десетилетие.[33]
Сградата на парламента.

По данни от преброяването през 2010 г. в града живеят 2 891 082 души.[34] Населението на метрополната площ на Буенос Айрес възлиза на 13 147 638 души.[35] Гъстотата на населението в централните части е около 13 680 души на квадратен километър, докато в предградията тя е 2400 души на квадратен километър.[36]

Населението на Буенос Айрес се колебае около 3 милиона души от 1947 г. насам, поради ниската раждаемост и постепенната миграция към предградията. Околните райони, обаче, са се разширили повече от петкратно.[34]

Преброяването през 2001 г. показва относително застаряващо население: 17% са под 15-годишна възраст, а 22% са над 60-годишна възраст. Възрастовата структура на града е подобна на тази в много европейски градове.[37]

По отношение на доходите, 8,4% от гражданите живеят под прага на бедността (към 2007 г.).[38]

Трудовата ръка на града възлиза на 1,2 милиона души (към 2001 г.) и служи главно в сектора на обществените услуги (25%), търговията и туризма (20%), бизнеса и финансите (17%). Въпреки статут на столица на Буенос Айрес, само 6% от хората са заети в публичната администрация. Производството има дял от 10% заетост.[39]

Най-много чужденци идват от:

Парагвай 79 295
Боливия 75 948
Перу 59 389
Уругвай 29 754
Испания 24 578
Италия 21 216
Чили 8 831
Бразилия 7 181

Значителни европейски малцинства са представени от: германци, ирландци, норвежци, поляци, французи, португалци, шведи, гърци, чехи, албанци, хървати, българи, унгарци, сърби, руснаци, холандци и англичани. Еврейската общност в Буенос Айрес наброява около 250 000 души – най-голямата в Южна Америка. Градът е на осмо място в света по брой еврейско население.[40] Повечето азиатци в града са от Китай.[41]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Християнството е най-разпространената религия в Буенос Айрес (79,6%), като повече жители са римокатолици (70%),[42] макар повечето хора да не практикуват религията си.[43] Все пак, в града се намира най-голямата джамия в Южна Америка.[44] Безверието в Буенос Айрес е по-разпространено, отколкото в останалите части на страната.[42]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В парка Баранкас де Белграно е издигнат паметник на Васил Левски.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Метрополитен на Буенос Айрес е метросистемата, обслужваща града.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Буенос Айрес възлиза на около 153 млрд. долара.

Секторът на услугите е водещ в икономиката на града със 78% (в сравнение с 56% за страната). На второ място с 14% е промишлеността, като основния дял тук се пада на хранително-вкусовата, текстилната и фармацевтичната индустрии. На запад от Буенос Айрес се намира Пампа Умеда, една от най-плодородните области в Аржентина, където се отглежда пшеница, соя и царевица (за разлика от сухата пампа в южната част на страната, където основен отрасъл е животновъдството).

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболът е всепризнатия спорт номер едно в града. Буенос Айрес е световният мегаполис с една от най-големите концентрации на професионални футболни отбори – цели 24. Двубоят между вечните съперници Ривър Плейт и Бока Хуниорс е едно от „50-те спортни събития, които трябва да видите преди да умрете“ според авторитетния британски вестник Обзървър. Други големи отбори са Сан Лоренцо, Архентинос Хуниорс, Велес Сарсфийлд.

Тенисът също се радва на засилен интерес, след успехите на много аржентински тенисисти в последните години. В града се провежда ежегодно Копа Телмекс – голям турнир от сериите на АТП.

Пистата за автомобилни състезания Оскар Галвес е била домакин на 20 състезания от Формула 1 в периода между 1953 – 1998. През 2009 и 2010 г. прочутото Рали Дакар стартира и финишира в Буенос Айрес.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Кварталите и административните райони (барио) на Буенос Айрес:

  • Палермо
  • Реколета
  • Ретиро
  • Реколета
  • Сан Николас
  • Монтсерат
  • Сан Телмо
  • Ла Бока
  • Баракас
  • Нуева Помпея
  • Парке Патрисиос
  • Конститусион
  • Балванера
  • Алмагро
  • Сан Кристобал
  • Боедо
  • Виля Солдати
  • Виля Лугано
  • Виля Риачуело
  • Парке Авелянеда
  • Парке Чакабуко
  • Кабаито
  • Виля Митре
  • Виля Креспо
  • Чакарита
  • Колехиалес
  • Белграно
  • Нуньес
  • Коглан
  • Сааведра
  • Виля Ортусар
  • Парке Час
  • Ла Патернал
  • Агрономия
  • Виля дел Парке
  • Виля Санта Рита
  • Флорес
  • Флореста
  • Велес Сарсфийлд
  • Виля Луро
  • Матадерос
  • Линиерс
  • Версайес
  • Монте Кастро
  • Виля Реал
  • Виля Девото
  • Виля Пуейредон
  • Виля Уркиса
  • Пуерто Мадеро

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Буенос Айрес
Починали в Буенос Айрес
Други личности, свързани с града

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Буенос Айрес е побратимен град с:[45]

Панорамна снимка на централната част на града.
Панорамна снимка на централната част на града.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Buenos Aires y el país, págs 12 – 61, 80 – 82.. // Félix Luna. Посетен на 31 януари 2011. (на испански)
  2. а б в Historia argentina  Breve Historia de los argentinos, de véase la bibliografía. // Félix Luna. Посетен на 31 януари 2011. (на испански)
  3. Primaria Presidecial. // www.heterogenesis.com. Посетен на 2011-09-24. (на испански)
  4. Buenos Aires 1536 – 2006, Historia urbana del Área Metropolitana. // de M. Gutman y J. E. Hardoy (véase la bibliografía). Посетен на 2011-09-24. (на испански)
  5. Государство: Вице-королевство Рио-де-ла-Плата с 1776 г. по 1810 г.. // www.states-world.ru. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 2011-09-24. (на испански)
  6. Registro estadístico de la provincia de Buenos Aires, Partes 1 – 2 pág. 46.. // Oficina de estadística general de la Provincia de Buenos Aires. Посетен на 16 юни 2010. (на испански)
  7. а б Cronista Mayor de Buenos Aires Nº 54 (Julio de 2006). // Instituto Histórico de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 16 юни 2010.. (на испански)
  8. а б Bicentenario de la Reconquista de Buenos Aires. // Instituto Histórico de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 16 юни 2010. (на испански)
  9. Buenos Aires y las provincias del Río de la Plata: desde su descubrimiento y conquista por los Españoles, Volumen 1 pág 96 – 102.. // Sir Woodbine Parish. Посетен на 16 юни 2010. (на испански)
  10. а б в г д е Reseña Histórica de la Provincia. // Gobierno de la Provincia de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 31 януари 2011. (на испански)
  11. а б в г Historia general de España y América: Emancipación y nacionalidades americanas pág 555 – 560. // Luis Suárez Fernández. Посетен на 2 юни 2012. (на испански)
  12. а б в г д Biografía de Bernardino Rivadavia – El Historiador. // Felipe Pigna. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 3 февруари 2011. (на испански)
  13. а б Biografía de Bernardino Rivadavia, Compendio de Literatura Argentina. Emilio Alonso Criado.. // www.elhistoriador.com.ar. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 3 февруари 2011. (на испански)
  14. Biografía de Juan Manuel de Rosas. // Felipe Pigna. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 3 февруари 2011. (на испански)
  15. Servicios y trámites. // Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires. Архив на оригинала от 23 юни 2012. Посетен на 29 януари 2011. (на испански)
  16. „Vómito Negro, Historia de la fiebre amarilla, en Buenos Aires de 1871“ por. // Diego Howlin, Revista Persona.. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 3 февруари 2011. (на испански)
  17. Parque 3 de Febrero: Reseña Histórica. // Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 3 февруари 2011. (на испански)
  18. Límites. // Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 17 август 2012. Посетен на 15 юни 2010. (на испански)
  19. Clima. // Atlas Ambiental de Buenos Aires. Посетен на 24 декември 2015. (на испански)
  20. Updated world map of the Köppen−Geiger climate classification. // Hydrol. Earth Syst. Sci. 11 (5). 2007. DOI:10.5194/hess-11-1633-2007. с. 1633 – 1644.
  21. Pezza, Alexandre и др. The unusual Buenos Aires snowfall of July 2007. // Atmospheric Science Letters 11 (4). John Wiley & Sons, 2010. DOI:10.1002/asl.283. с. 249 – 254.
  22. а б в Clima. // Official Tourism site of Buenos Aires. Посетен на 24 декември 2015. (на испански)
  23. Capítulo 2: Impacto en la Ciudad de Buenos Aires. // Plan de Acción Buenos Aires 2030. Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires. Посетен на 29 декември 2015. (на испански)
  24. а б в г Caracteristicas Climaticas de la Ciudad de Buenos Aires. // Servicio Meteorológico Nacional. Посетен на 29 май 2017. (на испански)
  25. El Verano en la Ciudad de Buenos Aires. // Servicio Meteorológico Nacional. Посетен на 3 януари 2016. (на испански)
  26. Viento Pampero. // Servicio Meteorológico Nacional. Посетен на 2 януари 2016.
  27. Atlas Ambiental de Buenos Aires. // AABA. 19 април 2010. Посетен на 19 април 2010. (на испански)
  28. El Invierno en la Ciudad de Buenos Aires. // Servicio Meteorológico Nacional. Посетен на 24 декември 2015. (на испански)
  29. Buenos Aires sees rare snowfall. // BBC News. 10 юли 2007. Посетен на 24 януари 2008.
  30. Buenos Aires gets first snow since 1918. // USA Today. 9 юли 2007. Посетен на 24 януари 2008.
  31. Vulnerability to floods in the metropolitan region of Buenos Aires under future climate change. // AIACC Working Paper No. 26. Assessments of Impacts and Adaptations to Climate Change (AIACC), 2006. Посетен на 13 март 2016.
  32. Estadísticas Climatológicas Normales – período 1981 – 2010. // Servicio Meteorológico Nacional. Посетен на 23 февруари 2018. (на испански)
  33. Ann Breen and Dick Rigby, The New Waterfront: A Worldwide Urban Success Story – McGraw-Hill Professional
  34. а б Censo 2010. // Посетен на 20 октомври 2015.
  35. Censo 2010 Argentina. // Посетен на 20 октомври 2015.
  36. Buenos Aires Population 2018 (Demographics, Maps, Graphs). // Посетен на 5 октомври 2018.
  37. Indec:Instituto Nacional De Estadistica Y Censos De La Republica Argentina. // Indec.mecon.ar?censo2001s2_2. Посетен на 1 юни 2011.
  38. Buenos Aires Statistical Monthly, June 2008. // Buenosaires.gov.ar. Посетен на 9 август 2009.
  39. 2001 Census. // Посетен на 9 август 2009.
  40. The Jewish Community of Buenos Aires. // The Museum of the Jewish People at Beit Hatfutsot.
  41. Colectividad China y Taiwanesa. // Government of the City of Buenos Aires. Посетен на 2 април 2015. (на испански)
  42. а б Los ateos siguen en alza y ya son la segunda ‘religión’ – Diario Perfil – Domingo 14 de diciembre de 2008
  43. Presentación de PowerPoint. // Посетен на 9 август 2009.
  44. Largest Mosque in Latin America Opens. // Beliefnet. Посетен на 12 февреуари 2016.
  45. Списък на побратимените градове
  46. Ley N° 682

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]