Албанци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етническата група. За селото в България вижте Албанци (село).

Албанци
(Shqiptarë)
Общ брой 6 700 000
Значителен
брой в

Флаг на Албания Албания: 2 312 000 [1]
Косово Косово: 1 512 000 [2]
Флаг на Република Македония Република Македония: 510 000 (2002)
Флаг на Гърция Гърция: 243 550 (2001)
Флаг на Италия Италия: 250 000
Флаг на САЩ САЩ: 157 540 (2006)
Флаг на Швейцария Швейцария: 94 900[3]
Флаг на Турция Турция: 65 000 [4]
Флаг на Швеция Швеция: 35 000
Флаг на Черна гора Черна гора: 31 000 [5]
Флаг на Великобритания Великобритания: 30 000
Флаг на Франция Франция: 20 000
Флаг на Австрия Австрия: 20 000
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 10 – 12 000
Флаг на Австралия Австралия: 12 000
Флаг на Германия Германия: 10 500[6]
Флаг на Дания Дания: 8 000
Флаг на Норвегия Норвегия: 7 000
Флаг на Словения Словения: 6 000
Флаг на Сърбия Сърбия: 5 809 (2011)
Флаг на Белгия Белгия: 5 000
Флаг на Хърватия Хърватия: 4 500
Флаг на Украйна Украйна: 3 308 (2001)
Флаг на Румъния Румъния: 500

Флаг на България България: 278 (2001)
Език Албански
Религия мюсюлмани, православни, католици и атеисти
Албанци
(Shqiptarë)
в Общомедия

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров. Трудно е да се посочи точен брой поради високия темп на миграция на различните етнически групи през целия полуостров през последните 2 десетилетия.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Етнонимът „албанци“ произлиза от древногръцкото Ἀλβανοί, наименование на едно от илирийските племена, споменато и от Птолемей.[1] Вариант на това име е Αρβανοί – от него идва използваната в миналото на български форма арбанаси, както и наименованията на албанските общности в Италия – арбареши – и в южна Гърция – арванити. Той е основа и на турското наименование Arnavut, от което произлиза и използваната в българския форма арнаути.

Самите албанци се наричат shqiptarët („шкиптари“). Според различни автори това име идва от shqipe („орел“) или по-вероятно от me shqiptue („говоря“).[1] Сръбската форма на това име – Шћиптари – днес се използва с пейоративен отенък.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Албанското население може да се раздели на няколко групи по местообитанието им:

  • 2 900 000 души живеят в Албания според предварителната информация от преброяването за 2001 г. [7], но според данните за 2002 г. [8] населението в страната наброява 3 544 841 души.
  • 1 303 034 души живеят в Косово (и малко в Сърбия) според последното преброяване през 1981 г., включително бежанците в чужбина, напуснали след конфликта от 1998 – 1999 г.
  • 40 415 души живеят в Черна гора според данните от преброяването за 1991 г.; според албански източници те са около 50 000 [9].
  • 509 000 души живеят в Република Македония според данните от преброяването през 2002 г.
  • 100 000 души живеят в Южна Италия, най-вече в областта Калабрия, като мнозинството от тях пристигат там след 1991 г.
  • Според неофициална информация в Гърция живеят над 500 000 души[10]. Повечето от тях са там нелегално.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Албански диалектни групи

Албанците говорят на албански език. Говорите са 2 групи: в Северна Албания – геги, и в Южна Албания – тоски.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) албанските мюсюлмани играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. Описани са като „свирепи планинци“ с „дух на родова принадлежност и феодална йерархия“, с „природа на религиозен фанатизм“, с „чувство за чест“ и с „присъща бруталност, близка до диващина“.[2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Албанците са мюсюлмани (сунити и бекташи, предимно на север), православни (предимно на юг и в Гърция), католици и атеисти.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. с. 106.
  2. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 127.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]