Суринам
Тази статия е за бившата Нидерландска Гвиана. За други значения на Гвиана вижте Гвиана (пояснение).
| Суринам | |
| Девиз: Justitia – Pietas – Fides „Справедливост – Праведност – Вярност“ | |
| Химн: God zij met ons Suriname | |
 Местоположение на Суринам | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Република Суринам |
| Местно име | Republiek Suriname |
| Официален език | нидерландски |
| Столица | Парамарибо |
| Най-голям град | Парамарибо |
| География и население | |
| Площ | на 90-о място |
| • Общо | 163 270 km² |
| • Води | 1,1% |
| Религия | 52,3% християнство 18,8% индуизъм 14,3% ислям 6,2% нерелигиозност 5,6% местни вярвания 2,8% други религии |
| Демоним | суринамец |
| Население | на 170-о място |
| • Общо (2022) | 632 638 |
| • Оценка (2018) | 575 990 |
| • Гъстота | 3,45 души/km² (231-во) |
| • Градско | 66,1% (86-о) |
| Управление | |
| Форма | унитарна република |
| Президент | Чан Сантохи |
| Вицепрезидент | Рони Брюнсвийк |
| Законодателна власт | Национално събрание |
| История | |
| Независимост – обявена | от Нидерландия 25 ноември 1975 г. |
| Конституция | 30 септември 1987 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС) | оценка, 2022 |
| • Общо | 10,707 млрд. USD |
| • На човек | 17 350 USD |
| БВП (ном.) | оценка, 2022 |
| • Общо | 3,011 млрд. USD |
| • На човек | 4880 USD |
| ИЧР (2021) | 0,730 (висок) (99-о) |
| Валута | Суринамски долар (SRD) |
| Допълнителна информация | |
| Часова зона | SRT (UTC-3) |
| Активна лента | ляво |
| Код по ISO | SR |
| Интернет домейн | .sr |
| Телефонен код | +597 |
| ITU префикс | PZA-PZZ |
| Официален сайт | gov.sr |
| Суринам в Общомедия | |
Република Суринам (на нидерландски: Republiek Suriname) е държава в северната част на Южна Америка. Столицата ѝ е град Парамарибо.
В миналото страната е наричана Нидерландска Гвиана, по името на метрополията си в периода (1667-1975 г.) Официалният език в Суринам е нидерландският. Разговорни са суринамски (на английска основа), хинди, индонезийски.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Суринам е разположен в северната част на Южна Америка и заема североизточната част на Гвианската планинска земя. На север, на протежение от 425 km се мие от водите на Атлантическия океан. На изток граничи с Френска Гвиана (дължина на границата 593 km), на юг – с Бразилия (493 km) и на запад – с Гвиана (625 km). Обща дължина на сухоземните граници, в т.ч. речни е 1711 km. Дължината ѝ от север на юг е 465 km, от запад на изток – 455 km, а общата площ 163 270 km².[1]
Крайни точки:
- крайна северна точка – , на брега на Атлантическия океан.
- крайна южна точка – , граница с Бразилия.
- крайна западна точка – десен бряг на река Корантайн, на границата с Гвиана.
- крайна източна точка – , ляв бряг на река Марони, на границата с Френска Гвиана.
В южните части на страната се простират крайните източи разклонения на Гвианската планинска земя – хребета Сиера Тумукумаки (884 m) по границата с Бразилия и планината Вилхелмина с връх Вилхелмина (1280 m), най-високата точка на страната. Те са изградени от кристалинни скали, покрити с мощна латеритна изветрителна кора, съдържаща големи залежи на боксити. В Суринам се разработват още находища на манганова руда и злато. Северната част на страната е заета от обширна, частично заблатена низина.[1]
Климатът е субекваториален, горещ и постоянно влажен. Средните месечни температури са 26 – 28 °C, а годишната сума на валежите е от 2300 до 3000 мм. Реките са пълноводни, с множество бързеи и прагове и само някои от най-големите са плавателни в долните течения. По-големите реки са: Корантайн (724 km, по границата с Гвиана), Марони (612 km, по границата с Френска Гвиана), Суринам (480 km), Никери (435 km), Тапахони (367 km), Копенаме (273 km, Саромака (255 km ).[1]
Горите заемат 90% от територията и са представени основно от гъсти и влажни вечнозелени гори с ценни дървесни видове (нектандра, сарания и др.). Ниските крайбрежни части са заети от савани. В горите обитават маймуни, ягуари, пуми, тапири, множество видове птици, влечуги (в т.ч. анаконди), земноводни (ендемит е жабата суринамска пипа). В саваните се срещат мравояди, броненосци, дребни елени. В реките обитават електрически скатове, пирани, арапаиме и много други видове риба, а в крайбрежните води – скариди.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят (но го смята за източните или югоизточните брегове на Азия, които пък отъждествява с Индия, откъдето идва и събирателното име на коренните жители на Америка „индианци“). През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка, мореплаватели, работещи за Испания проучват Суринам през 1593 г. Индианците суринени (от които страната получава името си и които са част от араваките или сродно на тях племе), на които европейците попадат отначало в Суринам са най-ранното известно население на района, макар че археологически проучвания показват, че тези земи са имали по-старо население. Към 16 век суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, от племенните групи араваки и кариби. Впоследствие между местните народи и колонизаторите се водят продължителни и ожесточени борби за контрол над територията и за оцеляването си. Европейците си я оспорват и помежду си. След оттеглянето на испанците от нея, през 17 век има няколко опита на нидерландци и англичани да колонизират Суринам, накрая отстъпен от Англия в резултат от Втората англо-холандска война..
Нидерландските колонисти използват труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани „джуки“ (Djukas), „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre) и марони/маруни, често се връщат и нападат плантациите. Робският труд е забранен в земите ѝ едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (в управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико има законно притежавани роби съответно до 1880 и 1873 г.) Робите в Суринам всъщност са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството за работа в плантациите са доведени наемни работници (кулита) от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия).
През 1954 г. Суринам получава самоуправление, като Нидерландия си запазва контрола над отбраната и външните работи. През 1973 г. местното правителство, водено от NPK (до голяма степен креолска партия), започва преговори с нидерландското правителство за независимост, която е дадена на страната на 25 ноември 1975 г.
Първи президент на Суринам е Йохан Фериер с Хенк Арон (водач на Суринамската национална партия), като министър-председател. Около една трета от населението на новата страна емигрира в Нидерландия, страхувайки се, че новата държава няма да оцелее. Поредица от военни преврати през 1980 г. води до скъсване на нидерландско-суринамските дипломатически отношения. През 1987 г. са проведени първите избори от години и е приета нова конституция. Т.нар. „Телефонен преврат“ (президентът Дези Баутерсе уволнява по телефона министрите) през 1990 г. прекъсва този процес, но през 1991 г. отново се провеждат избори. С възстановяването на демокрацията нидерландското правителство възобновява помощите. От 1990 г. управлението се води от коалицията от четири партии „Нов фронт“, водена от Роналд Венетиан. През следващите години развитието на икономиката е един от най-тежките проблеми на Суринам. Междувременно (1986-1992) в страната се води гражданска война между правителствената армия и партизански отряди на мароните, а през 1999 има протести срещу тежката икономическа ситуация.
През есента на 2006 г. суринамската армия е изпратена в Никери поради очаквания за възможна нелегална имиграция от гвианци, които се опитват да избягат от насилие по време на изборите в Гвиана на 28 август 2006 г. Изборите се оказват мирни и не се стига до имиграционна криза. Баутерсе преживява ред перипетии, но все пак още е на власт до 2019-2020 г., когато изборите печели Чан Сантохи, а Бутерсе бяга поради присъди за убийства и контрабанда. Протестите и неуредиците продължават и при наследника му. На 6 юли 2025 г. Дженифър Гиърлингс-Саймънс от Националната демократическа партия (НДП) е избрана от парламента за първата жена-президент на Суринам.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Суринам е президентска република. Законодателният орган на Суринам – Парламентът, се нарича Народно Събрание. Състои се от 51 депутати с мандат 5 години.[2]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Суринам е разделен на 10 окръга:
- Брокопондо (Brokopondo)
- Комевейне (Commewijne)
- Корони (Coronie)
- Маровейне (Marowijne)
- Никери (Nickerie)
- Пара (Para)
- Парамарибо (Paramaribo)
- Сарамака (Saramacca)
- Сипаливини (Sipaliwini)
- Ваника (Wanica)
Десетте окръга са разделени на 62 общини, наречени ресорти (ressort, мн.ч. ressorten).
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Основа на икономиката на Суринам е добивът на боксити (около 4 млн. т – 4-то място в света), алуминиев оксид и алуминий (над 1,6 млн. т), нефт. Има запаси от газ, манганова, никелова и желязна руда.
Обработваемите площи са само 1% от територията на страната. Основни култури – ориз, захарна тръстика, цитруси, кафе, какао, банани. Развити са животновъдството, риболовът и обработването на ценни видове дървесина. Действат захарен завод, маслобойни и дървопреработващи предприятия.
Суринам има успехи и в туризма – годишно страната се посещава от около 300 хил. туристи. На територията ѝ има около 4,5 хил. км шосета, от които 1,2 хил. км са асфалтирани, жп линии – 166 км. Главните пристанища са Парамарибо и Мунго. Международно летище – Парамарибо.
Основната парична единица в страната е суринамският долар (флорин) (Sf) = 100 цента.
Население и култура
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Суринам е 450 хил. жители. Гъстота – 2,8 жители на кв. км. Естествен прираст – 23. Средна продължителност на живота: мъже – 69 г., жени – 74 г. Градското население е 54%.
Етнически състав: суринамци (креоли) – 31,3%, горски негри (марони) – 8,5%, суринамци (индопакистанци) – 37,0%, индонезийци – 14,2%, индианци – 3,2%, китайци – 2,9%, нидерландци – 1,5%, други – 1,4%. Конфесионален състав: християни – 49,7% (протестанти – 56,0%, католици – 44,0%), индуисти – 28,5%, мюсюлмани (сунити) – 21,3%, други – 0,5%. Извън страната живеят около 150 хил. суринамци, главно в Нидерландия.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за Суринам в CIA World Factbook (на английски език)
| ||||||||||||||
