Направо към съдържанието

Парагвай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за държавата в Южна Америка. За реката вижте Парагвай (река).

Парагвай
      
Девиз: Paz y justicia
„Мир и справедливост“
Химн: Himno Nacional Paraguayo
Местоположение на Парагвай
Местоположение на Парагвай
Административни данни
Официално имеРепублика Парагвай
Местно имена испански: República del Paraguay
на гуарански: Tavakuairetã Paraguái
Официален езикиспански, гуарански език
СтолицаАсунсион
Най-голям градАсунсион
География и население
Площна 59-о място
  Общо406 756 km²
  Води2,6%
Религия96,1% християнство
—88,3% католици
—7,8% други християни
2,6% нерелигиозност
0,4% други религии
0,8% без отговор
Демонимпарагваец
Населениена 113-то място
  Общо (2025)6 413 627
  Оценка (2020)7 292 672
  Гъстота16,7 души/km² (210-о)
  Градско62,2% (94-то)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентСантяго Пеня
ВицепрезидентПедро Алиана
Законодателна властКонгрес
Горна камараСенат
Долна камараКамара на депутатите
История
Независимост
– обявена
– призната
от Испания
14 май 1811 г.
25 ноември 1842 г.
Членство в ООН24 октомври 1945 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2022
  Общо108,4 млрд. щ.д.[1] (94-то)
  На човек14 528 щ.д. (98-о)
БВП (ном.)оценка, 2022
  Общо41,88 млрд. щ.д. (98-о)
  На човек5615 щ.д. (104-то)
ИЧР (2021)0,717 (висок) (105-о)
Джини (2020)43,5 (среден)
ВалутаГуарани (PYG)
Допълнителна информация
Часова зонаPYT (UTC-4)
Лятно времеPYST (UTC-3)
Активна лентадясно
Код по ISOPY
Интернет домейн.py
Телефонен код+595
ITU префиксZPA-ZPZ
Официален сайтwww.paraguay.gov.py
Парагвай в Общомедия

Република Парагвай (на испански: República del Paraguay) е вътрешноконтинентална (без излаз на море или океан) държава в Южна Америка. Граничи на юг-югозапад с Аржентина, с Бразилия – на североизток и с Боливия – на северозапад. Общата дължина на границите ѝ е 3920 km. Площта ѝ е 406 750 km², от която водната повърхност е 2,3%. Климатът в страната е субтропичен до умерен.[2]

Населението на Парагвай през юли 2004 г. е 6 191 368 души. Административно страната е разделена на 17 департамента и един столичен департамент. Столица ѝ е град Асунсион.

Парагвай е разположен в северозападната част на Лаплатската низина. 56% от площта на страната е заета от гори. Растителност – смесени листопадно-вечнозелени гори и храсти (включително и парагвайския чай – мате), в речните долини – заблатени гори и високотревна савана.

Главните реки – Парана и Парагвай, са плавателни. Валежи – от 700 – 1000 mm на запад до 2000 mm на изток. Средна месечна температура – юли 17 – 19 °С, януари – 27 – 29 °С.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Парагвай се състои от 17 департамента и 1 столичен окръг: Горен Парагвай, Горна Парана, Столичен окръг (Парагвай), Консепсион, Итапуа, Мисионес, Сан Педро, Амамбай, Бокерон, Каагуасу, Каасапа, Каниндею, Сентрал, Кордийера, Гуаира, Неембуку, Парагуари и Пресиденте Айес.

Европейците за пръв път пристигат в този район в началото на 16 век. Днешната столица на Парагвай, Асунсион е основана от испанския конкистадор Хуан де Салазар на 15 август 1537 г. Градът става център на испанска колониална провинция, както и център на разпространението на християнството по тези земи през 18 век. Парагвай обявява независимост след като отхвърля местното испанско управление на 14 май 1811 г.

Историята на независим Парагвай е белязана от дълги авторитарни управления, политическа нестабилност и опустошителни войни със съседите. Следколониалната история на Парагвай се разделя на следните основни периоди:

  • 18111816 Основаване на Парагвай и администрацията
  • 1816 – 1840 Управление на Хосе Гаспар Родригес де Франсия
  • 1840 – 1865 Правителства на Карлос Антонио Лопес и Франсиско Солано Лопес
  • 1865 – 1870 Войната на Тройния съюз, най-голямата война в историята на Южна Америка. В нея участват и Бразилия, Аржентина и Уругвай, които се бият в съюз срещу Парагвай. След пет години кървави бойни действия, Парагвай е победен и претърпява загуба на 50% от територията си, както и на 80% от своето население.
  • 18701904 Възстановяване на Парагвай от войната и управление на правителства от Колорадската партия
  • 1904 – 1932 Управление на Либерална партия
  • 1932 – 1935 Война за Гран Чако (регион в централната част на Южна Америка) с Боливия. Парагвай отвоюва част от спорната територия.
  • 1935 – 1940 Управление на революционерската партия Фебериста и Хосе Феликс Естегарибиа
  • 1940 – 1948 Правителство на Хигинио Мориниго
  • 1948 – 1954 Парагвайска гражданска война и ново управление на Колорадската партия
  • 1954 – 1989 Управление на диктатора Алфредо Стреснер
  • 1989 – Демократични реформи

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Парагвай е президентска република – глава на държавата и правителството е президентът, избиран за срок от 5 години. В неговите ръце е съсредоточена изпълнителната власт. Президентът, съгласно конституцията, е главнокомандващ на въоръжените сили, назначава кабинета на министрите и ръководителите на местната администрация.

Парламентът е двукамарен конгрес, който се състои от 45 члена на сената и 80 члена на камарата на депутатите, избирани от населението за петгодишен мандат. Сенаторите се избират от националните партийни листи, докато членовете на камарата на депутатите се избират от департаментите и столичния окръг.

Аграрно-индустриална страна. Обработваемите земи са 8%, а пасищата – 34% от площта на страната. Животновъдството е пасищно – едър рогат добитък (около 8 млн. глави), овце, коне. Основни култури – соя, царевица, захарна тръстика, манго, батати, цитруси. Страната изнася соя (42% от износа), чай (мате), тютюн, памук, кафе. Развито е и лозаро-винарството. От добиваните полезни изкопаеми с най-голямо значение са солта и варовикът. Има и залежи на железни, медни, манганови руди и нефт. Промишлеността е представена от малки предприятия на хранително-вкусовата (обработка на месо), дървообработваща, производство на дъбилен екстракт, текстилна, циментова и тютюнопреработваща промишленост. Тук е построен най-големият в света хидроенергиен комплекс на р. Парана (проектна мощност 12,6 млн. kW).

Сивата икономика е с най-висок процент в Латинска Америка, а контрабандата сериозен държавен проблем. Въпреки многобройните официални протести на съседните страни, Парагвай не може да се справи на този етап с нея. Според данни на Прозрачност без граници страната е най-корумпираната в Южна Америка. В същото време това е втората страна по бедност на континента с БВП на глава от населението от 4000 щ.д. за 2007 г. Негативната статистика се допълва с близо 1 милион безработни или 16% от трудоспособното население.

6,4 млн. жители (по оценка от юли 2010 г.). Гъстота – 13,8 д/km². Естествен прираст 29. Средна продължителност на живота – мъже – 70 г., жени – 74 г.

Етнически състав – парагвайци гуарани (индианци и метиси) – 89,9%, други индианци – 2,2%, бразилци – 3,5%, германци – 1,5%, японци – 0,6%, други – 2,3%.

Конфесионален състав: християни – 98,5% (католици – 97,5%, протестанти – 2,0%, други – 0,5%), други – 1,5%. Извън страната живеят около 700 хил. парагвайци, главно в Бразилия и Аржентина. Градско население – 56%.

Официалните езици са два – гуарански и испански. По-голямата част от населението владее и двата, но на институционално ниво испанският преобладава[3].

Най-популярният спорт в Парагвай е футболът. Националният отбор е един от най-добрите на континента и е печелил два пъти Копа Америка – 1953 и 1979 г. На Олимпийски игри в Атина през 2004 г. футболният отбор печели сребърните медали, които до този момент са и единственото олимпийско отличие на страната. На световни първенства парагвайският национален отбор участва седем пъти.

След футбола, вторият любим спорт на парагвайците са автомобилните ралита. Най-голямото местно рали е Транс Чако и се провежда от 1971 г. Тенисът е друг спорт, който масово се практикува. На професионално ниво най-добрият парагвайски тенисист за всички времена е Виктор Пеки, който достига до 9-о място в ATP и играе финал на Откритото първенство на Франция през 1979 г.

  1. www.imf.org
  2. www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 4 ноември 2015. Посетен на 1 март 2016.
  3. www.state.gov