Демоним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Демоним (от гръцки: δῆμος – „народ“ и ὄόνομα – „име“), жителско име или название на жителите[1] е дума, която идентифицира жителите или местното население на дадено място и произлиза от името на това място.[2]

Например: българин за човек от България, швед за човек от Швеция или парижанин за човек от Париж.

Демонимите не винаги ясно разграничават мястото на произход или етноса от мястото на местожителство или гражданство и много демоними се препокриват с етнонимите на етнически доминиращата група в даден район. Следователно, таи може да се отнася за всеки жител на Тайланд от която и да е етническа група или по-тясно за член на народа таи. По подобен начин, често жителите на Северна и Южна Корея се наричат колективно корейци, а жителите на САЩ се наричат американци, въпреки че в исторически план това наименование се е използвало за хора от двете Америки.

От друга страна, някои етнически групи се асоциират с повече от един демонима. Например, английски жител на Великобритания може да е както англичанин, така и британец. В някои езици, когато не съществува даден демоним, такъв се заема от друг език като прилагателно за група хора, като например квебекци, жителите на Квебек, на английски е Québécois(e), което е френската форма на демонима.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Максим Славчев Младенов. Диалектология, балканистика, етнолингвистика. УИ Св. Климент Охридски, 2008. с. 433.
  2. George H. Scheetz. Names' Names: A Descriptive and Pervasive Onymicon. Schütz Verlag, 1988.