Англичани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Англичани
Общ брой около 90 000 000
Значителен брой в

Флаг на Англия Англия: 45 260 000
Флаг на САЩ САЩ: 28 410 295 (2000)
Флаг на Австралия Австралия: 6 358 880
Флаг на Канада Канада: 6 570 015 (2006)
Флаг на Аржентина Аржентина: 100 000

Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия: 44 202 (2006)
Език английски
Религия християни (англикани, католици)
Сродни етно групи бретонци, шотландци, ирландци
Англичани в Общомедия

Англичаните са народ, основно население на Англия, където са съсредоточени половината от англичаните. Другата половина са най-вече в САЩ, Австралия и Канада. Англичаните са от европеидната раса. Английската идентично произлиза от ранното средновековие, когато в староанглийския са наричани Angelcynn („семейство на англите“). Етнонимът дължи името си на англите – германско племе, което мигрира към територията на днешна Великобритания през 5 век.[1]

Днешните англичани произлизат от две главни исторически групи: германските племена, които се заселват в южните части на Британия след изтеглянето на римляните (включително англи, саксонци, юти и фризийци), и латинизираните брити, които вече живеят там.[2][3][4][5] Познати под общото наименование англо-саксонци, те създават основата на бъдещото Кралство Англия в началото на 10 век в отговор на нахлуването и заселването на дани към края на века. Това е последвано от норманско завоевание и ограничено заселване на англо-нормани в Англия към края на 11 век.[6][7][8][2][9] През 1707 г. Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват и стават Кралство Великобритания.[10] С течение на времето, английските обичаи и идентичност стават тясно свързани с британските обичаи и идентичност въобще.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Online Etymology Dictionary. // Etymonline.com. Посетен на 8 юли 2011.
  2. а б Leslie, Stephen и др. The fine scale genetic structure of the British population. // Nature 519 (7543). 19 март 2015. DOI:10.1038/nature14230. с. 309 – 314.
  3. Schiffels, Stephan и др. Iron Age and Anglo-Saxon genomes from East England reveal British migration history. // Nature Communications 7. 19 януари 2016. DOI:10.1038/ncomms10408. с. 10408.
  4. Martiniano, R., Caffell, A., Holst, M. et al. Genomic signals of migration and continuity in Britain before the Anglo-Saxons. Nat Commun 7, 10326 (2016).
  5. Michael E. Weale, Deborah A. Weiss, Rolf F. Jager, Neil Bradman, Mark G. Thomas, Y Chromosome Evidence for Anglo-Saxon Mass Migration, Molecular Biology and Evolution, Volume 19, Issue 7, July 2002, Pages 1008 – 1021
  6. Campbell. The Anglo-Saxon State. p. 10
  7. Ward-Perkins, Bryan. Why did the Anglo-Saxons not become more British?.. // The English Historical Review 115 (462). 2000. DOI:10.1093/ehr/115.462.513. с. 513 – 33.
  8. Hills, C. (2003) Origins of the English Duckworth, London. ISBN 0-7156-3191-8, p. 67
  9. Higham, Nicholas J., and Martin J. Ryan. The Anglo-Saxon World. Yale University Press, 2013. pp. 7 – 19
  10. Act of Union 1707. // parliament.uk. Архивиран от оригинала на 21 септември 2010. Посетен на 26 август 2010.