Етноним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Етноним (от гръцки: ἔθνος, éthnos - нация и ὄνομα, ónoma - име) е названието на нации, народи, народности, племена, племенни съюзи, родове и др., както и етнически групи. Произходът и функционирането на етнонимите се изучава от етнонимиката, раздел на ономастиката.

Етнонимите могат да бъдат разделени на две категории: екзоними (при които името на дадена общност или група е дадено от друга група) и автоними или ендоними (самоназвание). Например, „немци“ e екзоним за германската народност в Германия. Самите немци използват автонима die Deutschen (ди до̀йчен). Германците са наричани с екзоними и в много други европейски езици, като италиански (tedeschi), френски (Allemands), испански (Alemanes), полски (niemcy) и руски (немцы).

Вариации[редактиране | редактиране на кода]

Една етническа или расова група може да има множество етноними, които да имат различна степен на официално разпознаване или приемане от самата общност, например аборигените в Австралия, като коренно население, имат над 20 такива етнонима, като не всички от тях са официално разпознати и използвани.

Промени във времето[редактиране | редактиране на кода]

С времето някои етноними които отначало са считани за приемливи започват да бъдат приемани като обидни. Такъв пример е терминът „цигани“, вместо който в днешно време често се използва думата „роми“.[1]

Друг пример са термините използвани за чернокожото населението на САЩ. По-рано използвани термини като colored („оцветени“) и още повече negro (нѝгроу, от испански negro - „черен“) се счита че са носили негативна конотация свързана с периода на робството и по-късно с расовата сегрегация в САЩ и затова сега са заменени от съвременни еквиваленти като black („черни“) и African-Americans („афроамериканци“). Старите термини обаче са останали в имената на някой организации, например на Националната асоциация за напредък на оцветените хора (National Association for the Advancement of Colored People - организация за граждански права основана през 1909 г.) и Обединен негърски университетски фонд (United Negro College Fund - благотворителна организация основана през 1944 г.).

Два етнонима често използвани с негативно значение са вандали и варвари.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Алексеев В. П. Становление человечества М, 1984
  • Алексеев В. П. Этногенез М 1986
  • Артемова О. Ю. Личность и социальные нормы в раннепервобытной общине М 1987
  • Арутюнов С. А. Народы и культуры Развитие и взаимодействие М, 1989
  • Барт Р. Избранные работы Семиотика. Поэтика. М, 1989
  • В. Б. Кашкин, Этноним в наивной философии языка и картине мира
  • Вебер М. Избранное. Образ общества. М 1994
  • Владимир Хънтов (Велико-Тырново) Этнонимы, связанные с названиями квазигосударственных административно-территориальных единиц в современном русском и в современном болгарском языках
  • Герд А. С. Введение в этнолингвистику СПб 1995
  • Грацианская А. Н. Этнографические группы Моравии. К истории этнического развития. М. 1975
  • Гршулевин Н. И. Этническая экология питания. Традиции пищи русских старожилов и народов Закавказья. М. 1996
  • Древние системы письма. Этническая семиотика / Отв. ред. Ю. В. Кнорозов А, 1986
  • Зеленин А. К. Восточнославянская этнография. М. 1991
  • Иванов Вяч. Вс Проблемы этносемиотики // Этнографическое изучение знаковых средств культуры М., 1989
  • Иванов Вяч. Вс. Очерки истории семиотики в СССР М., 1976
  • Имя и этнос / Отв. ред. Р. Ш. Джарылгасинова, В Н Шинкарев М, 1996
  • Этническая ономистика / Отв. ред. Р. Ш. Джарылгасинова, В. А. Никонов М. 1984
  • Куббехь Л. Е. Этнические общности и потестарно-политические структуры доклассовых и раннеклассовых обществ // Этнос в доклассовом и раннеклассовом обществе М, 1982
  • Культура жизнеобеспечения и этнос / Отв. ред. С. А. Арутюнов, Э. С. Маркарян. Ереван 1983
  • Левин М. Г., Чебоксаров Н. Н. Хозяйственно-культурные типы и историко-этнографические области (К постановке проблемы) // Советская этнография, 1955 № 4
  • Новик Е. С. Обряд и фольклор в сибирском шаманизме опыт сопоставления структур. М., 1984
  • Першиц А. И. Этнос в раннеклассовых оседло-кочевнических общностях // Этнос в доклассовом и раннеклассовом обществе. М., 1982
  • Пропп В. Я. Исторические корни волшебной сказки. Л., 1986
  • Русские. Историко-этнографическии атлас. М. 1964
  • Свод этнографических понятий и терминов:
    • Социально-экономические понятия и соционормативная культура. М., 1986, Этнография и смежные дисциплины
    • Этнографические субдисциплины. Школы и направления. Методы. М., 1988
    • Народные знания. Фольклор. Народное искусство. М. 1991
    • Религиозные верования. М. 1993
    • Этнические и этно-социальные категории. М., 1995
  • Столяр А. Д. Происхождение искусства. Л, 1980
  • Традиции в истории культуры. М., 1978
  • Тэрнер В. Символ и ритуал. М., 1983
  • Фрэзер Аж. Золотая ветвь исследования магии и религии М. 1980
  • Фрэзер Аж. Фольклор в Ветхом Завете. М., 1985
  • Фреиденберг О. М. Миф и литература древности. М. 1978
  • Чеснов Я. В. Лекции по исторической этнологии: Учебное пособие
  • Чистов К. В. Народные традиции и фольклор. Л., 1986.
  • Шавхелишвили Бела (Тбилиси). Вайнахи и связанные с ними некоторые этнонимы
  • Шилов Ю. Прародина ариев. М. 1995
  • Шнирельман К. А. Проблема доклассового и раннеклассового этноса в зарубежной этнографии // Этнос в доклассовом и раннеклассовом обществе. М, 1982
  • Этнография имен / Отв. ред. В А. Никонов, Г. Г. Стратанович. М. 1971
  • Этнонимы / Отв ред В. А. Никонов. М., 1970

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Труд. Ромите пак ще са цигани в Румъния. // Труд. 2011-02-04. Посетен на 2011-06-19. След 1989 г. в Източна Европа, включително и в България, бе наложено политическото мнение, че циганин звучи обидно, и постепенно бе наложен терминът “ром”.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ethnonym“ и страницата „Этноним“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.