Етноним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Етноним (от гръцки: ἔθνος, éthnos – нация и ὄνομα, ónoma – име) е названието[1] на нации, народи, народности, племена, племенни съюзи, родове и др., както и етнически групи. Произходът и функционирането на етнонимите се изучава от етнонимиката, раздел на ономастиката.

Етнонимите могат да бъдат разделени на две категории: екзоними (името, с което даден народ се назовава от друг народ или народи) и автоними или ендоними (самоназвание). Например, „немци“ e славянският екзоним за германската народност в Германия и Австрия (руски немцы, сръбски Немци, хърватски Njemci, словенски и словашки nemci, чешки němci, полски niemcy. Самите немци използват автонима Deutsche (до̀йче). Германците са наричани с екзоними и в други европейски езици, като латински Germani, английски Germans, италиански tedeschi, френски Allemands, испански alemanes, португалски alemães и каталонски alemanys ( < къснолатински allemanni < старовисоконемски allaman 'букв. всички хора'[2]).

Вариации[редактиране | редактиране на кода]

Една етническа група може да има множество етноними, които да имат различна степен на официално признаване или приемане от самата общност, например аборигените в Австралия, като коренно население, имат над 20 такива етнонима, като не всички от тях са официално признати и използвани.

Промени във времето[редактиране | редактиране на кода]

С времето някои етноними, които отначало се считат за приемливи, започват да се възприемат като обидни. Такова – според някои – е наванието „цигани“ в български, което в днешно време често се замества с „роми" в духа на прокарваната политическа коректност и новговора[3]

Друг пример са термините използвани за чернокожото население на САЩ. По-рано използвани термини като colored („цветнокожи", букв. „оцветени“) и negros (нѝгроус, от испански negro – „черен“) се счита, че носят негативна конотация, свързана с периода на робството и по-късно с расовата сегрегация в САЩ, и затова сега се заменят с еквиваленти като black („черни“) и African-Americans („афроамериканци“). Старите термини обаче са останали в имената на някои организации, например Националната асоциация за напредък на цветнокожите (National Association for the Advancement of Colored People – организация за граждански права, основана през 1909 г.) и Обединеният негърски университетски фонд (United Negro College Fund – благотворителна организация, основана през 1944 г.).

Два етнонима, често използвани днес негативно, но само преносно, са вандали и хуни от названията на отдавна изчезнали етнически групи или племенни съюзи. Варвари (от старогръцкото събирателно пренебрежително название за всички, които не били гърци βάρβαροι) също носи отрицателни конотации, без някога да е обозначавало конкретна народност. Затова не е същински етноним.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Алексеев В. П. Становление человечества М, 1984
  • Алексеев В. П. Этногенез М 1986
  • Артемова О. Ю. Личность и социальные нормы в раннепервобытной общине М 1987
  • Арутюнов С. А. Народы и культуры Развитие и взаимодействие М, 1989
  • Барт Р. Избранные работы Семиотика. Поэтика. М, 1989
  • В. Б. Кашкин, Этноним в наивной философии языка и картине мира
  • Вебер М. Избранное. Образ общества. М 1994
  • Владимир Хънтов (Велико-Тырново) Этнонимы, связанные с названиями квазигосударственных административно-территориальных единиц в современном русском и в современном болгарском языках
  • Герд А. С. Введение в этнолингвистику СПб 1995
  • Грацианская А. Н. Этнографические группы Моравии. К истории этнического развития. М. 1975
  • Гршулевин Н. И. Этническая экология питания. Традиции пищи русских старожилов и народов Закавказья. М. 1996
  • Древние системы письма. Этническая семиотика / Отв. ред. Ю. В. Кнорозов А, 1986
  • Зеленин А. К. Восточнославянская этнография. М. 1991
  • Иванов Вяч. Вс Проблемы этносемиотики // Этнографическое изучение знаковых средств культуры М., 1989
  • Иванов Вяч. Вс. Очерки истории семиотики в СССР М., 1976
  • Имя и этнос / Отв. ред. Р. Ш. Джарылгасинова, В Н Шинкарев М, 1996
  • Этническая ономистика / Отв. ред. Р. Ш. Джарылгасинова, В. А. Никонов М. 1984
  • Куббехь Л. Е. Этнические общности и потестарно-политические структуры доклассовых и раннеклассовых обществ // Этнос в доклассовом и раннеклассовом обществе М, 1982
  • Культура жизнеобеспечения и этнос / Отв. ред. С. А. Арутюнов, Э. С. Маркарян. Ереван 1983
  • Левин М. Г., Чебоксаров Н. Н. Хозяйственно-культурные типы и историко-этнографические области (К постановке проблемы) // Советская этнография, 1955 № 4
  • Новик Е. С. Обряд и фольклор в сибирском шаманизме опыт сопоставления структур. М., 1984
  • Першиц А. И. Этнос в раннеклассовых оседло-кочевнических общностях // Этнос в доклассовом и раннеклассовом обществе. М., 1982
  • Пропп В. Я. Исторические корни волшебной сказки. Л., 1986
  • Русские. Историко-этнографическии атлас. М. 1964
  • Свод этнографических понятий и терминов:
    • Социально-экономические понятия и соционормативная культура. М., 1986, Этнография и смежные дисциплины
    • Этнографические субдисциплины. Школы и направления. Методы. М., 1988
    • Народные знания. Фольклор. Народное искусство. М. 1991
    • Религиозные верования. М. 1993
    • Этнические и этно-социальные категории. М., 1995
  • Столяр А. Д. Происхождение искусства. Л, 1980
  • Традиции в истории культуры. М., 1978
  • Тэрнер В. Символ и ритуал. М., 1983
  • Фрэзер Аж. Золотая ветвь исследования магии и религии М. 1980
  • Фрэзер Аж. Фольклор в Ветхом Завете. М., 1985
  • Фреиденберг О. М. Миф и литература древности. М. 1978
  • Чеснов Я. В. Лекции по исторической этнологии: Учебное пособие
  • Чистов К. В. Народные традиции и фольклор. Л., 1986.
  • Шавхелишвили Бела (Тбилиси). Вайнахи и связанные с ними некоторые этнонимы
  • Шилов Ю. Прародина ариев. М. 1995
  • Шнирельман К. А. Проблема доклассового и раннеклассового этноса в зарубежной этнографии // Этнос в доклассовом и раннеклассовом обществе. М, 1982
  • Этнография имен / Отв. ред. В А. Никонов, Г. Г. Стратанович. М. 1971
  • Этнонимы / Отв ред В. А. Никонов. М., 1970

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Етноним в РБЕ
  2. ↑ https://en.wiktionary.org/wiki/allemand#Etymology. //
  3. ↑ Труд. Ромите пак ще са цигани в Румъния. // Труд. 4 февруари 2011. Посетен на 19 юни 2011. След 1989 г. в Източна Европа, включително и в България, бе наложено политическото мнение, че циганин звучи обидно, и постепенно бе наложен терминът „ром“.[неработеща препратка]
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ethnonym“ и страницата „Этноним“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Етноним&oldid=11195391“.