Варвари
Първоначално варвари е определение, използвано за чужденци, които не споделят установената култура или степента на изтънченост на използващия термина.[1] Думата произлиза от гръцки език и изразява с подигравателно повторение (бар-бар) звученето на чуждите за гърците езици т.е. тази дума първоначално е имала значение на „чужд, негръцки“.[2] (Преходът от „б“ към „в“ е вследствие на промяната в произношението на буквата бета (вита) в гръцкия.)
За пръв път думата „варвари“ е използвана от Омир, който нарича племето кари буквално „варварофони“ сиреч „варвароезични“.[3] Варварски се използва в елинския смисъл и от Павел в Новия завет (Римляни (1:14), (Колосяни (3:11)), за да опише негърци. В неговите писания думата се използва в модерното ѝ значение (по-близко до „диваци“).
Терминът е често срещан в историята. Много народи са отхвърляли чужди култури или дори съпернически цивилизации като „варварски“. Гърците са се възхищавали на скитите и източните гали като геройски народи, но са смятали културата им за варварска. Римляните са считали номадските германски племена, заселилите се гали и нахлуващите хуни за варвари, без да правят особена разлика. За китайците хунну, татарите, тюрките, монголите, манджурите и европейците са варвари. В миналото, японците са наричали европейците намбан, буквално варвари от юга, тъй като португалските кораби акостирали на южните брегове (обратно, португалците са наричали японците маймуни).
Днес, варварин се използва най-често за описване на жестоки, примитивни или некултурни хора.
Във фентъзи романи, ролеви игри и др., варварите са смели, нецивилизовани воини, способни да атакуват с голяма физическа сила. Конан варваринът е може би най-известният пример.
За варварство на езика се говори при неправилно съставени думи примерно при солесизъм или малапропизъм.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.rechnik.info
- ↑ д-р Николай Тодоров, „За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина“
- ↑ д-р Николай Тодоров, „За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина“