Нов завет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нов завет
Καινή Διαθήκη
P46.jpg
Оригинален език старогръцки
Поредица Нов Завет
Нов завет в Общомедия

Новият завет е централното писмено свидетелство на християнството, в което основната представена личност е Иисус Христос. Съставлява втората част на Библията (след Стария завет) и съдържа 27 книги, в това число евангелия, история и дейност на първите християни, писма (послания) и книгата Откровение.

Написан е на старогръцки език (на латински: Novum Testamentum Graece) и по-точно на разпространеното наречие „койне“ или новозаветен гръцки.

Книги на Новия завет[редактиране | редактиране на кода]

Евангелия[редактиране | редактиране на кода]

История на апостолите[редактиране | редактиране на кода]

Послания на ап. Павел[редактиране | редактиране на кода]

Съборни (общи) послания[редактиране | редактиране на кода]

Откровението[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правилният предлог е „от“, защото това са евангелия, сиреч благовестия, които разказват за делата на Иисус Христос. В ежедневието неправилно се употребява предлогът „на“, който би бил верен, ако евангелията се отнасяха за някого от четиримата апостоли.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]