Арминианизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Арминианизъм е християнско сотерическо учение в рамките на протестантската доктрина, основано на теологичните идеи на холандския реформатор Яков Арминий (1560-1609)[1]. Преобладаващата насока на тази доктрина е евангелистко протестантство. Арминианизмът повлиява върху схващанията на духовния деец на Англиканската църква евангелиста Джон Уесли и върху основите на тази доктрина той устройва религиозното течение Методизъм.

Портрет на Арминий

Арминианизмът се основава на следните убеждения:

  • Човекът е напълно неспособен сам да постигне спасението на душата си.
  • Спасението е възможно само чрез Божията благодат (Sola gratia), за която никой не е напълно достоен.
  • Никакви усилия на човека не са достатъчни за постигане на спасението.
  • Свободният избор да се вярва в Бог, в неговата саможертва и в неговата божественост е единственото условие за спасение.
  • Изкуплението на Иисус е изкупление на всички хора.
  • Бог позволява отказ на Божията благодат от страна на онези, които са се отрекли от Иисус Христос.
  • Спасението може да се изгуби, тъй като трайното Спасение изисква трайна вяра.

Арминианизмът може да се разглежда в два основни аспекта : Класически арминианизъм, представящ Арминий като водеща фигура и Уеслиански арминианизъм, познат като Методизъм.

В широкия спектър на историята на християнската църква арминианизмът се смята за сроден на калвинизма, тъй като двете доктрини споделят много от историята и схващанията си. Въпреки това те са разглеждани като остро противоречащи си по отношение на темите за Съдбата и Спасението в рамките на Евангелското учение. Този спор е бил предмет на Събора в Дорт (Дордрехт 1618-1619), на който са излъчени и основните пет канонични правила на калвинизма, познати под абревиатурата "TULIP".

  1. Magnusson, Magnus (ed). Chambers Biographical Dictionary (Chambers: Cambridge University Press, 1995) 62