Евангелие
| Евангелие | |
 | |
| Автор | Матей, Марк, Лука и Йоан |
|---|---|
| Създаден | 1 век |
| Поредица | Нов завет |
| Евангелие в Общомедия | |
Ева̀нгелие (от старогръцки: εὐαγγέλιον – „блага вест“) или Благовестие, е името на четири библейски книги от Новия завет. В евангелията се съдържат разкази за живота и учението на Иисус Христос – неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов завет.
Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на 1 век след Христа. Авторството им е спорно, като традиционно се приписва на апостолите Матей, Марк, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Иисус Христос. Първите три са наречени „синоптични“, т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато Евангелието от Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение (напр. в него отсъстват почти напълно образът на Йоан Кръстител и голяма част от притчите на Иисус).
Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон. Такива са например Евангелието от Филип (в което пише, че Иисус не е роден непорочно, а също и че Мария Магдалена му е била съпруга), Евангелието от Юда Искариотски, Евангелието от Мария Магдалена и пр. Някои апокрифни евангелия, като Евангелието от Тома, се развиват и през X-XIV в. са обработени от гръцки автори. През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език. Най-старите запазени старобългарски преписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие.
От периода на втория разцвет на българската книжнина през XIV век следва да се споменат богато илюстрованото с цветни миниатюри Четвероевангелие на цар Иван Александър и Видинското евангелие.
В преносен смисъл думата „евангелие“ се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висш смисъл.
Канонични евангелия
[редактиране | редактиране на кода]| Част от серията статии за |
| Християнство |
|---|
 |
| Иисус Христос |
| Библията |
| Християнска теология |
| История и традиции |
| Култура и ритуали |
| Деноминации |
|
Западни:
Източни:
|
| Личности |
Апокрифни евангелия
[редактиране | редактиране на кода]- Евангелие от първоапостол Филип (оспорва се непорочното зачатие на Иисус; пише, че Мария Магдалена му била съпруга)
- Евангелие от Мария Магдалена
- Евангелие от Юда Искариотски (оспорва ролята му на предател на Иисус. Представя нещата в контрапункт – именно Иисус пожелава да бъде предаден, за да се изпълни мисията Му на изкупител)
- Никодимово евангелие (евангелие от Никодим) Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Евангелие от първопостол Тома Архив на оригинала от 2006-10-27 в Wayback Machine. (запазени отделни фрагменти)
- Евангелие от египтяните
- Евангелие от евреите
- Евангелие от евионитите
- Евангелие на Ева
- Евангелие от Варнава
- Евангелие от Петър (авторството на Петър е спорно)[1]
- Тайно евангелие от Марко
- Протоевангелие на Яков
- Евангелие от Лъжематей
- История на дърводелеца Йосиф
Любопитни факти
[редактиране | редактиране на кода]Илюстрованият ръкопис от Келс от IX век съдържа четирите канонични евангелия и е свидетелство за средновековния живот в Ирландия. В периода между XI и XII век, празни участъци между неговите страници са използвани за документиране на сделки със земя в и около селището Келс. Днес това би било разглеждано като вандализъм, но по онова време доказателството за собственост върху земята е подчертано, ако е записано на стари ръкописи или свитъци. Вероятно свещеният характер на книгата също е помагал за укрепването на правната връзка.[2]
