Възнесение Господне
.jpg)
Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос според поверието се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден е за Спас и Стас.
Есхатология[редактиране | редактиране на кода]
Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден.
Според свидетелствата в Евангелията, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
В народните вярвания нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар.
Дати на Възнесение Господне[редактиране | редактиране на кода]
 | Тази статия или раздел се нуждае от актуализиране на информацията.. Възможно е част от информацията да е невярна. |
Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне и Петдесетница се падат на различни дати всяка година. През следващите години празникът ще се случи на следните дати:
| Възнесение Господне | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2021 | 2022 | 2023 |
| Православен | 1 юни | 17 май | 5 юни | 28 май | 13 май | 2 юни | 24 май | 10 юни | 2 юни | 25 май |
| Католически | 25 май | 1 май | 21 май | 17 май | 13 май | 26 май | 18 май |
Елеонският хълм[редактиране | редактиране на кода]
Традиционното място на изкачването е Елеонският хълм („Маслиновият хълм“), на който се намира село Витания. Преди покръстването на Константин Велики през 312 г. сл. Хр., ранните християни почитат възнесението на Христос в пещера на планината, а до 384 г. възнесението бива почитано на сегашното място, нагоре от пещерата[1].
Около 390 г. богата римлянка на име Поймениа финансира изграждането на оригиналната църква, наречена „Базилика Елеона“ (elaion на гръцки означава „маслинова градина“, от elaia „маслиново дърво“ и има често споменато сходство с eleos, което означава „милост“ "). Тази църква е разрушена от сасанидските перси през 614 г. Впоследствие е възстановена, разрушена и възстановена отново от кръстоносците. Тази последна църква по-късно е разрушена от мюсюлманите, оставяйки само осмоъгълен мартириум с размери 12 × 12 метра, която остава до днес[2].
Мястото в крайна сметка е придобито от двама емисари на Саладин през 1198 г. и оттогава остава във владение на ислямския вакъф на Йерусалим. Руската православна църква също поддържа манастир на Възнесението на върха на Елеонската планина.
Те ти, булка, Спасовден![редактиране | редактиране на кода]
„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор.[3] Изразът се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.[4]
Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.[5]
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото невинаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест днес може.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Възнесение Господне – подробна статия от Православието.com
- Спасовден, Възнесение Господне – сборна статия от е-списание Маргарита
- Защо булките тачат Спасовден
- Те ти булка Спасов ден
- Те ти, булка, Спасовден...
- www.zarata.org[неработеща препратка]
- „Те ти, булка, Спасовден“ е култова еротична история
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Murphy-O'Connor, Jerome (2008). The Holy Land: An Oxford Archaeological Guide from Earliest Times to 1700. OUP Oxford. ISBN 978-0-19-164766-6.
- ↑ "The Christ Church Angelus". archive.constantcontact.com.
- ↑ Днес е Възнесение Господне[неработеща препратка]
- ↑ Те ти, булка, Спасовден!
- ↑ Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор
| ||||||||