Българско народно творчество
Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционо от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.
Съдържание
Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки[редактиране | редактиране на кода]
В течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките. Те описват (при битовите) живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука. При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.
Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа.Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта. Често в поговорките има рима.
Българските народни гатанки са оформени като, кратки забавни въпроси на хората.Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени предмети, които не бива да се изричат. В гатанките също често се среща рима.
Легендите се появяват по-късно. Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.
Български народни песни и танци[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните - юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
Народни облекла[редактиране | редактиране на кода]
Художествени мотиви за украса[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Народно творчество
- Български народни песни
- Български празници и обичаи
- Национален събор на българското народно творчество
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855
- Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861
- Чолаков, В. Български народен сборник. Част I. Болград, 1872
- Български народни песни. Chansons populaires bulgares inédites. Publ. et trad. par A. Dozon. Paris, 1875
- Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. I. 1815-1860. София, 1916
- Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. II. 1861-1878. София, 1918
