Българско народно творчество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Български фолклор)
Направо към: навигация, търсене
Български народен танц

Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционо от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.

Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки[редактиране | редактиране на кода]

В течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките. Те описват (при битовите) живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука. При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.

Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа.Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта. Често в поговорките има рима.

Българските народни гатанки са оформени като, кратки забавни въпроси на хората.Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени предмети, които не бива да се изричат. В гатанките също често се среща рима.

Легендите се появяват по-късно. Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.

Български народни песни и танци[редактиране | редактиране на кода]

Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.

Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните - юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.

Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни народни облекла от Северозападна България, село Михайлово, област Враца, 1939 г.

Народни облекла[редактиране | редактиране на кода]

Художествени мотиви за украса[редактиране | редактиране на кода]

Български шевици от с. Дивотино

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]