Богатско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Богатско
Βογατσικό
— село —
Изглед към Богатско
Изглед към Богатско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костурско
Надм. височина 770[1] m
Население 543 души (2011 г.)
Пощенски код 52053
Телефонен код 24670-95
Богатско в Общомедия
Фреска на Свети Трифон от XVIII век в Богатско

Богатско (понякога Богацко, на гръцки: Βογατσικό, Вогацико, катаревуса: Βογατσικόν, Вогацикон, старо Μπογκάτσκο, Богацко, Μπογατσικό, Богацико) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Саракина, на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) южно от град Костур по главния път за Гревена. Южно от селото е разположен Богатският манастир „Св. св. Константин и Елена“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Богачко са отбелязани поименно 180 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Богавецко е споменато с 30 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Димо, Папа Янос, Йорг, Никола, Тодор, Никола, Томо, Йорг, Арматуш, Томо, Манол, Срвит, Зимпор, Михал, Стефан, Тома, Никола, Димо, Гьорче, Коста, Коста, Тома, Мано, Койо, Гон, Флорс, Бойо, Дочо, Йорг, Койо и Манол, и две вдовици Йелена и Кала. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.[4] Гробищната църква „Свети Безсребреници“ е от XVIII век.[5] Едната от двете енорийски църкви - „Свети Йоан Златоуст“ е построена в 1760 година, но е изгорена от валахади от околните села в 1912 година. В 2016 година храмът е възстановен.[6] Енорийската църква на селото е „Свети Апостоли“, разположена до „Свети Безсребреници“. Най-старата църква е „Свети Николай“ - вероятно от средата на XVIII век.[7]

Стефан Веркович в 1889 година описва селото като все още българско в начален стадий на погърчване, като посочва че в него живеят 1416 мъже и 1400 жени.[8] В края на XIX век Богатско е паланка в Хрупищка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в Гръцкото въстание Маркос Драгумис, основател на големия гръцки род Драгумис. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вогачикон (Vogatchikon), Сисанийска епархия, живеят 4800 гърци.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Богацко (Богатско) има 1750 жители гърци.[10] Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богатско има 2250 гърци и в селото работи гръцко училище.[12]

Гръцки статистики от 1905 година показват Богатско като градец с 2500 жители гърци.[13]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Богатсико като напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Страница от българо-гръцкия речник „Начало на думи у българите“ („Ἀρχὴ ἐν βουλγαρίοις ριμάτον εἰς κῑνῆ γλότα ἐρχομένη”) от 16 век. Vat. Archivio San Pietro C 152, л. 134v

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година с Богатско има 13 гърци бежанци от Турция.

Населението на селото намалява поради постоянно изселване отвъд океана. По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) част от жителите на околните села се укриват в Богатско.[1]

Край селото се появяват селищата Агиос Николаос, което в 1961 година има 4 жители, а в 1991 година - 226 жители[15] и Ризо, в 1961 година с 333 жители, което обаче към 1971 година е заличено.[1]

От 1997 година Богатско е център на дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 2693[1] 1701[1] 1601[1] 1509[1] 1854[1] 1128[1] 855[1] 998[1] 961[1] 793 543

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Атанасиос Русопулос
Димитриос Делиянис
Поп Димитриос Иконому
Родени в Богатско
  • Flag of Greece.svg Андреас Каридис (Ανδρέας Καρύδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[17]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Русопулос (1823 – 1898), гръцки учен
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Такандзас (Каранасос) (Αθανάσιος Τακαντζάς, Καρανάσος), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на Национална отбрана на Драгумис, член на комитета в Богатско от 1903 до 1909 г.[18]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Симотас (Цяцос) (Αθανάσιος Σιμώτας, Τσιάτσος), гръцки андартски деец, четник[17]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Ставридис (Αθανάσιος Σταυρίδης), гръцки андартски деец, агент от II ред[17]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Ятру (Αθανάσιος Ιατρού), гръцки андартски деец (може би от Полигирос), учител, агент от I ред, заедно с Димитриос Пападимос глава на комитета в Богатско[17]
  • Flag of Greece.svg Василиос Влахос (Вльорас) (Βασίλειος Βλάχος Βλιώρας), гръцки андартски деец, четник на Константинос Дуграс от 1905 до 1908 година (не е в четата от април 1906 до февруари 1907 г.), участва в сражението с Кочо Цонков (1906), в битката при Раково (юли 1906), в битката при Олища[19]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Капахцис (1934 – 2015), гръцки политик
  • Flag of Greece.svg Георгиос Каридис (1820 – 1901), гръцки инженер
  • Flag of Greece.svg Дамянос Гарцалис (Δαμιανός Γκαρτσαλής), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов[17]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Делиянис (Δημήτριος Δεληγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред в Дойран, арестуван при опит да спаси ранен четник[17]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Коромилис (Δημήτριος Κορομήλης), гръцки андартски деец, четник[17]
  • Flag of Greece.svg поп Димитриос Иконому (1855 – 1926), гръцки андартски деец, свещеник, информатор и куриер на Георгиос Цондос[17]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Икономос (Пападимос) (Δημήτριος Οικονόμος), гръцки андартски деец, председател на комитета в Богатско[17]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Циципатис (Клютас) (Δημήτριος Τσιτσιπάτης, Κλειούτας), гръцки андартски деец, четник, удавя се в Бистрица в 1906 година[20]
  • Flag of Greece.svg Зисис Дзикалагяс (1960 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  • Flag of Greece.svg Йоанис Аргиропулос (1852 – 1920), гръцки обществен деец и революционер
  • Flag of Greece.svg Йоанис Вадраханис (Ιωάννης Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от I ред[21]
  • Flag of Greece.svg Йоргос Голомбиас (1961 – 2009), гръцки историк
  • Flag of Greece.svg Константинос Вадраханис (Κωνσταντίνος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от II ред, член на революционния комитет в Богатско, Вадраханис подпомага четите идващи от Гърция, с подкупи извлича информация от властите, за кратко арестуван[21]
  • Flag of Greece.svg Константинос Вракас (Κωνσταντίνος Βράκας), гръцки андартски деец от III ред, четник на Евтимиос Каудис и Павлос Мелас[17]
  • Flag of Greece.svg Константинос Дограс, гръцки революционер
  • Flag of Greece.svg Константинос Цотрас (Κωνσταντίνος Τσότρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[20]
  • Flag of Greece.svg Космас Сидерис (Κοσμάς Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[17]
  • Flag of Greece.svg Маркос Драгумис (1770 -1854), гръцки революционер
  • Flag of Greece.svg Николаос Вадраханис (Νικόλαος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от III ред, член на революционния комитет в Богатско, куриер между гръцките чети и гръцкото консулство в Битоля в ключови момента като след Загоричанското клане и след битката на Мурик, през февруари 1905 година участва в избиването на 12 члена на ВМОРО в Кондороби[21]
  • Flag of Greece.svg Отон Русопулос (1856 – 1922), гръцки химик
  • Flag of Greece.svg Панаотис Фереос (Παναγιώτης Φερραίος), гръцки андартски деец, до септември 1905 година е четник на Константинос Дуграс, после заминава за Гърция, където е убит[20]
  • Flag of Greece.svg Панделис Кандилас, гръцки революционер
  • Flag of Greece.svg Парменион Дзифрас (1949 -), виден гръцки юрист, член на Върховния съд
  • Flag of Greece.svg Ралис Плюфас (около 1800 – ?), гръцки архитект
  • Flag of Greece.svg Сотириос Висвикис, гръцки революционер
  • Flag of Greece.svg Томас Зисис (Захос) (Θωμάς Ζήσης, Ζάχος), гръцки андартски деец, агент от I ред[17]
  • Flag of Greece.svg Христос Микас (Χρήστος Μίκας), гръцки андартски деец, агент от II ред[17]
По произход от Богатско

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τζίφρας, Παρμενίων Ν., "Σύντομη ιστορία του Βογατσικού (Ν.Καστοριάς-Δ.Μακεδονίας)", Αθήνα 1992

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 9. (на македонска литературна норма)
  2. Ιερά Μονή των Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης στο Βογατσικό Καστοριάς. // About Kastoria, 18 май 2016. Посетен на 11 септември 2018.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 117
  5. Ο ναός των Αγίων Αναργύρων στο Βογατσικό. // Φως της Καστοριάς, 4 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
  6. Ο νεόδμητος και περικαλλής ναός του αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου στο Βογατσικό Καστοριάς (έτ. 2016).. // Φως της Καστοριάς, 24 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
  7. Ο ναός του Αγίου Νικολάου {18ος αι.;} στο Βογατσικό Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 4 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 6 декември 2019 г.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 342 - 343. (на руски)
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 78-79.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vogatsiko Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  15. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 40. (на македонска литературна норма)
  16. „Ν. 3852/10“, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен 5 юли 2010 
  17. а б в г д е ж з и к л м н Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 74 - 74. (на гръцки)
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73 - 74. (на гръцки)
  20. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
  21. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция